Р Е Ш Е Н И Е

646/29.6.2018г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на единадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 900/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединение осъдителни искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от Г. Д.Д. против С.М.С., за осъждане ответникът да плати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 предл. 1 вр чл. 130, ал. 1 НК, за което има постановено и влязло в сила Решение № 495/12.10.2017 г., постановено по АНД № 1844/2017 г., по описа на ШРС.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 18.04.2015 г., около 00.30 часа, ответникът по хулигански подбуди, при пряк умисъл, му причинил в качеството на длъжностно лице „организатор патрулна охрана“ към „Телепол“ ЕООД, при изпълнение на службата, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - контузия на лицето, разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на горната устна. За извършеното престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т, 1 и т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК, с Решение № 495/12.10.2017 г., по АНД № 1844/2017 г., по описа на ШРС, ответникът бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Твърди се, че в резултат от нанесените от ответника увреждания, на ищеца били причинени, както телесни травми и разходи за лечението, така и морални вреди, свързани с претърпян психически тормоз, унижение, болки и страдания, които не били обезщетени в рамките на наказателното производство. Твърди се, че преживените от и след деянието страдания оказали и пряко силно отрицателно влияние върху живота на ищеца. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата общо 4 689,30 лева, от която 4 000.00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди общо 689.30 лв., от които: разходи за лечение в размер на 64,30 лева и преглед при специалист и съдебномедицинско удостоверение в размер на 65 лева – общо 129.30 лева, както и разноски за оказана правна консултация и представителство в хода на досъдебното производство в размер на 560 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането – 18.04.2015 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба, в който са изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита исковите претенции за допустими и частично основателни. Оспорва фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на исковата молба, като навежда твърдения, че и той също е изтърпял пренебрежително и грубо отношение от страна на персонала и охранителите в казиното, както и здравословни (травматични) увреждания вследствие на използван от ищеца спрей. Счита предявеното обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно и прекомерно по размер, поради което моли да бъде присъдено по справедливост, с възражения и доводи, изложени подробно, както в подадения в срок отговор, така и в хода на делото по същество. Не претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразените становища в исковата молба и отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието, като безспорно между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че в периода от време посочен в исковата молба е извършено противоправно деяние, при което ищецът, като длъжностно лице, е претърпял лека телесна повреда, за което с Решение № 495/12.10.2017 г., постановено по АНД № 1844/2017 г., по описа на РС Шумен /л. 4 по делото/, потвърдено с Решение № 106/12.12.2017 г. по ВНАХД № 360/2017 г., по описа на ОС Шумен /л. 13 по делото/, ответникът е признат за виновен в това, че на 18.04.2015 г. в гр. Шумен причинил на ищеца, при изпълнение на службата умишлено, по хулигански подбуди, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща с във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – контузия на лицето, разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на горната устна - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съгласно доказателствата по наказателното дело на 17.04.2015 г., около 22.00 часа, ответникът посетил игрална зала „Уин Бет“ /казино „Буда“/, находяща се в гр. Шумен, на кръстовището на бул. “Симеон Велики“ с ул. “Климент Охридски“. Същата вечер било официалното откриване на казиното, което се охранявало „Телепол“ ЕООД, гр. Шумен. Ответникът започнал да играе на игралните автомати, като преди това употребил известно количество алкохол. Обстоятелството, че не печели в играта, както и факта, че по-рано през деня, при посещението си в същото казино, загубил известна сума пари отново при игра, го ядосали и започнал да удря с ръка по монитора на игралния апарат и да пука балоните, които били украса в казиното. Тези негови действия станали причина да бъде изведен навън от охранителя С. М. Д. /служител на „Телепол“ ЕООД, гр. Шумен/, който го предупредил, че ако продължава по същия начин ще му бъде наложена забрана да посещава казиното. След това двамата се върнали в залата и ответникът продължил да играе на игрални апарати. Около 00.00 часа на 18.04.2015 г. ответникът отново започнал да удря по монитора на игралния апарат, на който играел, при което служител от охраната отново отишъл при него и му направил повторно забележка. Ответникът се ядосал на тези действия на охранителя и започнал да го псува. На място дошъл и охранителят М. С. С., при което ответникът започнал да му отправя обиди, като го нарекъл „сопол“ и „дрисльо“, като го предупредил да не го закача, защото имал връзки. Тъй като ответникът, въпреки намесата на двамата охранители, продължил да буйства, около 00.30 часа на 18.04.2015 г. бил задействан паник бутон от страна на персонала на казиното – св. С. Г.. Междувременно ответникът бил изведен навън от неговия познат – св. К. А., който по това време се намирал в залата. Последният се опитвал да убеди ответника да си хване такси и да си тръгне, но не успял, при което ответникът му заявил, че ще се върне в казиното, за да пребие охранителите, при което взел от автомобила си марка „Сеат“ палка, изработена от ПВЦ профил. На подадения сигнал от паник бутона се отзовал свидетелят Д. С. М. . Малко след него пристигнал и ищецът, който заемал длъжността „Организатор патрулна охрана“ в „Телепол“ ЕООД, гр. Шумен и по това време се намирал на работа, като смяната му приключвала в 07.00 часа на 18.04.2015 г. Ищецът паркирал управлявания от него служебен автомобил в близост до автомобила, до който в този момент се намирал ответникът. Ищецът слязъл от автомобила и се насочил към задния вход на казиното, където се намирал охранителят С. Д., за да разбере от него какво точно се е случило и кой е нарушителят. Виждайки ищецът, заедно с останалите охранители, ответникът се насочил към тях, като нанесъл силен удар с палката по лицето на ищеца, в резултат на който последният паднал на колене на земята, но успял да извади защитния си спрей и да напръска ищеца по лицето, в резултат на което последният хвърлил палката и побягнал. Свидетелят С. Д. тръгнал след него, но ответникът успял да се измъкне. Малко по-късно ответникът потърсил медицинска помощ в МБАЛ – Шумен. По същото време за оказване на медицинска помощ там се намирал и ищецът. В болницата ответникът продължил да отправя закани към служителите на „Телепол“ ЕООД, като крещял, че ще се върне в казиното, за да пребие и останалите охранители. На място били повикани служители на РУ – Шумен.

По наказателното производство ищецът е участвал като свидетел - пострадало лице, не е бил конституиран като граждански ищец или частен обвинител. Представени, приети и неоспорени от страните са писмени доказателства за осъществени в това производство разноски за адвокат на обща стойност 560 лева, както следва: по Договор от 20.04.2015 г. за правна защита и съдействие от адв. Ср. С. „консултация по наказателно производство“ – платена сума 60 лв. /л. 34 от делото/ и по Договор от 20.07.2015 г. за правна защита и съдействие от адв. Ср. Станчев „правна помощ и защита интересите като пострадал по ДП № 614/15 г. РУ МВР“ – платена сума 500.00 лв. /л. 58 по ДП № 614/15 г., по описа на РУ МВР - Шумен/.

От представеното Допълнително споразумение от 05.06.2012 г. към Трудов договор № 745/13.08.2003 г. /л. 33 по делото/ се установя, че ищецът е заемал длъжността „организатор патрулна охрана“ в „Телепол“ ЕООД гр. Шумен, като организира дейността на патрулните екипи, а от Характеристика на ищеца /л. 77 по делото/ се установява, че от както е назначен на тази длъжност през 2003 г. до момента няма наложени дисциплинарни наказания и се проявява като „отличен професионалист съвестен и коректен служител“.

От Медицинско удостоверение № 88/20.04.2015 г., по описа на отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ Шумен /л. 19 по делото/ се установява, че ищецът е с лацерация на лигавицата на горната устна лигавично, две кръвонасядания на предната гръдна стена в ляво, като травматичните увреждания може да са получени по време и начин описани от пострадалия.

От приетите по делото фактури, рецепти и касови бонове към тях се установява, че на ищеца е било назначено и проведено парвоначално и последващо медикаментозно лечение, за което са извършени разходи на обща стойност 129.30 лв., както следва: Фактура № 66119/20.04.2015 г. издадена от МБАЛ Шумен, с приложен касов бон /л. 20 по делото/, за сумата от 35 лв. - медицински услуги; Рецепта издадена от д-р С. В. психиатър, с приложен касов бон от 27.04.2015 г. за сумата от 31.66 лв. /л. 27 от делото/; Рецепта, с приложен касов бон за сумата от 28.04 лв. /л. 28 от делото/; Рецепта от д-р Е. М., с приложен касов бон сумата от 4.60 лв. /л. 29 от делото/; Фактура, издадена от МЦ МБАЛ Шумен с приложен касов бон за сумата от 30.00 лв. - първичен преглед при психиатър /л. 30 от делото/.

Съгласно представените и приети по делото 2 бр. Болнични листа /л. 31 и л. 32 по делото/ ищецът е бил в отпуск по болест общо 13 дни, при режим на лечение - домашен.

Съгласно приетото и неоспорена от страните Заключение на допуснатата по делото Комплексна медицинска-психиатрична експертиза механизмът на нараняванията на горната устна, гръдната стена и окосмената част на главата в ляво е въздействие /удар/ с или твърд тъп предмет, както и промени във външният слухов проход на ищеца са косвена последица от травмата на околните меки тъкани., като установените травматични увреждания може да са получени по начина съобщен от ищеца - удар е палка. Към момента на изготвяне на експертното заключение ищецът не страда от психично заболяване, но е консултиран от психиатър и е лекуван медикаментозно по повод разтройство в адаптацията, настъпило след инцидента. Инцидентът предизвикал у ищеца остра стресова реакция, резултат от упражнената неочаквана и непровокирана от него физическа агресия, свързана със силна болка и страх за физическото оцеляване - преживявания с голяма интензивност. След инцидента ищецът имал оплаквания от негативния афективен регистър, които попадат в синдромната характеристика на диагностичната категория протрахирана адаптационна рекация. Лечението на тези психологични преживявания и процеси при ищеца са се редуцирали в рамкитe на няколко месеца. Социалното функциониране към настоящия момент е възстановено и обичайни рамки.

От показанията на свидетелите Р. С. и свидетеля П. Н. , чиито показания съдът кредитира доколкото отразяват преки и непосредствени впечатления и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че след инцидента ищецът не се чувствал добре. Дори самият свид. С. го посъветвал да посети психиатър. Наложило се промени в графика на организация и промяна в режима на работа на ищецът, като възстановяването му продължило не по-малко от 6 месеца. През този период ищецът изпитвал затруднения и проблем в общуването с хора. Свидетеля Д. Д.– брат съм на ищеца, чиито показанията съдът кредитиран, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че след инцидента ищецът бил доста уплашен, отказвал да се среща с приятели, посещавал психиатър и вземал лекарства. Свидетелите К. Т. – познат на ответника и С. Г. – съжител на ответника твърдят, че в следствие на инцидента ответникът също бил пострадал и посетил съдебен лекар.

От обясненията на ищеца, събрани по реда на чл. 176 ГПК, не са установени релевантни за делото факти и обстоятелства.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва в съдебно гражданско производство да се установят елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно и да са причинени вреди в причинно – следствена връзка с извършеното.

В настоящия случай, при наличието на влязло в сила решение, с което ответникът е признат за виновен в извършено престъпление и му е наложено административно наказание “глоба”, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, то фактът на деянието и неговото авторство, противоправността му и виновността на ответника, са безспорно установени по силата на чл. 300 ГПК. Съгласно тази разпоредба влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т. е. относно наличието на тези от елементите на деликтната отговорност. Употребеният от законодателят термин „присъда” следва да бъде тълкуван разширително, като в неговото съдържание се включи, както и уважения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК при невъзможност да се възбуди или при прекратяване на възбудено наказателно производство на посочените в текста основания, така и постигнато споразумение в наказателния процес и когато деецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложено административно наказание, както е в процесния случай.

Предвид изложеното съдът намира, че тези елементи на фактическия състав за търсене на деликтна отговорност са налице, поради което предмет на изследване в настоящия процес са размера на вредите, претърпени от ищеца, вследствие противоправното деяние на ответника, които той търпи и причинната връзка между деянието и претендираните вреди.

При произнасяне по тези въпроси съдът взе предвид, че доколкото се претендират различни по вид вреди, то всяка от отделните претенции, представлява самостоятелен иск, като неустановяването на съответната твърдяна вреда или липсата на причинна връзка на същата с деянието са основание за отхвърляне на съответният иск. Разграничението следва да е не само между неимуществени и имуществени вреди, а и имуществените може да се отнасят до пера с различен произход и основание. В процесния случай ищецът претендира: иск за неимуществени вреди в размер на 4000 лева; иск за имуществени вреди в размер на 129.30 лева - разходи за прегледи, лечение и терапия при специалисти и иск за имуществени вреди в размер на 560 лева - разноски за оказана правна консултация в хода на наказателното производство, както и присъждане на законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането – 18.04.2015 г., до окончателното плащане.

Относно искът за имуществени вреди в размер на 129.30 лева ищецът е представил писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, за осъществени разходи, по своя характер имуществени, за медицински прегледи, лечение и терапия при специалисти в размер на 129.30 лв., които съдът намира, че са пряка и непосредствено последица от действията на ответника, причинена на ищеца, по хулигански подбуди, при пряк умисъл, на 18.04.2015 г., около 00.30 часа, в качеството му на длъжностно лице: „организатор патрулна охрана“ към „Телепол“ ЕООД, при изпълнение на службата, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен до предявения размер.

Искът за имуществени вреди в размер на 560 лв. е за присъждане на обезщетение за разноски реализирани в хода на проведеното наказателно производство и е неоспорен от ответника. Отговорността за разноски в съдебно производство е особен вид имуществена (гражданска) отговорност, която може да се реализира единствено в хода на висящ съдебен процес. Основанието на тази отговорност – т. е. фактическият състав, от който тя възниква, включва съвкупност от елементи, които следва да се проявят кумулативно, за да може съдът да наложи съответните имуществени последици на отговорната страна. По общо правило отговорността за разноски се ангажира с акта, с който приключва съдебното производство. В гражданския процес е предвидено задължение на съда да разгледа въпроса за разноските с крайния си акт, ако са налице другите предпоставки за присъждане – чл. 81 ГПК, като тази разпоредба би следвало да се приложи и в административния процес по силата на чл. 144 АПК, доколкото чл. 143 АПК урежда само кой понася отговорността за разноски, а не с какъв акт се ангажира тя. В наказателния процес разпоредбата на чл. 189, ал. 1 НПК изрично указва задължението на съда да се произнесе по разноските в производството, като това става или с присъдата /чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК/, или с отделно определение /чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. второ НПК/. В процесния случай се претендират разноски в размер на 560 лева за оказана правна консултация и процесуално представителстно в хода на приключилото АНД № 1844/2017 г., по описа на РС Шумен, с което ответникът е признат за винавен и е освободен от наказателна отговорност като му е наложено глоба по реда на чл. 78а НК. От доказателствата по това наказателно производство еднозначно е установено, че в хода на същото е осъществено процесуално представителстно на пострадалия, доколкото се установява, че същият като свидетел е разпитван в присъствието на повереник – адв . С. С., който е посочен в списъка на защитниците по делото кйм Писменото мнение на разследващия орган. Наказателно производство е внесено в ШРС с Постановление на ШРП съдържащо предложение по реда на чл. 78а НК. Ищецът не е бил конституиран като граждански ищец или частен обвинител, поради което за сторените от него разноските в наказателното производство наказателният съд не се е произнесъл с окончателния си съдебен акт по чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК. Установеното налага извода, че платените в тази връзка по двата договора за правна защита с адв. Сребрин Станчев общо 560 лева, са пряка последица от деликта на ответника, т. е. в причинна връзка с противоправното му поведение, поради което следва да се приеме, че искът е доказан в своето основание и следва да бъде уважен в претендирания размер.

С исковата молба ищецът претендира и обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 4000 лева за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане: физически болки и страдания и морални вреди, свързани с претърпени психически тормоз и унижение, както и последващи събитието главоболие, безпокойство, уплаха и отчуждение към околните, намерили отражение при изпълнение на служебните задължения и в цялостното му поведение. По общо правило неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия – т. е. когато увреждането е на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, когато се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното общуване на пострадалия. Неимуществените вреди могат да се изразяват в терзания на личността - нравствени, емоционални, психически, психологически; болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения; накърнена чест, достойнство, добро име в обществото; болки и страдания от причинена смърт на близък, предизвикана от противоправните действия на други лица. В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства и съгласно мотивите на Решение № 495/12.10.2017 г., постановено по АНД № 1844/2017 г., по описа на РС Шумен, потвърдено с Решение № 106/12.12.2017 г., по ВНАХД № 360/2017 г., по описа на ШОС, се установява, че в вследствие на престъпното деяние извършено от ответника на увреденото лице са нанесени телесни увреждания изразяващи се в разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на горната устна и две кръвонасядание на предната гръдна стена в ляво, които имат характер на лека телесна повреда. Предвид установеното съдът намира, че в резултат на несетните от ответника удари с палка в областта на главата и тялото на ищеца са му причинени болки и страдания.

От установеното в заключението на допуснатата по делото Комплексна медицинска-психиатрична експертиза, че в резултат от упражнената неочаквана и непровокирана физическа агресия, инцидентът е предизвикал у ищеца остра стресова реакция, свързана със страх за физическото оцеляване и разстройство в адаптацията, както и че след инцидента имал оплаквания от негативния афективен регистър, които попадат в синдромната характеристика на диагностичната категория протрахирана адаптационна реакция, от които психологични преживявания и процеси, следва да се приеме, че ищецът е претърпял морални вреди, свързани с претърпени от събитието уплаха, последващо безпокойство и психооплаквания – тревожност, нарушен сън и кошмари, които са се редуцирали в рамкитe на няколко месеца след надлежно лечение, продължило около месец.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. С. и П. П. , се установява, че за да се възстанови първите 15 дни след случката ищецът бил освободен от трудови функции, а след инцидента се променил, като имал проблеми с даването на нощни дежурства, започнал да допуска грешки, което довело до необходимост от промени в режимите му на работа, както и че имало периоди да понася подигравки от подчинените си, което допълнително довело до притеснение, че е навредено на авторитета му. Показанията на тези свидетели съдът прецени, като намери, че следва да ги кредитира за последиците от преживените от ищеца негативни психически изживявания, тъй като в тези им части показанията на свидетелите са непосредствени, последователни и логични, а и не противоречат на останалите доказателства по делото, което оправдава доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност. От показанията на свидетеля Д. Д. (брат на ищеца), се установява още, че в пряка причинна връзка от инцидента ищецът се затворил в себе си, бил уплашен, не излизал, спрял на отговаря на обажданията на приятелите си и като цяло се променил. Показанията на този свидетел съдът прецени с оглед всички останали данни по делото, вземайки предвид възможната им заинтересованост с оглед родствената връзка. След тази преценка намери, че следва да кредитира показанията в частта относно преживените от ищеца негативни психически изживявания, тъй като в тези им части показанията са непосредствени, последователни и логични, а и не противоречат на останалите доказателства по делото, което оправдава доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност (чл. 172 ГПК). Предвид установеното от показанията на тези трима свидетели съдът намира, че вследствие извършеното от ответника престъпление на ищеца са причинени последващи морални вреди - унижение и отчуждение намерили отражение при изпълнение на служебните му задължения и в цялостното му поведение с околните.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск за обезвреда е доказан в своето основание, поради което претърпените неимуществени вреди, както физически, така и морални, подлежат на обезщетение, в размер с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари, като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за същите се определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване за причинени неимуществени вреди увредения получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Следователно законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.

Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Установената съдебна практика, включително чрез задължителните указания на ВС, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Такива критерии при телесните увреждания, които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогнозата за развитие, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.. - обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането и в тази връзка личността на увреденото лице, а не са обстоятелства, касаещи личността на извършителя, неговите мотиви, цели и други психически състояния, които са предмет на наказателния процес при изследване на въпроса за вината му. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при овъзмездяването е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция обективирана в ППВС № 4/68 г./

В процесния случай при определяне размера на обезщетението за обезвреда следва да се вземе предвид, че от това престъпление ищецът е претърпял: болки и страдания; остра стресова реакция довела до негативни психически емоции на страх за физическото оцеляване и разстройство в адаптацията, безпокойство, тревожност, нарушен сън и кошмари; както и последващо унижение и отчуждение намерили отражение при изпълнение на служебните му задължения и в цялостното му поведение с околните, които негативни влияния са се редуцирали в рамкитe на няколко месеца след надлежно лечение, продължило около месец. Ръководен от всички тези установени по делото обективни обстоятелства, вземайки предвид възрастта на ищеца, служебното му положение към момента на увреждането и последиците в служебен и личностен план, съдът намери, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е сумата от 4000 лева. Понеже по делото няма доказателства ищецът да е допринесла за увреждането си, то дължимото се за него обезщетение от ответника, не следва да бъде намалявано (чл. 51, ал. 2 ЗЗД)

Относно претендираната лихва върху исковите претенции.

Настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, когато е извършено увреждането, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, върху уважената част на неимуществения иск и имущественият иск за медицински прегледи, лечение и терапия при специалисти, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 18.04.2015 г., до окончателно плащане, а имущественият иск за направените разноски за платено адвокатско възнаграждение - от датата на сторването им, както следва: върху платената сума от 60 лв. - от 20.04.2015 г. до окончателно плащане и върху платената сума от 500 лв. - от 20.07.2015 г. до окончателно плащане.

Относно разноските:

С оглед изхода от правния спор и направено искане ищецът има право на сторените в производството разноски съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Съгласно представените адвокатски пълномощни придружени с договор за правна помощ и доказателства за реализирани такива ответникът следа да плати разноски в размер на 510 лева., от които 200 лв. по договор с адв. Станчев и 310 лв., по договор с адв. Тошева.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, дължащите се такива, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК. При иск за непозволено увреждане дължимата държавна такса е в размер 4 на сто върху признатата за основателна цена на иска, но не по – малко от 50 лева. В случая при 4000 лева неимуществени и 129.30 лв. и 560 лв. имуществени вреди, дължимата такса възлиза на 260 лева. Възнаграждението за вещи лица е в размер на 304.98 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда С.М.С., с ЕГН ********** ***, да плати на Г. Д.Д., с ЕГН: ********** и постянен адрес: ***, сумата от 4000.00 лева (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.04.2015 г. в гр. Шумен, а именно, умишлено противоправно деяние по смисъла на НК, продиктувано от хулигански подбуди, при което ищецът, като длъжностно лице по време на изпълнение на служебни задължения, е претърпял лека телесна повреда, установено с влязло в законна сила Решение № 495/12.10.2017г. постановено по АНД № 1844/2017г. г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 18.04.2015 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Осъжда С.М.С., с ЕГН ********** ***, да плати на Г. Д.Д., с ЕГН: ********** и постянен адрес: ***, сумата от 129.30 лв. (сто двадесет и девет лева и тридесет стотинки), представляваща имуществени вреди – разходи за лечение, преглед при специалист и съдебномедицинско удстоверение, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.04.2015 г. в гр. Шумен, а именно, умишлено противоправно деяние по смисъла на НК, продиктувано от хулигански подбуди, при което ищецът, като длъжностно лице по време на изпълнение на служебни задължения, е претърпял лека телесна повреда, установено с влязло в законна сила Решение № 495/12.10.2017г. постановено по АНД № 1844/2017г. г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 18.04.2015 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Осъжда С.М.С., с ЕГН ********** ***, да плати на Г. Д.Д., с ЕГН: ********** и постянен адрес: ***, сумата от 560 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща имуществени вреди - разноски за оказана правна консултация и процесуално представителстно в хода на приключилото АНД № 1844/2017 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 60 лв., считано от 20.04.2015 г. до окончателно плащане и ведно със законната лихва върху сумата 500 лв. считано от 20.07.2015 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Осъжда С.М.С., с ЕГН ********** ***, да плати на Г. Д.Д., с ЕГН: ********** и постянен адрес: ***, сумата от 510.00 лв. (петстотин и десет лева), разноски по делото представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда С.М.С., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 564.94 лева (петстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) – представляваща дължима държавна такса и разноски върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия…………………..