Р Е Ш Е Н И Е
1058/30.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 01 (първи) ноември Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 917 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда К.М.К. твърди, че е законен наследник на родителите си М. К.М., починал на 07.01.2015 г. и на Р. С. М.., починала на 19.06.2016 година. Последните притежавали в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, подробно описан в исковата молба. През 1997 г. двамата сключили с ищеца и ответницата С.М.К. /негова сестра/ договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка. Сочи, че след подписването на договора и до смъртта на двамата наследодатели, същите не били обгрижвани от страна на ответницата, като единствено той поел грижите за тях. Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде развален сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане по отношение на 1/4 идеална част от имота, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез
пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Счита, че
претенцията е допустима, но неоснователна. Оспорва обстоятелствата, изложени в
исковата молба, като твърди, че ищецът е този, който не полагал грижи за общите
на страните родители. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, като ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: видно от приложения по делото нотариален акт №***, том IV, дело №***/1997 г. на ШРС
е, че „М.К.М. и Р. С. М.. продават на К.М.К. и С.М.К. за сумата 43 560,00
лв., която не получават, а срещу нея ще получат от купувачите – своите деца издръжка пожизнено и
ще бъдат погребани според обичая – общо от купувачите“: апартамент № 4 на втори
етаж, със застроена площ 100,95 к.м, заедно с изба № 4 със застроена площ 35,53
кв.м, с таван № 4 със застроена площ 24,66 кв.м, със 12917/10000 идеални части
от общите части на блока и от правото на строеж върху държавна земя, който
апартамент е в жилищно-строителна кооперация „***“, изградена върху държавен
парцел 4 в кв. 242 по плана на гр. Шумен. От схема № 15-219495 от 12.05.2017
г., издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър – Служба по ГКК гр.
Шумен от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър, одобрени
със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, че
понастоящем описаният имот представлява: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; с площ, посочена в документа – 100,95
кв.м; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива
на обекта – 1; с адрес на обекта: гр. Шумен 9700, ул. „С.С” № 75, ет. 2, ап. 4,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***;
над обекта: *** Съдът констатира от приложените Удостоверения за наследници изх.
№№ 89/09.01.2015 г. и 2874/30.08.2017 г., издадени от Община Шумен, че ищецът К.К.
и ответницата С.С. са законни наследници (низходящи от първа степен по права
линия) на М. М., починал на 07.01.2015 г. в гр. Шумен и на Р. М., починала на
19.06.2016 г. в гр. Варна. Видно от приложените удостоверения изх. №№
АУ010091АС и АУ010083АС /29.01.2015 г., изд. от Община Варна е, че от дата,
респ. 29.01.2015 г. и 20.01.2015 г. постоянният и настоящият адрес на Р. М. ***.
По делото е представено Разпореждане № **********/12.08.2015 г. на ТП на НОИ
– Варна, по силата на което на Р.М. била определена месечна пенсия в размер на
238,26 лв. Съдът констатира от епикриза изх. № 18214/НО 1527 от 26.11.2014 г., изд. от
„МБАЛ – Шумен“ АД, че М.М. пребивавал в болничното заведение в периода
19.11.-26.11.2014 г., като му била поставена диагноза вътремозъчен кръвоизлив в
хемисфера, субкиртокален. Ответницата представя по делото рецептурна книжка на
хронично болния, рецепти и касови бонове, от които се установява, че през периода
28.01.2015 г. – 17.06.2016 г. на Р.М. били изписвани лекарствени продукти и
такива били закупувани в гр. Варна. Видно от етапна епикриза № 207/02.04.2015 г. на ДКЦ „Св. Иван
Рилски“ гр. Варна, експертно решение № 1257/08.04.2015 г. на ТЕЛК – Варна,
епикриза № 15329/133/22.04.2015 г. на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна е, че Р.М.
била лекувана в описаните болнични заведения. Съдът констатира от медицинско
свидетелство за смърт № 22/19.06.2016 г., съст. от Медицински комплекс
Аспарухово, че М. починала на 19.06.2016 г., а като причини е посочено –
хронична сърдечна недостатъчност и хипертонична болест. Представена е и заявка
за погребение от 20.06.2016 г.,
депозирана от С.С. до „Възкресение Нисси“ ООД гр. Варна за погребението на Р. М..
По делото са представени регистрационна форма за избор на общопрактикуващ лекар, ЗОК № 03268031/26.01.2015 г., амбулаторни листи №№ 000175/26.01.2015 г., 000209/26.01.2015 г., 000386/20.02.2015 г., 001144/26.03.2015 г. и 000207/02.04.2015 г. Описаните документи са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от ищеца и е открито производство по цитирания текст.
Според заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в оспорените документи, не принадлежи на Радка М..
Разпитаните в качеството им на свидетели Б.Н. и К.К., допуснати по искане на ищеца описват, че след 1997 г., до смъртта им М. и Р.М. живели заедно с ищеца в апартамента, намиращ се в гр. Шумен, ул. „С.С.“ № 75. През лятото двамата пребивавали на село, като произвеждали и продавали на пазара в града земеделската си продукция. Преди смъртта им, грижите за възрастните били изцяло поети от К.К., като ответницата не посещавала жилището. Същият купувал лекарства, полагал грижи за лежащо-болния си баща. Бащата на ищеца починал през 2015 г., а майката – през 2016 г. В даден, неустановен за свидетелите период, последната била и в гр. Варна, където починала. Страните по делото били в лоши отношения от преди около 15-20 години.
Свидетелите К.П.-Я., Д.А. и В.С. излагат, че до 2014 г. родителите на страните по делото били относително здрави и сами се грижили за себе си. През лятото двамата живели в с. Ново Янково, а през зимата – в апартамента в гр. Шумен, заедно с ищеца. През есента на 2014 г., обаче, М. М. получил инсулт, като състоянието му изисквало непосредствени грижи. С.С. ***, но след заболяването на баща си започнала да посещава родителите си почти всяка седмица, през почивните дни. Малко след новогодишните празници през 2015 г., М. починал. След панихидата, извършена на деветия ден от смъртта на последния, Р.М. заживяла в дома на ответницата в гр. Варна, в едно домакинство с нейното семейство. През м. октомври 2015 г., отново след помена за М., ищецът взел майка си в гр. Шумен, като обяснил, че трябва и той да се грижи за нея. През м. април 2016 г. със С. *** и я уведомил, че майка ѝ е много зле здравословно, след което ответницата веднага взела М. ***. Действително, здравословното състояние на възрастната жена било лошо, след получен инсулт. В периода от м. април до м. юни 2016 г. именно С. полагала грижи за лежащо-болната си майка, с помощта и на наета жена. Р. М. починала през. М. юни 2016 г., като погребението ѝ било организирано изцяло от ответницата. Ищецът не присъствал на погребението, като заявил, че е на работа. По време на обреда, присъствал свещеник.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По постановеното
извършване на проверки на истинността на приложените и оспорени писмени
доказателства:
Ищецът К.К. оспорва автентичността на регистрационна
форма за избор на личен лекар и амбулаторни листи, като твърди, че не са
подписани от Р.М.. При решаване на въпросите по това производство по чл. 193,
ал. 2 от ГПК, настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-графична
експертиза. Съобразно същото,
несъмнено е, че общата наследодателка на страните не е автор на оспорените
документи. Тоест, установи се по делото, че материализираното в обсъжданите
документи изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател,
поради което те се явяват неавтентични. Ето защо, съдът приема, че следва да
бъде признато за установено, че тези документи
са неавтентични и като такива следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото.
По основателността на иска:
Претенцията е за
разваляне на сключен между М.М. и Р.М., от една страна, и К.К. и С.С. от друга
страна, договор прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Искът е допустим, тъй като ищецът
е законен наследник на прехвърлителите на недвижимия имот.
Установи се по делото, че с договор от 01.04.1997
г. М. и Р.М. прехвърлили собствеността на децата си – страни по настоящия спор
върху апартамент, находящ се в гр. Шумен срещу задължението за полагане на
бъдещи грижи за прехвърлителите и осигуряване на погребение според обичая.
Процесният договор има алеаторен характер, тъй
като е било договорено престиране на бъдещи грижи. Задължението за гледане и
издържане, поето общо от К. и С. се изразява в задължение за полагане на личен
труд за гледането, предоставяне на материалните средства, които са необходими
за задоволяване нуждите на лицето, което се гледа. В настоящият случай,
страните по сделката не са конкретизирали съдържанието на тази престация, но тя
безспорно включва предоставяне на издръжка, осигуряване на храна, режийни
разноски, дрехи, лекарства и други, полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на кредитора.
Ищецът твърди, че е налице пълно неизпълнение
на задълженията от страна на ответницата. Съдът, като взе предвид събраните
гласни и писмени доказателства, приема за установени следните обстоятелства: до
2014 г. общите наследодатели на страните са били в здравословно състояние,
позволяващо им да полагат грижи за себе си, като през зимата били в общо
домакинство с ищеца. След като М. М. получил инсулт на 19.11.2014 г. грижите за
него били общо полагани от съпругата му и децата му. Доказа се, че в периода от
посочената дата до смъртта на баща си на 07.01.2015 г. С.С. посещавала дома на
родителите си почти всяка седмица, през почивните дни, поради което съдът
приема, че същата осигурявала на М. престацията, за която се задължила. Установи се, че девет дни след смъртта на съпруга
си, Р.М. изявила желание и заживяла в жилището на дъщеря си в гр. Варна, като
това продължило до м. октомври 2015 г. След като през м. април 2016 г.
здравословното ѝ състояние се влошило и изисквало полагане на постоянни
грижи за нея, майката на страните по делото отново била транспортирана до дома
на С. ***. Именно ответницата полагала непосредствените грижи за живота,
здравето, храната, хигиената и т.н. на общата наследодателка до смъртта ѝ
на 19.06.2016 г. Освен това, С. организирала погребението на майка си в
съответствие с обичая в страната, на което ищецът дори не присъствал.
За да приеме тези факти за доказани, съдът взе предвид събраните писмени доказателства, установяващи местоживеенето на Р.М. през последната година от живота ѝ, медицинските заведения, в които била лекувана, мястото на закупуване на лекарствени средства и мястото на погребването ѝ. Съобрази се и с изложеното от разпитаните по делото свидетели. В тази насока, не следва да се дава вяра на заявеното от свидетелите Н. и К. относно липсата на посещения от страна на ответницата в жилището на родителите ѝ, полагането на непосредствени грижи за родителите единствено от ищеца и хронологията на излаганите факти за периода 2014-2016 г. Заявеното от двамата съдържа вътрешни противоречия и такива с останалия доказателствен материал, съобщеното от тях в голяма степен възпроизвежда изявления на ищеца, направени пред тях, а не се базира на лични впечатления. Съдът изцяло дава вяра на изложеното от втората група свидетели, които са напълно незаинтересовани от изхода на делото, като са били в отношения на близко познанство с Р. М. и то основаващо се на тяхното съседство с нея. Съобщеното от трите свидетелки напълно кореспондира с фактите, установени чрез писмените доказателства.
Всичко
изложено дава основание на съда да кредитира съобщеното от свидетелите от
втората група и да приеме за установено, че в през периода м. януари 2015 г. –
19.06.2016 г., С.С. полагала
необходимите грижи за М., а именно: ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други, да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството
на кредитора. Освен това, ответницата изпълнила и задължението си, включено в
процесния договор, а именно – да осигури на майка си погребение според обичая.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че приобретателката по сключения договор, обективиран в нотариален акт №***, том IV, дело №***/1997 г. на ШРС, е престирала изцяло в съответствие с уговореното през обсъждания период, поради което претенцията за разваляне на договора се явява неоснователна и недоказана.
На осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените
разноски по делото в размер на 600,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание
чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че регистрационна
форма за избор на общопрактикуващ лекар, ЗОК № 03268031/26.01.2015 г.,
амбулаторни листи №№ 000175/26.01.2015 г., 000209/26.01.2015 г.,
000386/20.02.2015 г., 001144/26.03.2015 г. и 000207/02.04.2015 г., СА НЕИСТИНСКИ (НЕАВТЕНТИЧНИ) и ИЗКЛЮЧВА същите от доказателствата по
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Х.Н. ***, офис 9 срещу С.М.С. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения на 01.04.1997 г. с нотариален акт №***, том IV, дело №***/1997 г. на ШРС, между М.К.М. с ЕГН ********** (починал на 07.01.2015 г.), Р. С. М.. с ЕГН ********** (починала на 19.06.2016 г.), К.М.К. и С.М.С. договор за прехвърляне на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен; с площ, посочена в документа – 100,95 кв.м; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; с адрес на обекта: гр. Шумен 9700, ул. „С.С.” № 75, ет. 2, ап. 4, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта: *** срещу задължение за гледане и издръжка, по отношение на 1/4 идеална част от имота, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.М.К. да заплати на С.М.С. направените разноски по делото в
размер на 600,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: