Р Е Ш Е
Н И Е
463/16.5.2018г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на втори май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№858 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.59 и чл.86 от ЗЗД.
В молбата
си до съда, ищецът Община Шумен, ЕИК ***, представлявана от Л.Д.Х., твърди,
че по ч.гр.д. №597/2017 г. по описа на ШРС е издадена заповед за изпълнение, по
силата на която е разпоредено ответникът Ш.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
да му заплати сумата от 1 356, 36 лева- главница и 39, 95
лева- лихва за просрочие, начислена до 01.03.2017 г. Длъжникът бил подал
възражение срещу заповедта, поради което ищецът предявява настоящите искове за
установяване на вземането си. Сочи се в молбата, че през стопанската 2015/2016
г. ответникът ползвал без правно основание общински земеделски земи, част от
общинския земеделски фонд, в землището на село Градище: Имот № ***, с площ
2.578 дка, трета категория, Имот № ***, с площ 1.915 дка, трета категория и в
землището на село Средня: Имот № ***, с площ 3.300 дка, пета категория; Имот № ***,
с площ 4.404 дка, девета категория; Имот № ***, с площ 2.519 дка, шеста категория;
Имот № ***, с площ 0.951дка, шеста категория. Счита, че ответникът неправомерно
ползвал въпросните площи, като обработваеми земи – ниви, вместо да се съобрази
с техния начин на трайно ползване: пасища, мери, ливади. Поради изложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 1 356, 36 лева, представляваща сумата, с
която ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца за ползването на
собствени на Община Шумен земеделски земи, находящи се в землището на село
Градище, а именно: Имот № ***, с площ 2.578 дка, трета категория,; Имот № ***,
с площ 1.915 дка, трета категория, както и в землището на село Средня: Имот № ***,
с площ 3.300 дка, пета категория; Имот № ***, с площ 4.404 дка, девета
категория; Имот № ***, с площ 2.519 дка, шеста категория; Имот № ***, с площ
0.951дка, шеста категория, както и, че му дължи сумата от 39, 95 лева- лихва за просрочие, начислена за периода
от 09.11.2016 г. до 01.03.2017 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 02.03.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
В
предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор на
исковата молба. Счита исковата претенция за изцяло неоснователна. Счита, че
няма неправомерно ползване на посочените от Община Шумен земеделски земи. Намира,
че законосъобразно и правомерно е ползвал земеделски земи за обработване през
стопанската 2015/1016 год., като коректно е платил дължимите суми по специална
сметка на Областна дирекция „Земеделие“, както и, че е получил съответните
субсидии. Оспорва изцяло и размера на претендираните суми, като счита, че са
изчислени неправилно. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№597/2017 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, в полза на Община Шумен срещу ответника, като е разпоредено длъжникът
да заплати на заявителя следните суми: 1 356, 36 лева- главница,
представляваща обезщетение за неправомерно ползване на общински земеделски земи
през стопанската 2015-2016 г., дължими по силата на т.6 от Решение на Общински
съвет- Шумен №952, по Протокол №47/26.03.2015 г. и 39, 95
лева- лихва за просрочие, начислена до 01.03.2017 г. Присъдена е и законна лихва върху
главното задължение, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски. В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта.
С в т.
6 от Решение № 952 по протокол № 47/26.03.2015 г. от заседание на Общински
съвет – Шумен /лист 6 от ЧГД № 597/2017 г./ е
прието, че когато общински земеделски земи по чл. 19 и пар. 26 ЗСПЗЗ се
ползват без основание лицата дължат обезщетение в троен размер на началните
тръжни цени по т. 3, съобразно категорията и площта.
Съгласно
прието по делото Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи,
изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, за стопанската 2015/2016 г. между
собственици и/или ползватели за земеделски земи в землището на с. Средня /лист
25 от ЧГД № 597/2017 г./,
ответникът е включен в договорката за създаване на
масив/и за ползване на площи в общ размер 2205.496 дка, от които: за ползване
на правно основание, в размер 2095.016 дка, и за ползване на основание чл. 37в,
ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, в размер 110.411 дка, а съгласно Споразумение за землището
на с. Градище /лист 54 от ЧГД № 597/2017 г./ - в
общ размер 1683.278 дка, от които: за ползване на правно основание, в размер
1665.573 дка, и за ползване на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, в размер
17.620 дка
Със
Заповед № РД 27-339/17.12.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“
Шумен /лист 66 от делото/ за стопанската 2015/2016 г., в землището на село
Средня, е определена средна рентна вноска за НТП – нива, в размер на 32.00
лв./декар, а със Заповед № РД 27-320/26.11.2015 г. на Директор на Областна
дирекция „Земеделие“ Шумен в землището на село Градище – 34.00 лв./декар /л. 73
от делото/
На 17.02.2016 г. с 2 броя платежни нареждания /лист
10 от делото/ от Областна дирекция „Земеделие“ – Шумен по сметка на ищеца от
името на ответника са преведени сумата 599.07 лв. и сумата 353.15 лв., с
посочено основание „Бели петна село Градище“ и съответно „Бели петна село
Средня”.
От писмо
изх. № 02-270-6500/1763/31.08.2017 г., по описа на ДФ „Земеделие“ /лист 52 от
делото/ и приложени документи, получени по реда на чл. 186 ГПК, се установява,
че ответникът е регистриран в „Интегрираната система за административен
контрол“ с УРН ***, подал е заявления за подпомагане за кампанията 2016 г. и са
му оторизирани субсидии по схеми за единно разпределение. От приложеното извлечение по Разплащателна сметка /лист 74 от делото/ за периода
18.02.2016 г. - 18.02.2016 г., става ясно, че ответникът е получил субсидии за
„Бели петна“ село Средня и съответно на село Градище в
размер на 3533.15 лева и съответно 599.07 лева. Сред
описаните площи, за които ответникът е получил субсидии за „Бели петна“
процесните земи в землището на село
Градище: Имот № ***, с площ 2.578 дка, трета категория, Имот № ***, с площ
1.915 дка, трета категория и в землището на село Средня: Имот № *** с площ
3.300 дка, пета категория, Имот № ***, с площ 4.404 дка, девета категория, Имот
№ *** с площ 2.519 дка, шеста категория, Имот № *** с площ 0.951дка, шеста
категория, не са включени.
От
съдържанието на Заповед № РД 46-210/26.02.2016 г. /лист 19 от ЧГД № 597/2017 г./ и Заповед № РД 46-211/26.02.2016 г. /лист 21 от ЧГД
№ 597/2017 г./ и двете на Министъра на земеделието и
храните, се установява, че при извършена проверка в землищата на село Средня и съответно на село Градище, за което
бил съставен констативен протокол, е установено, че
описани земеделски земи, в това число и процесните, са включени в
Споразуменията в нарушение на реда, регламентиран в ч. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ, като
е установено и, че към 01.02.2016 г. ползвателите на същите площи не притежават
пасищни селскостопански животни, съгласно изискванията на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ,
поради което е налице нарушение на пар. 15, ал. 1 ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ. С
посочените заповеди Министърът възобновява административното производство по
издаване на Заповед № РД 27-339/17.12.2015 г., съответно Заповед № РД
27-320/26.11.2015 г., по чл. 37в ЗСПЗЗ и двете на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ Шумен.
С писма
изх. № 91-00-076/25.10.2016 г. /лист 5 от делото/ и изх. №
91-00-076-006/25.10.2016 г. /лист 4 от делото/, по описа на Община Шумен, ответникът е уведомен, че понеже ползвал процесните земеделски
земи в землището на село Средня и село Градище, без правно основание, следва да
плати сумата 951.99 лв. и съответно сумата 404.37 лв.
В
отговор ответникът подал Молба вх. № 91-00-076/25.11.2016 г., по описа на Община Шумен /лист 6 от делото/, с която заявява, че е ползвал
процесните земеделски земи, но тъй като сумите за същите били пресметнати
като за земи с начин на трайно ползване – ниви, моли да бъде определена цена,
която да се съобрази с начин на трайно
ползване: пасища, мери, ливади. Молбата не е уважена – писмо изх. № 91-00-076 - 006/05.01.2017 г. /лист 7 от делото за
землището на село Градище/ и изх. № 91-00-076-006/25.10.2016 г. /лист 8 от
делото за землището на село Средня/, по описа на Община Шумен, като е
даден нов седмодневен срок за доброволно плащане.
С Молба вх. №
91-00-076-009/20.01.2017 г., по описа на Община Шумен /лист 9 от
делото/, ответникът заявил, че не счита да е ползвал без правно основание
земеделски земи в землищата на двете населени места, а за тези които е ползвал
правомерно - платил, поради което не счита, че следва да внася исканите суми.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В общия случай при тази хипотеза субектът, който е получил без
основание имуществената облага, дължи нейното връщане до размера на
обедняването си. Или уважаването на предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва от
доказването на предпоставките произтичащи от фактическия състав на разпоредбата
като: наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото
му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на
посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо
се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на
същия/, размер на обогатяването, както и че посоченото имуществено разместване
произтича от един и същ факт или група от факти. За да е налице неоснователно
обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване. При липса на
някой от тези елементи, няма да е налице състава на неоснователното
обогатяване.
В
процесния случай твърденията на ищеца в исковата молба са, че лице несобственик
ползва недвижим имот без правно основание, с което препятства възможността
собственикът лично да ползва или да го отдава под наем (на правно основание) и
да реализира имуществена облага, поради което претенцията намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този случай от един и същи
факт /ползването без правно основание от несобственика - ответник на
собствените недвижими имоти на ищеца/ произтича обедняването на последния,
което се изразява в лишаване от възможността да ползват или да отдава под наем
на другиго имотите си за процесния период, както и обогатяването на ответника,
изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимите имот
за процесния период. (в този см. Решение № 398/6.08.2014 г., ГД № 1933/2013 г.,
Решение № 91/15.04.2014 г. ГД № 6541/2013 г., III г. о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК). В подобна хипотеза размера на вредата се изчислява на
база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата
от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на подобен вид
имоти. За уважаване на този иск, обаче, е необходимо да е установено също, че е
налице обедняване, т. е., че собственикът на имотите не е компенсиран за
ползването без основание.
Изхождайки от
горното съдът, по реда на чл. 146 ГПК, при разпределение на доказателствената
тежест, по смисъла на чл. 154 ГПК, е указал, че в тежест на ищцовата страна в
условията на пълно и главно доказване, е да установи кумулативното наличие на
всичките предпоставки от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като всички тези
факти са пораждащи спорното право, като: 1/правото си на собственост;
2/фактическото ползване на процесните земи от страна на ответника без основание
за това, през исковия период – стопанската 2015/2016 г.; 3/размера на сумата, с
която е обеднял поради невъзможност да реализира плодове от имотите и 4/размера
на обогатяването, както и че съответно в тежест на ответника по делото е да
установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения от които черпи благоприятни за себе си правни
последици - че изобщо не е получил нищо, или е получил имуществена облага в
по-малък размер, или че е получил на валидно основание, като обори ангажираните
от ищеца доказателства за неосъществяване или отпадане на основанието за
получаване на облагата.
Предвид
отразеното в съдържанието на Заповед № РД
46-210/26.02.2016 г. и Заповед № РД 46-211/26.02.2016 г. и двете на Министъра
на земеделието и храните, че посочени в тях земеделски земи, с начин на трайно
ползване – пасища, мери и ливади, сред които и процесните два имота в
землището на село Градище: Имот № ***, с площ 2.578 дка, трета категория; Имот
№ *** с площ 1.915 дка, трета категория и четири имота в землището на село
Средня: Имот № *** с площ 3.300 дка, пета категория; Имот № *** с площ 4.404
дка, девета категория; Имот № *** с площ 2.519 дка, шеста категория; Имот № ***
с площ 0.951дка, шеста категория, са имоти от
държавния и общинския поземлен фонд, които заповеди като официални документи,
доколкото не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК, се ползват с
обвързваща доказателствена сила, съдът намира за установено правото на
собственост на ищеца, а възражението на ответника в
този смисъл за неоснователно.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че е ползвал
процесните имоти правомерно и това било известно на Община Шумен, тъй като
техен представител участвал при изготвяне и подписване на споразуменията по чл.
37в, ал. 2 ЗСПЗЗ, за стопанската 2015/2016 г., че съвсем коректно е платил
дължимите суми за обработване на тези земи. В кореспонденцията
между страните, преди завеждане на настоящото производство, по същество е
налице извънсъдебно признание на факт – в Молба
вх. № 91-00-076/25.11.2016 г., по описа на Община Шумен, приложена към исковата молба, ответникът заявява, че е ползвал процесните земеделски
земи, но тъй като претендираните от ищеца суми за същите били пресметнати
като за земи с начин на трайно ползване: ниви, моли да бъде определена цена,
която да се съобрази с начин на трайно
ползване: пасища, мери, ливади. При тези обстоятелства, в доклада по чл. 146 ГПК, неоспорен от страните, съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период /стопанската
2015/2016 г./ ответникът фактически е ползвал тези имоти, поради което е
разпределил в тежест на ищцовата страна да установи, че това ползване е без
основание. Валидно направеното
признание на факт следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по
делото – арг. чл. 175 ГПК.
При това поведение
на страните и въз основа на така събраните доказателства пред настоящата
инстанция, въпреки отразеното в съдържанието на двете заповеди на
Министъра на земеделието и храните /Заповед № РД 46-210/26.02.2016 г. и Заповед
№ РД 46-211/26.02.2016 г./, че процесните земеделски земи, са включени в Споразумения между ползвателите на земеделски
земи, съдът счита, че не бе доказано тези имоти да са били разпределени за ползване на
ответника, поради което намира, че ищецът не съумя да докаже,
въпреки указанията на съда, твърдяното обработване от ответника без основание
на процесните земи - ангажираните доказателства не установиха, че през
процесната стопанска 2015/2016 г. ответникът е засял, ожънал и прибрал реколта
от тези имоти, като от ниви. С оглед на изложеното съдът приема, че с
допуснатите доказателства не е установено по надлежния начин, в патримониума на
ответника да е настъпило обогатяване, в следствие на извършено от него обработване
- сеене, жънене и прибиране на реколтата през стопанската 2015/2016 г. на процесните
два имота в
землището на село Градище: Имот № ***, с площ 2.578 дка, трета категория; Имот
№ *** с площ 1.915 дка, трета категория и процесните четири
имота в землището на село Средня: Имот № *** с площ 3.300 дка, пета категория;
Имот № *** с площ 4.404 дка, девета категория; Имот № *** с площ 2.519 дка,
шеста категория; Имот № *** с площ 0.951дка, шеста категория, с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади. При липсата на пълно и главно доказване,
неангажирайки относими и допустими доказателствени средства, ищецът не съумя да
докаже и наличието на обедняването си, изразяващо се в невъзможност да
реализира плодове от имотите, при което съдът намира, че не се установи да е налице каквото и да е
имуществено разместване, т. е. да е настъпила имуществена облага в патримониума
на ответника за сметка на обедняването на ищеца и тази имуществена
нееквивалентност да е произтекла от сочения, но недоказан от ищеца факт -
ползване без основание от ответника на имоти в землището на село Градище и село
Средня, разпределени за ползване за стопанската 2015/2016 г. по реда на
чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 37 ППЗСПЗЗ.
Предвид изложеното предявеният от ищеца главен иск по чл.422 от
ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен, ведно с акцесорното искане за присъждане на законната лихва, върху тази част
от вземането, считано от 02.03.2017 г., до окончателното плащане.
Относно обусловения иск по чл. 86 ЗЗД.
Предвид неоснователността на обуславящия иск по чл.422 от ГПК, вр.
с чл. 59 от ЗЗД, неоснователен се явява и обусловеният иск по чл.422 от ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД, поради което същият също следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника извършените по делото
разноски, включително и разноските, извършени във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, в общ размер на 613, 50 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Община Шумен, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. „*** представлявана от
Л.Д.Х., срещу Ш.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.59 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено
съществуване вземането на ищеца спрямо ответника за следните суми: 1 356,
36 лева /хиляда триста петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца за ползването на собствени на Община Шумен земеделски земи, находящи
се в землището на село Градище, а именно: Имот № ***, с площ 2.578 дка, трета
категория, Имот № ***, с площ 1.915 дка, трета категория, както и в землището
на село Средня: Имот № ***, с площ 3.300 дка, пета категория, Имот № ***, с
площ 4.404 дка, девета категория, Имот № ***, с площ 2.519 дка, шеста
категория, Имот № ***, с площ 0.951дка, шеста категория, за стопанската
2015-2016 г., както и, че му дължи сумата от 39, 95 лева /тридесет и девет лева и деветдесет и
пет стотинки/- лихва за просрочие, начислена за периода от 09.11.2016 г. до
01.03.2017 г., ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2017 г. до окончателното изплащане на главното задължение, присъдени
по ч.гр.д. №597/2017 г. по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА Община
Шумен, ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, бул. „***, представлявана от Л.Д.Х.,
да заплати на Ш.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 613, 50 лева /шестстотин и тринадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: