817/25.9.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети
септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 770 по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от М.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес ***, пл.
«Освобождение» № 12, ет.3, чрез адв. Г.Б.от ШАК срещу С.Р.Б. с ЕГН ********** *** конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на сключения между страните на 27.04.2012г. граждански брак, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака, без произнасяне
по въпроса за вината.
В исковата молба
се сочи, че страните са
съпрузи, като от брака си имали родено едно дете – дъщеря Н., родена на ***г. Още в началото на брака отношения между
страните били изострени, тъй като събраните от сватбата пари били взети от
ответника и похарчени с неясна цел. В последствие станало известно, че е вземал
различни суми на обща стойност 180 000 лв. и служители от кредитни къщи
започнали да го търсят по този повод. Още през 2016г. ищцата взела решението да
се разведе с ответника, но в името на запазване на брака решили да положат
усилия за заздравяването му. Ответника заминал за чужбина, където работил. Една
година по-късно тя, заедно с детето също заминали за Англия, но нещата не
потръгнали помежду им, като основната причина била, че ответника всяка вечер
употребявал алкохол, дори понякога и наркотици и съпругата се принудила да се
прибере с детето обратно в България. Гореизложеното формирало окончателно
решението ѝ да се разведе с ответника, като в заключение моли брака
помежду им да бъде прекратен; упражняването на родителските права над дъщеря им
да бъде предоставено на нея, като ответникът да има право да се среща с детето
всяка трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 от всеки от дните,
без преспиване, както и две седмици от лятото, когато майката не е в платен
отпуск. Ответника да бъде осъден за издръжка в размер на 200 лв. месечно,
платима до 30 – то число на месеца по банкова сметка ***, като моли съдът да запази брачното ѝ
фамилно име.
Препис от
исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства бил редовно връчен на
ответника. В срока на писмен отговор бил депозиран такъв от адв. И.И., като
пълномощно е представено в съдебно заседание и действието на упълномощения
адвокат е валидирано с изявлението на ответника, че поддържа писмения си
отговор.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Г.Б.от ШАК. Поддържат исковите
претенции, като по отношение на режима на лични контакти не се противопоставят
да е този предложен от ответника. По отношение на фамилното име правят
изявление, че желаят възстановяване на фамилното име преди брака.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства, съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното: Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 27.04.2012г.,
за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0075 от същата дата,
от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен. По време на брака на страните им се ражда едно дете – Н. С.Б., родена на ***г.,
понастоящем навършила 6 годишна възраст. Още със сключването на брака започнали
проблемите между съпрузите, като след няколко опита за заздравяване на брачната
връзка съпрузите се разделили окончателно през 2017г. Оттогава ищцата заживяла
в дома на своите родители, находящ се в гр.*****. Единствените грижи за детето
полагала майката, като от момента на образуване на настоящото производство по
данни на ищцата ответника започнал да изпраща парични средства за издръжката на
детето. Ответника живее и работи в
Кралство Великобритания, като не са ангажирани доказателства за доходите
реализирани от трудовата дейност нито на ищцата, нито на ответника.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. Д.С.Д.–
баща на ищцата, чийто показания, съдът
кредитира, съобразявайки родствената връзка между него и ищцата. По делото беше
изслушан социален доклад, изготвен във връзка с упражняването на родителските
права върху детето и условията му на живот.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът
формулира следните изводи от правна
страна: Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
както и желание за полагане на общи грижи към детето им и изобщо полагане на
усилия за запазване на брачната им връзка. Съдът основава изводите си в тази насока
основно на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства. Поради това и намира, че запазването на брака е лишено от
смисъл, поради което същият следва да бъде прекратен.
При преценка на
въпроса за предоставянето на родителските права, режима на лични контакти,
местоживеене на детето, семейно жилище и фамилно име на жената, съдът съобрази
основно становищата на страните по делото, чиито изявления са в смисъл, че не
съществува помежду им спор, относно това родителските права да бъдат
предоставени на майката, като местоживеенето на детето да е на адреса на
родителите ѝ. На ответника следва да бъде определен режим на лични
контакти с малолетното дете, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, две
седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по два дена
през Коледните и Великденските празници. По отношение на семейното жилище, съдът
констатира, че по твърдения на ищцата същото е собственост трети лица – на
родителите на ответника и е напуснато от нея, като към момента няма претенции
за ползването му. По отношение на искането за възстановяване на предбрачното
фамилно име на жената на С., съдът намира искането за основателно и същото
следва да бъде уважено.
Единствения спорен между страните въпрос е размера на издръжката, която
следва да заплаща ответника на малолетното си дете. Ищцата претендира размер от 200 лв., като
ответника в съдебно заседание сочи, че може без затруднение да заплаща 170 лв.
По отношение на издръжката за бъдеще време, съдът намира следното: До навършване
на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно,
като пълният размер на издръжката нужна за нуждите на детето се разпределя
между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се и грижите
и издръжката в натура, предоставена непосредствено от родителя, при когото
живее детето. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят
обикновените условия на живот на деца от същата възраст. В този смисъл е задължителната
съдебна практика, изразена в множество последователни решения на Върховния съд
и Върховния конституционен съд, основани на Постановление № 5 от 30.XI.1981 г.
на Пленума на Върховния съд, което въпреки изминалото време от постановяването
му не е изгубило значението си и се прилага от съдилищата. В настоящия случай
предвид предмета на делото, въпроса за
издръжката се явява последица от прекратяването
на брака между страните. На доказване отново подлежат същите групи
обстоятелства, които бяха посочени по-горе. В изготвения и приет без възражения
от страните доклад по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест
между тях, като ищцата е следвало да докаже, че страните са родители на детето,
неговата възраст, неговите нужди, както и възможността ответника да дава
издръжка в размер на 200 лв. Ответника следва да докаже наличието на алиментни
задължения към други лица и всички изложени от него твърдения. В настоящия
случай ищцата доказа първите предпоставки за основателността на претенцията си,
а именно, че ответника е баща на детето, както и неговата възраст, като размера
на претендираната издръжка остана недоказан. Не бяха ангажирани доказателства
за доходите на страните, като не бяха направени доказателствени искания в тази
насока. В социалния доклад са изложени факти, които са изнесени там на
основание разговор с майката и бащата, които устно декларират своите доходи,
поради което съдът не намира, че социалния доклади не следва да се приема за
безспорно доказателство на тези факти. От разпита на свидетеля на ищцовата
страна също не се изясни това обстоятелство. Не беше доказана и нуждата на малолетното
дете от издръжка в искания размер. По отношение на разходите за храна и облекло
съдът прави извода, че са в размер на обикновените условия на живот на
деца от същата възраст, тъй като детето няма потребности излизащи извън
нормалните такива. Затова искането на издръжка от бащата в размер на 200 лв.
остава недоказано и неоснователно. По отношение на твърдението на ищцовата
страна, че тъй като от момента на завеждане на делото ответника превеждал
сумата от 200 лв., то такава издръжка няма да го затрудни, съдът намира, че е
неоснователно. Изводът, че щом бащата привежда такава парична сума за грижите
по детето, то той признава, че може да заплаща издръжка в този размер е
необоснован. Първоначалния размер на издръжката се определя със съдебното
решение и всяка страна носи доказателствена тежест за претенциите, които има
спрямо другата страна. Поради гореизложеното съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на детето следва
да бъде в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази
сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им,
като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето от страна на майката. Имайки в предвид изложеното, съдът
намира, че ответникът следва да участва в издръжката със сума в размер на 180
лева. Въпреки, че по делото липсват доказателства за размера на месечните му
доходи, съдът намира, че предвид трудоспособната му възраст и липсата на данни
за наличие на здравословни проблеми или наличие на алиментни задължения към
трети лица, то този размер не би го затруднил. Останалата част от издръжката в
размер на 120 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При
определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2
от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата или към момента е 127.50 лв.
Така
определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на влизане в сила
на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
платима до 30 - то число на текущия месец по банков път, до настъпване на
законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
На основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., като констатира,
че ответника следва да доплати такса в
размер на 15 лв., тъй като ищцата е внесла 25 лева при завеждането на иска. Ответника
следа да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъденият размер на
издръжката, а именно сума от 259.20 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския
брак между М.Д.Б. с ЕГН ********** *** и
С.Р.Б. с ЕГН ********** ***, сключен на 27.04.2012г.,
за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №*** от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Шумен.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху роденото
от брака малолетно дете – Н. С.Б. с ЕГН **********
на майката М.Д.Б. с ЕГН **********, като
местоживеенето на детето е при майката в гр.*****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Н. с бащата
С.Р.Б. с ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя; две седмици през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск; по два дена за Коледните и Великденските празници;
ОСЪЖДА на основание
чл.143 С.Р.Б.
с ЕГН **********
да заплаща на Н. С.Б. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител М.Д.Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), дължима по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД с
титуляр М.Д.Б. до 30 – то число на текущия месец, считано от датата на влизане
в законна сила на настоящото решение, ведно със законната лихва при всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни причини изменяващи или прекратяващи
правото на издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилното име С..
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението досежно издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).
ОСЪЖДА С.Р.Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Шуменски
районен съд сумата от 15 лв.
(петнадесет лева), представляваща държавна такса за постановяване на
решението по делото, както и 259.20 лв.(
двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща държавна
такса върху присъденият размер на издръжката, както и 5 лв. (пет лева) при
евентуалното издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: