Р Е Ш Е Н И Е

945/30.10.2018г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№845 по описа за 2018г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№845/2018г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна срещу В.К.Г. с ЕГН: **********. Ответникът бил задължен към дружеството за цена на консумирана електрическа енергия за периода 19.09.2016г.- 26.01.2017г. в размер на 190,19лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 18,65лв. за периода от падежа на всяка фактура до 10.01.2018г. и законната лихва върху главницата от 31.01.2018г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. Ищецът сочи, че електрическата енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№340/2017г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор, в който посочва, че не е собственик или ползвател на имотът, за който е била потребена енергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№340/2018г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за цена на консумирана електрическа енергия за имот, намиращ се в с.***, ул.“***“ №12 за периода 19.09.2016г.- 26.01.2017г. в размер на 190,19лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 18,65лв. за периода от падежа на всяка фактура до 10.01.2018г. и законната лихва върху главницата от 31.01.2018г. до окончателно заплащане на вземането и деловодни разноски 75,00лв. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът възразил и не е оттеглил възражението си, поради което заявителят е предявил настоящите искове, с цел установяване на вземането си.

От приложените извлечение от сметка и пет броя фактури, както и от изготвената и приета по делото ССЕ се установи, че за периода, посочен в Заповедта за изпълнение, на адреса в с.*** е налице консумирана електрическа енергия. Видно от представените доказателства, В.К.Г. работел като ветеринарен лекар в с.***, като представлявания от него едноличен търговец бил регистриран на адреса, на който се води партидата с потребена енергия. С Решение от 12.01.2005г., ЕТ бил прекратен и заличен, а ответникът се пенсионирал и живее в гр.Шумен. Ползваната енергия на този адрес до 2004г. се заплащала по партида с абонат ответника от свидетеля С. С.. От разпита на свидетеля се установи, че към момента къщата се ползва от Е. О., син на починалия собственик Х. О., който не искал да се променя партидата на негово име.

По силата на чл.2 т.1 от ОУ на „Енерго Про Продажби” АД, качеството битов клиент на електрическа енергия е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди или това е физическо лице- собственик на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби” АД. Съобразно чл.4 ал.1 от същите ОУ, потребител може да бъде и друго лице-ползвател на имота при условие, че собственикът е дал пред „Енерго-Про Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок.

Спорен по делото е фактът, че ответникът е собственик или ползвател на имота, по отношение на който се претендира консумирана електроенергия. Ищцовото дружество твърди, че ответникът не е загубил качеството си на ползвател на процесния имот, за периода, за който се претендира заплащането на доставена електроенергия и от него няма постъпило писмено искане за прекратяване на договорните отношения между страните. По делото бяха изискани доказателства от ищеца от коя дата се води партида на името на ответника, както и заявление, с което ответникът да поискал от дружеството доставчик на електрическа енергия, откриване на партида, които той не представи в срок до последно съдебно заседание. Неизпълнението на вмененото на потребителя от Общите условия задължение за уведомяване на ищеца за настъпилите промени, свързани с ползването и собствеността по чл.16 ал.2 от същите, не създава за потребителя задължение да заплаща електроенергия, която не е ползвал.

С оглед характера на иска по чл.422 от ГПК, а именно положителен установителен иск за установяване съществуването на оспореното парично притезание, в тежест на ищеца по иска беше, провеждайки пълно и главно доказване да докаже, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставил определеното количество електроенергия, посочено във фактурите, което е било реално потребено от ответника- ползвател на процесния имот. Във връзка с продажбата на електрическа енергия са приложими общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Не се събраха никакви доказателства, установяващи, че след 2005г. имотът е ползван от ответника, поради което съдът намира, че между страните няма валидно договорно правоотношение в рамките на исковия период, а и преди това, като правопораждащ вземането на ищеца юридически факт. Предвид горното, предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, на осн.78 ал.1 от ГПК, съдът присъжда в тежест на ищеца, направените съдебно- деловодни разноски от ответника, представляващи възнаграждение на адвокат 300,00 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Енерго-Про Продажби”АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс с ЕИК:*** за признаване за установено, че В.К.Г. с ЕГН: ********** *** дължи на търговското дружество сумата 190,19лв./сто и деветдесет лева и единадесет стотинки/- главница и мораторна лихва върху нея в размер на 18,65лв./осемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура до 10.01.2018г. и законната лихва върху главницата от 31.01.2018г. до окончателно заплащане на вземането, представляваща цена на консумирана електрическа енергия за имот, намиращ се в с.***, ул.“***“ №12 за периода за периода 19.09.2016г.- 26.01.2017г. по партида с абонатен № ***, присъдени по ч.гр.д.№340/2018г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Енерго-про Продажби” АД с ЕИК***, да заплати на В.К.Г. с ЕГН: ********** сума в размер на 300.00 лева/ триста лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: