Р Е Ш Е Н И Е

1042/26.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №860 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.”***” №3, представлявано от Г. Т., чрез главен юрисконсулт Д. Б. З.срещу Г.С.И., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество “***” ЕАД твърди, че ответникът Г.С.И. е техен клиент и в качеството си на потребител на В и К услуги притежава за имота, находящ се в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.***, 158, ет.2, ап.Б-8 абонатен номер 730645. Доставените на потребителя В и К услуги били отчетени по електронен път, като били взети предвид показанията на измервателното средство – един водомер, монтиран в санитарния възел в имота. Като абонат на услугата ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК оператора. По издадените фактури за периода от 25.05.2015 год. до 26.10.2015 год. неплатените в срок задължения били в общ размер на 54.30 лева, като същите представлявали потребени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отечтния период 09.09.2014 год. – 15.10.2015 год. В същото време считат, че с оглед забава в плащането на същите ответникът им дължи и сумата от 10.19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата. Тъй като в предоставения му срок за доброволно изпълнение ответникът не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И., в резултат на което било образувано ЧГД №3567/2017 год. по описа на ШРС. Тъй като издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск.

С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “*** ” ЕАД, гр.Бургас сумата от 64.49 лева, от които 54.30 лева – главница за консумирана и неплатена вода за абонатен номер №730645 за периода от 09.09.2014 год. – 15.10.2015 год. и 10.19 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 14.11.2018 год., в която поддържат изцяло предявените искове и молят същите да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора особеният представител на ответника излага, че счита предявените искове за недопустими и основателни. Счита, че доколкото ответникът не е оспорил вземането на заявителя не съществува правен интерес да предявява настоящите установителни искове. Моли същите да бъдат оставени без разглеждане.

В съдебно заседание за ответникът се явява назначения му особен представител – адв.К.Ш. от ШАК, като изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество и ответникът били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество осъществявало по отношение на ищеца услугата ***. Ответникът Г.С.И. в качеството си на потребител на В и К услуги притежава за имота, находящ се в гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, кв.***, 158, ет.2, ап.Б-8 абонатен номер 730645. Доставените на потребителя В и К услуги били отчитани по електронен път, като се вземали предвид показанията на измервателното средство –водомер, монтиран в санитарния възел в имота. В периода от 25.05.2015 год. до 26.10.2015 год. от страна на ищцовото дружество били издадени на ответника фактури на обща стойност 54.30 лева, като същите отразявали потребени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 09.09.2014 год. – 15.10.2015 год. Тъй като в предоставения на ответника срок за доброволно изпълнение последният не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И., в резултат на което било образувано ЧГД №3567/2017 год. по описа на ШРС. Тъй като издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Заявление за откриване на партида, Протокол, Справка за показанията на водомер с партиден номер 1311/125, Фактура №0032438762/26.10.2015 год. и фактура №0031731017/25.05.2015 год. Известие за доставяне, Платежно нареждане за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №3567/2017 год. по описа на ШРС.

По отношение възражението, направено от назначения особен представител на ответника за недопустимост на иска съдът приема от правна страна следното:

Видно от материалите по делото издадената в производството по ЧГД №3567/2017 год. по описа на ШРС заповед за изпълнение за посочените по-горе суми е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което и на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск. С оглед на изложеното и поради последиците от непредявяване на иска по смисъла на чл.415, ал.5 от ГПК за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ищцовото дружество е доставяло на ответника услугата ***. Въпреки, че по делото не е представен писмен договор, сключен между страните, от събраните писмени доказателства, а именно Заявление за откриване на партида от 20.11.2008 год., Констативен протокол от 08.03.2018 год. се установява, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество му е предоставило посочените услуги, които са били регламентирани от Общите условия, приети и одобрени от ищцовото дружество, които са публично обявени и известни на потребителите. От събраните в хода съдебното производство писмени доказателства се установява, че на името на И. въз основа на подадено заявление от негова страна по отношение на този имот е открита една партида с партиден номер 1311/125 и клиентски номер 730645, които са изписани в справката за констатираните показания на водомера в обекта и в издадените на потребителя фактури №0032438762/26.10.2015 год. и №0031731017/25.05.2015 год.

Съдът не кредитира възраженията на особения представител на ответника, направени в съдебно заседание, че посочените фактури не следва да бъдат кредитирани като годно доказателство, с оглед на обстоятелството, че ищцовото дружество е оттеглило искането си за назначаване на експертиза. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че посочените две фактури са представени заедно с исковата молба по делото. Същите са били изпратени на ответника, чрез неговия особен представител, поради което последният е следвало да оспори същите най-късно с отговора на исковата молба. Такова оспорване не е било направено, което е станало и причина ищцовото дружество да оттегли искането си за назначаване на експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същото време разпоредбата на чл.30 от публично известните общи условия на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от разпоредбата на чл.32, ал.4 от наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото и неоспорени фактури. Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената ВиК услуга.

В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че ищцовото дружество е изпълнило и задължението, посочено в чл.33, ал.5 от Наредба №4/04.09.2004 год., а именно при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, съответното длъжностно лице да състави протокол, подписан от него и от поне един свидетел, които може да бъде и длъжностно лице на оператора.

Съгласно чл.31 от Общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури, следователно за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. При изследване на въпроса за количеството на начислената, респективно изразходвана вода от страна на ответника съдът кредитира напълно представените по делото счетоводни документи от страна на ищцовото дружество, а именно – справка и фактури, отразяващи изразходваното от ответника количество вода. По делото не се спори, че отчетеното количество вода е била начислена по цени определени в съответствие с изискванията ДКЕВР. С оглед представените фактури и справки съдът намира, че стойността на отчетеното количество доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 09.09.2014 год. – 15.10.2015 год. възлиза общо на 54.30 лева, като за посочената сума първият обективно съединен положителен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Доколкото от материалите по делото се установява, че длъжникът не е заплатил посоченото по-горе задължение, то същия на основание разпоредбата на чл.44 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор “*** - Бургас” дължи и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа на задължението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че падежът на задължението е визиран в разпоредбата на чл.33, ал.2 от Общите условия, съгласно който Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия случай ищцовото дружество претендира заплащане на законна лихва за период съответно от 26.06.2015 год. до 23.10.2017 год. по отношение на дължимата лихва, изчислена върху главниците по фактура №0031731017/25.05.2015 год. и №0032438762/26.10.2015 год., доколкото с оглед на обстоятелството, че първата фактура е издадена на 25.05.2015 год. то падежът на същата е настъпил на 25.06.2015 год., а по втората на 26.11.2015 год.

В същото време обаче съдът след изчисляване размера на законната лихва за периода от 26.06.2015 год. до 23.10.2017 год. по отношение на сумата от 13.03 лева, представляваща главница по фактура №0031731017/25.05.2015 год. /3.09 лева/ и за периода от 27.11.2015 год. до 23.10.2017 год. по отношение на сумата от 41.27 лева, представляваща главница по фактура №0032438762/26.10.2015 год. /8.01 лева/ установи, че общият размер на дължимата сума, представляваща обезщетение за забава, изчислено за посочения период е 11.10 лева. В същото време обаче ищцовата страна претендира по-малка сума, а именно – 10.19 лева, поради което искът следва да бъде уважен за сумата, претендирана от ищцовото дружество.

Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът дължи заплащане и на направените разноски по производството по ЧГД №3567/2017 год. в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на иска, с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и направените от тяхна страна разноски в настоящото производство в размер на 425 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.И., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.”***” №3, представлявано от Г. Т., чрез главен юрисконсулт Д. Б. З.сумата от 54.30 лева /петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ – главница, представляваща изразходвана и незаплатена вода по фактури №0031731017/25.05.2015 год. и №0032438762/26.10.2015 год. за периода от 09.09.2014 год. – 15.10.2015 год. и сумата от 10.19 лева /десет лева и деветнадесет стотинки/ – общ размер на дължимото обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 26.06.2015 год. до 23.10.2017 год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.С.И., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.”***” №3, представлявано от Г. Т., чрез главен юрисконсулт Д. Б. З.сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото производство, включващи заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: