Р Е Ш Е Н И Е

 

402/30.4.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На седемнадесети април                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 842 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от Д.И.С. с ЕГН ********** и Р.И.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, чрез адв. М.П.. Молителите  излагат, че са законни съпрузи, като роденото им от брака дете – дъщеря С.Д.С. е навършила пълнолетие към момента. От месец октомври 2017г. са във фактическа раздяла и поради сериозни противоречия помежду им желаят брака им да бъде прекратен. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, като молителя Д.С. се явява заедно с адв. М.П. от ШАК. Страните молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището  на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите Д.И.С. и Р.И.С. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 21.05.1994 г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № 151 от 21.05.1994г. От брака си имат родено едно дете – дъщеря С., родена на ***г. и към момента навършила пълнолетие. Излагат, че не притежават общо движими вещи или МПС. Семейното жилище се предоставя за ползване на съпруга, като към момента молителката го е напуснала. В молбата се излага желание от молителката да й бъде запазено фамилно име след брака. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.    

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака,  е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Д.С. и Р.С.,  се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че въпреки, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, то и двамата са в работоспособна възраст и намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му  държавната такса е заплатена изцяло.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

  

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Д.И.С. с ЕГН **********  и Р.И.С. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 151/21.05.1994г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община - Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

           І. Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се на адрес гр.***** се предоставя за ползване на молителя Д. И. С. с ЕГН **********, като след прекратяване на брака остава в обикновена съсобственост между страните.

           ІІ. Молителите декларират, че нямат за уреждане други имуществени отношения помежду си, като всички движими вещи са поделили извънсъдебно помежду им и нямат претенции към притежаваните от тях банкови сметки.

           ІІІ. Молителката запазва  фамилното  име, придобито след брака С..

           ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева), като констатира, че таксата е внесена изцяло по делото.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: