Р Е
Ш Е Н
И Е
814/20.9.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на седемнадесети
септември 2018 година
в открито
заседание, в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 721/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с
адрес за призоваване – ***, срещу А.П.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1259,78 лева.
Ищеца сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 1259,78 лева, представляваща 956,21 лева главница –
неплатени вноски по договор за кредит от 16.06.2015г., 165,24 лева договорна
лихва, за периода 28.04.2016г. – 19.07.2017г., 18,33 лева лихвена надбавка за
периода 03.06.2016г. – 19.07.2017г. и 120 лева заемни такси и законна лихва
върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното
плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 2115/2017г.,
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът
претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и
осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита
иска допустим, не заявява становище по основателността му.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
С договор от 16.06.2015г., ищецът,
отпуснал на ответника кредит за текущо потребление в размер на 1110 лева, за
покриване негов дълг по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
03.10.2013г.. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно
посочена дата/28-и/, на 60 вноски, всяка от 26,88 лева. Ответникът извършил няколко
плащания, винаги със суми различни от уговорената вноска, последното на
02.06.2016г, като според заключението по ССЕ, постъпилите суми са в размер на
289,09 лева. С тях били погасени 153,79 лева от главницата, 133,08 лева лихви и
1,50 лева санкционна лихва. Така остатъчния дълг на ответника към банката възлизал
на сумата от 1259,78 лева, от които 956,21 лева главница, 165,24 лева договорни
лихви, 18,33 лева лихвена надбавка и 120 лева такса разход за изискуем кредит.
Ищецът, със заявление от 20.07.2017г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал
исковата сума. Така установената фактическа обстановка, доведе до следните
изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните
(валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне
заетата сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и
дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените, са налице, в настоящият
случай – няма спор по валидността на правоотношението. Сумата на претендираните
лихви и такса разходи са посочени в договора за кредит/л.18-20/, главницата и
търсената лихва съответстват на уговорените в него, и за периодите на начисляването
им според ССЕ. Нито ответникът, нито представителят му са заявили
правоизключващи и/или правопогасяващи възражения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 400 лева разноски в настоящото производство и
по ЧГД № 2115/2017г., по описа на ШРС, съразмерно
уважената част от исковете, представляващи 150 лева държавна такса по
предявените искове, 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете
производства, 100 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на А.П.А., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** с
адрес за призоваване – ***, срещу А.П.А., ЕГН : **********, с адрес ***,
съществува вземане за сумата от 1259,78 лева, представляваща 956,21 лева
главница – неплатени вноски по договор за кредит от 16.06.2015г., 165,24 лева
договорна лихва, за периода 28.04.2016г. – 19.07.2017г., 18,33 лева лихвена
надбавка за периода 03.06.2016г. – 19.07.2017г. и 120 лева заемни такси и
законна лихва върху главницата от 956,21 лева от 20.07.2017г, до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***,
сумата от 400 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2115/2017г.,
по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: