Р Е
Ш Е Н
И Е
1067/3.12.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и шести
ноември 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 855/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Искова молба от Н.В.Б., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу В.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 286 и чл. 57 ЗЗД и обща цена от 17000 лева.
Ищецът сочи, че с ответника сключили
договор по силата на който, той, следвало да вземе заем от банка и със сумата
да закупи прасета, които ответникът да отглежда. Вложените в покупката на
животните средства, следвало да му се върнат до една година, заедно с
половината от печалбата за всяка година. Ищецът закупил животни за сумата от
4500 лева, която ответникът не му върнал, въпреки покани в тази насока и
каравана на стойност 1700 лева. Иска осъждане на ответника да му върне сумата
от 4500 лева в едно със сумата от 2250 лева – лихва за забава от 12.04.2015г.
до предявяване на иска – 26.03.2018г., да му заплати сумата от 10000 лева
представляваща половината от реализираната от ответника печалба и сумата от
1700 лева – стойност на подлежаща на връщане вещ.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск. Твърди,
че действително имал договор с ищеца съвместно да отглеждат прасета, но в края
на първата година от дейността им следвало да върне само половината от сумата
за придобиването им – 2250 лева, която в края на 2013г. му и заплатил. Нямало
уговорки за плащане половината от печалбата, нито дължал връщане на каравана,
която ищецът сам докарал и обещал да си прибере, след като се отказал от
съвместната дейност. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В насрещния си иск, твърдейки, че
вследствие на притеснения и заплахи от ответника се задълбочили заболяванията
му и претърпял вреди в размер на 5000 лева. Иска осъждане на първоначалния ищец
да му ги заплати в едно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане.
В срока за отговор на насрещния иск,
ответникът по него подава отговор. Оспорва иска по основание и размер, както и
фактите на които се основава. Отрича да е заплашвал и притеснявал ищеца, както
и да съществува причинна връзка между негово поведение и здравословното
състояние на ищеца по насрещния иск.
В съдебно заседание, страните редовно
призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговорите.
Така предявените молби се явяват допустими, разгледани по същество са частично основателни,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че през месец
април 2013г., ищецът закупил 29 броя женски и две мъжки прасета, за сумата от
4500 лева.
Според приложените, неоспорени писмени
доказателства, преди това, на 14.02.2013г. получил потребителски кредит от ***,
от 12000 лева. Ответникът, в края на месец април 2013г. се регистрирал като
земеделски производител, като за 2014г., не се пререгистрирал в срок. Получил
сумата от 4577,55 лева от ДФ“Земеделие“ като финансово подпомагане по мярка 214
“***“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., за кампания
2013г.. Получил разрешително за паша през 2015г. и заплащал членски внос към
Асоциацията за развъждане и съхранение на източно балканската свиня.
От показанията на разпитаните свидетели,
преценени съобразно чл. 172 ГПК, предвид явната заинтересованост на някой от
тях в полза на ответника, се установи, че страните били близки приятели и през
2013г. решили да отглеждат съвместно прасета в свободното си време. Тогава
работели на смени, но ищецът бил служител на МВР, поради което се уговорили,
той със свои средства да закупи прасетата, а ответникът да се регистрира като
земеделски производител, осигури храна за животните, за първата година и поеме административните
разходи за дейността. Ищецът закупил от св. Станчев каравана за сумата от 1600
лева, като му обяснил, че ще я слага в някаква гора. Животните били откарани в
местност близо до с. Поляците, но общите грижи за тях приключили бързо, тъй
като ищецът се отказал, под страх от прекратяване на служебното му
правотоношение. Според св. Р. караваната още била в гората, близо до
споменатото село, ключ за нея имал само ищеца, а ответникът никога не я бил
ползвал. В края на 2013г., ищецът започнал да се обажда на ответника с искания
да получи пари. Заплатени му били 2250 лева. Получаването на сумата се признава
от ищеца в обяснения дадени пред органите на МВР по преписка № 425/2018г., по
описа на РУМВР – Шумен. След отказа на ищеца от съвместната дейност, ответникът
бил силно затруднен в извършването и сам, но нямал възможност да я прекрати под
страх от финансови санкции. Обостряли се симптомите на съществуващите му
заболявания и се появили нови. Зачестили посещенията му при личния му лекар и
специалисти, отключил инсулино независим диабет. Заключението на СМЕ, сочи че новите
му заболявания – начални органни увреди на миокарда и ЗД-ИНЗТ и обостряне на
Артериална хипертония след 2014-2015г., могат да имат причинна връзка с
възникналия спор между страните и преживян стрес. Такъв твърдят, че е причинил
ищецът с поведението си и двамата свидетели – л. 91/Р./ и л. 92/А./.
Не са посочени съответно събрани
доказателства за твърдените от страните уговорки на договора им, както съществените
които да го определят като някои от именуваните и уредени договори, така и тези
уреждащи правата и задълженията, при неизпълнение на някои от първите, или при
прекратяване. Никое от приетите доказателства, или те в съвкупност, не
установяват съществуване на договор за изработка, какъвто се твърди в една от
ищцовите молби, както и че получаването на банков кредит от ищеца е част от
предварителна уговорка с ответника.
Така приетото за установено доведе до следните изводи :
По исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД – независимо от посоченото, за липсата на доказателства
установяващи твърдени уговорки между страните, настоящият състав приема, че
между тях е съществувал устен договор за съвместна дейност, изразяваща се в отглеждане
на прасета. Независимо, че няма данни какви конкретни договорки са постигнати,
с оглед общите правила за действие на
задълженията, настоящият състав счита, че по отношение договора на страните
няма пречка да намерят приложение нормите на договора за гражданско дружество.
Така, въпреки, че липсват доказателства за задължение на ответника, по договор,
да върне на ищеца сумата която последният вложил в закупуване на животни,
необходими за постигане на общите им цели, то според разпоредбите на чл. 359 и 361 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца
половината от вложената сума. Нея обаче, той е получил още през 2013г.. Така искът
на ищеца за сумата от 4500 лева се явява неоснователен за сумата от 2250 лева и
погасен с плащане в останалата му част. За сумата от 10000 лева искът е
основателен, до размер на 2288,78 лева. Няма доказателства по делото, каква
печалба и в какъв период е реализирал ответникът от общата дейност. Единствено
сумата от 4577,55 лева е установено, че е получена от дейността и то през
2013г., а както е отразено в приетата фактическа обстановка, дейността е
продължила поне и през 2015г., но няма данни, какви са били и имало ли е изобщо
постъпления от нея, нито какво се е случило със самите животни, които също имат
стойност. Предвид това и споменатите разпоредби, ищецът следва да получи
половината от получените от дейността суми, в случая 2288,78 лева. В останалата
му част искът е неоснователен, поради недоказването му и следва да се отхвърли
като такъв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД – Обезщетение за забава е претендирано само за паричното задължение от 4500
лева. Както се посочи, то не съществува в такъв размер. В съществуващата му
част, е погасено с плащане, преди датата на твърдяната забава – 12.04.2015г.,
още през 2013г.. Тоест за твърдения от ищеца период, в исковата му молба,
ответникът, не е бил в забава и искът за сумата от 2250 лева, е неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв.
По иска с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – За уважаването му следва да се установи, че съществува задължение на ответника за връщане на определена вещ, тя е погинала, отчуждена или изразходвана от него, както и каква е действителната и стойност или получената за нея цена. Посочените предпоставки, не са на лице в случая и искът за сумата от 1700 лева е неоснователен. Не се доказа договорно или извън договорно задължение на ответника, да върне каравана на ищеца. Такава вещ, нито е ползвана, нито се е намирала във владение на ответника, нито предвид, че съществува според доказателствата, се намира в негов имот, което да препятства ищеца да осъществява някое от собственическите си правомощия.
По
насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД - За ангажиране отговорност, за
вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на лице следните
предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина, вреда,
наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена
последица от заплахи, злепоставяне и притеснения. Приетото за установено от фактическа страна, сочи
наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за
претендираните неимуществени вреди. Неизпълнението на договорни задължения,
безспорно е противоправно деяние. В случая опитите на ищеца сам да осъществи
дейността, без ответна помощ, под страх от финансови санкции, довело до
влошаване здравословното му състояние. За това допринесло и ответното поведение
– обаждания по телефон с искания за заплащане на различни суми до ищеца и
негови близки, причакване пред работното му място, злословене пред колегите му,
отправяне на заплахи. Стреса причинен от повишеното физическо и психичиско
натоварване вследствие ответните действия били най-вероятната причина за влошеното
здравословно състояние на ищеца.
Прилагайки принципа на справедливост,
залегнал в основата на определянето размера, на обезщетението, за неимуществени
вреди, съдът намира, искания размер от 5000 лева, по-малко от съответен, както
на вътрешните преживявания на ищеца, така и на продължителният период, през
които са се проявявали – 2013г. – 2018г.. Обезщетението в тази му част определя
на сумата от 5000 лева, както е поискано, въпреки, че той е по-малко от
съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат предизвикани от обострянето
на наличните и ново проявилите се заболявания и ежедневните трудности,
произтичащи от невъзможността за използване на пълният капацитет на организма
във всички житейски направления, предвид хроничния характер на заболяванията и липсата
и на теоретична възможност за възстановяване, претърпените страдания от отправяни
заплахи и злепоставяне пред колеги, близки и роднини, съпроводени от унижение и
стрес у пострадалия и близките му.
При така посочения изход на спора
ответникът по насрещния иск следва да заплати на ищцата по него сумата от 1325
лева /1000 лева адвокатско възнаграждение и 325 лева възнаграждение за вещо
лице/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а съобразно уважената и отхвърлена
част от първоначалните искове сумата от 865,37 лева, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. На ответника не се присъждат разноски поради липса на данни по делото
за извършени такива.
Първоначалният ответник е останал
задължен за разноски, за сумата от 125 лева за възнаграждение за вещо лице и на
основание чл. 77 от ГПК, следва да ги заплати по сметка на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Н.В.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 2288,78 лева, представляваща половината от печалбата
от съвместна дейност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.В.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу В.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4500 лева, представляваща вложена сума в съвместна дейност, като неоснователен, в частта за 2250 лева и поради погасяване вземането с плащане, в частта за сумата от 2250 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.В.Б.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу В.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2250 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 4500 лева, за периода от 12.04.2015г. до
предявяване на иска – 26.03.2018г, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.В.Б.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***,
обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 5000 лева(пет хиляди лева),
сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва, върху
главницата от 5000 лева, считано от 31.05.2018г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.В.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 2190,37 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 125 лева разноски, за които
е останал задължен.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :