Р Е Ш Е Н И Е

1052/29.11.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и шести ноември 2018 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 937/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу Б.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1435,04 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1435,04 лева, представляваща 1000 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 25370/14.10.2016г., 69,10 лева договорна лихва, за периода 15.10.2016г. – 14.01.2017г., 86,94 лева лихва за забава, за периода 15.11.2016г. – 24.10.2017г. и 279 лева неустойка. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ГД № 3232/2017г. била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата, евентуално осъждането му да заплати получената по банкова сметка ***огатил за негова сметка.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че липсват данни за изявления на ответника, в които има изразено съгласие за сключване на договора, а преведената сума, не било доказано, че е постъпила по негова сметка.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, не изпраща представител, а ответният поддържа заявеното в отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма доказателства, че между страните е бил сключен сочения в исковата молба договор за потребителски кредит № 25370/14.10.2016г., с посочените в него параметри, по реда на ЗПФУР. Според чл. 6 от ЗПФУР „Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.“. Нито разпоредбите на посочения закон, нито други от позитивното право, имащи отношение към съвременните средства за комуникация, изключват приложението на чл. 14 от ЗЗД – „Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.“ Така чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР постановява, че „…при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е …. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.“. За електроните изявления, каквито се твърдят, приложение намира ЗЕДЕП. По делото са приложени само такива изхождащи от ищеца. Няма каквито и да е доказателства ответника, да е изпращал електронни изявления до ищцовото дружество, още по малко такива изразяващи съгласие за сключване на предложен договор за кредит. При условие, че те ако съществуваха, щяха да се считат изпратени съобразно чл. 9 ЗЕДЕП, при постъпване в електронната система на ищеца, доказателствената му пасивност за установяването им, въпреки съответните указания, е обяснима единствено с несъществуването им. Приетото заключение на ССЕ, отчитайки ищцовите и постъпването на сумата от 1000 лева по сметка на ответника в Банка ДСК, посочва, че размера на ответния дълг е 1435,04 лева, представляващи 1000 лева главница; 69,10 лева договорна лихва за периода 15.11.2016г. – 14.01.2017г.; 96,30 лева лихва за забава върху просрочена главница, за периода 15.11.2016г. – 26.10.2017г. и 279 лева неустойка. Споменатия превод, не установява съществуването на твърдения договор, тъй като размяната на парични средства, не винаги е с основание заем.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК - За уважаване на предявените, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; валидна неустоечна клауза и размер на обезщетението.

Посочените, не са налице, в настоящия случай – няма доказателства за сключване на приложения договор за потребителски кредит. По силата на споменатите разпоредби от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението-съгласие, въвеждане на номера на договора от ответника по електронен път, в създаден именно от него профил на сайт поддържан от ищеца, съответно да докаже извършването му със самия запис. При липсата му, не може да се приеме за установено, че ответникът е изразил съгласие за сключване на договор. Така, липсва валидно правоотношение между страните и предявените искове за изпълнение на задължения произтичащи от него, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Този изход на спора по главните искове налага произнасяне по заявения като евентуален с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, за връщане на сумата от 1000 лева, като получена без основание. Искът е доказан по основание и размер. Установи се, че ответникът е получил исковата сума по банковата си сметка от ищеца, без основание, а не, както се посочи, по договор за потребителски кредит. Непосочването от ответника и неустановяването по делото на основание за получаване на сумата от него, сочи начална липса на такова/Р № 148/06.02.2017г. на ВКС, IIт.о./. На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху подлежащата на връщане сума от 1000 лева, но не от датата на превода, каквото искане е заявено, а от предявяване на иска до окончателното плащане. За разлика от обезщетението за непозволено увреждане, законът, не определя началото на забавата, при задължения за връщане на неоснователно полученото. Съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, необходима е покана от обеднелия, която практиката е наложила такава да се счита исковата молба. По отношение евентуално предявения иск, няма приложение презумпцията на чл. 422 ГПК, а настоящия е предявен на 30.03.2018г., откогато се дължи и законна лихва.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 592,32 лева разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част от исковете, представляващи 200 лева държавна такса по предявените искове, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 100 лева възнаграждение за вещо лице и 450 лева възнаграждение за особен представител. Следва да се отбележи, че при посочения изход на спора, по предявените установителни искове, на ищеца, не се следват разноски за заповедното производство, а издадената Заповед № 1884/27.10.2017г. по ЧГД № 3232/2017г., по описа на ШРС следва да се обезсили изцяло.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу Б.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че в полза на “***” АД, ЕИК : ***, срещу Б.А.К., ЕГН : ********** съществува вземане за сумата от 1435,04 лева, представляваща 1000 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 25370/14.10.2016г., 69,10 лева договорна лихва, за периода 15.10.2016г. – 14.01.2017г., 86,94 лева лихва за забава, за периода 15.11.2016г. – 24.10.2017г. и 279 лева неустойка, в едно със законната лихва върху главницата от 26.10.2017г. до окончателното плащане, като неоснователни.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение № 1884/27.10.2017г. по ЧГД № 3232/2017г., по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 1000 лева с която се обогатил за сметка на ищеца, получавайки я без основание, в едно със законната лихва върху нея от 30.03.2018г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от получаването и на 14.10.2016г. до предявяване на иска на 30.03.2018г., като неоснователно.

ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 592,32 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: