Р Е Ш Е Н И Е

 

850/2.10.2018г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  единадесети септември през две хиляди и осемнадесети година, в следния състав:

      Районен съдия: Мирослав Марков     

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 971 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството по делото е образувано по повод предявените от В.Д.Р., с адрес: ***, като законен представител на детето В.В.Р. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК срещу ответника Б.Ж.Д., за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните в качеството на родители на детето спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Ищецът, който е баща на детето основава исковата си претенция на фактическите твърдения, че страните са родители на детето, като от началото на 2017г. не живеят заедно. Твърди, че страните не могат да постигнат съгласие относно личните отношения с детето и издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналият спор по съдебен ред. Намира, че притежава родителски капацитет да полага грижи за детето и може да му осигури добри условия за живот. Иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде определено местоживеенето на детето при майката, като бъде определен подходящ режим на лични контакти с бащата. Също така се иска бащата да плаща месечна издръжка в размер на 130,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини за изменяване или прекратяване на правото на издръжка

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото Б.Ж.Д., е депозирала насрещен иск и отговор на исковата молба, в която се оспорват посочените по-горе фактически положения. Иска  упражняването на родителските права да бъдат присъдени на майката, да бъде определен режим на лични контакти на бащата и едновременно с това да бъде осъден бащата да плаща издръжка в размер на 130,00 лева. Прави се искане за плащане на издръжка за минало време на основание чл.149 от СК.

 В съда е депозиран и писмен отговор на насрещният иск, в който се повтарят основанията на ищеца, посочени в исковата му молба и се оспорват направените фактически положения, посочени в насрещният иск.

В открито съдебно заседание, ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск, чрез представителя си, поддържа исковата молба. Ответникът на първоначалния иск и ищец по насрещния иск, чрез пълномощник, оспорва предявените искове.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала в гр. Шумен, като от съвместното им съжителство на 04.08.2016 год. е родено детето В.В.Р., което към настоящия момент е навършило 2 години. Това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №***/05.08.2016г. от Община Шумен. Не се спори също, че от месец април 2017 година страните са във фактическа раздяла и детето заедно с майката живеят в дома на нейните родители.

Приобщен по делото е и изготвен от Д”СП” – гр. Шумен социален доклад изх.№ ПР/Д-Н/110-001/04.09.2018г. В него се сочи, че детето заедно с майката живеят в дома на нейните родители, където съществуват много добри условия за отглеждане на дете в ниска възраст. Б.Ж.Д. може да разчита на помощ при отглеждане на детето, която й е оказвана от майка й. Посочено е , че по данни на Д., същата осъществява трудова дейност, за която получава месечно възнаграждение в размер на 600 лева.

 От изготвения социален доклад се установява, че към настоящия момент  В.Р. ***, в дома на родителите си, който представлява къща в добро техническо състояние. Същият може да разчита на помощта на своите родители.

  Съгласно изразеното становище в открито съдебно заседание от социалния работник изготвил доклада, в  интерес на малолетното дете е същото да се отглежда в семейната среда на майката.

В хода на производството са разпитани по двама свидетели от двете страни, които са в близки роднински или приятелски отношения с тях. С оглед на посоченото, съдът подхожда с внимание към техните показания, които по същество допълват докладите на социалните органи.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК. Съгласно същата ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

В настоящото производство съществува спор между страните по въпросите, посочени по-горе във връзка с личните отношения и издръжката за минало време. От становищата на страните е видно, че не съществува спор във връзка с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и размера на  дължимата издръжка.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че до настоящия момент детето е живяло с майка си, която с помощта на своята майка е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред, или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, както и привързаността на детето към всеки един от родителите, неговия пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като бъде определено местоживеенето на детето при нея.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищцата или тази на ответника. Детето има навършени две години. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно състояние. Родителите на детето живеят в едно и също населено място. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и деференциран с възрастта на детето, а именно: до навършване на три годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа без преспиване, а след навършване на три годишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване. Разширеният режим от 30 дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, следва да се определи, след навлизане на детето в ученическа възраст.

По отношение на лични, новогодишни и религиозни празници, следва да се отбележи следното:

Общоизвестен факт е, че по време на „Великден“ се празнува и има 4 почивни дни /петък, събота, неделя и понеделник/. Коледните и Новогодишните празници са съответно 3 дни /24, 25 и 26 декември/ и 2 дни /31 декември и 1 януари/. Посочените религиозни и новогодишни празници, са с еднаква продължителност, през всяка календарна година. Съдът е на мнение, че искането за лични контакти по време на лични /рожден ден/, религиозни и  новогодишни празници е основателно и полезно. Същото не е прекомерно, тъй като е свързано с упражняването на традиционни обреди, което може да бъде само от полза за възпитанието и развитието на детето.

Този режим на лични отношения в настоящото производство, според съда се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзка дете-баща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на детето. Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг по-разширен режим. Едновременно с това, следва да се посочи, че полагането от бащата на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е препоръчително, което може да бъде гарантирано и от двамата родители. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата, вкл. и навлизане на детето в ученическа възраст.

 Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8 от СК, тъй като в хода на производството се установи, че конфликтите между родителите се пораждат по повод или във връзка с взаимното им присъствие или комуникация.

Предявени са и искове за издръжка по чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 143 от СК занапред и по чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 149 СК за минало време.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи. Детето е на 2 години. Относно размерът на издръжката съдът освен, че намира, че исканията на страните съвпадат, е на мнение, че издръжка в размер на 130 лв. месечно за детето, считано от влизане в сила на настоящото решение, се явява основателен и следва да бъде уважен. Началният момент на дължимост на издръжката е 03.04.2018г., датата на завеждане на исковата молба относно упражняването на родителските права, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Между страните няма спор по времето за начало на фактическата раздяла, а именно април 2017г. Няма спор, че след този период грижите за детето са осъществявани от майката. В този смисъл искът за издръжка за минало време с правно основание чл.149 от СК, съдът намира за основателен. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска, т.е. 03.04.2017г. Ищцата, като насрещна такава, не е длъжна да доказва нуждата на детето от издръжка през този период. Обратно, ако другата страна твърди, че доброволно е плащал издръжка, то това следва да бъде доказано от негова страна в настоящия процес. В тази насока, не бяха представени конкретни доказателства. По делото се наведоха данни, че бащата е заплащал за част от исковия период, след депозиране на исковата молба, суми за детето в размер от по 130 лева месечно за три месеца, но не бяха представени доказателства в тази насока. Ето защо следва да се присъди издръжка и за минало време в размер на 130 лева месечно, или общо 1560 лв., считано от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Относно разноските:

            Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените доказателства за извършените от тях разноски съдът намира, че следва да присъди на Б.Ж.Д. разноски в размер на 350,00 лв., съобразно уважената част от исковете, за участието на един адвокат.

         На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 187,20 лева и за минало време в размер на 62,40 лева, в общ размер от 249,60 лв.

При изготвяне на решението, съдът констатира, че е администрирал насрещната искова молба, без внасяне на дължимата държавна такса в размер на  30,00 лева по чл.3, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл.77 от ГПК държавната такса, следва да бъде събрана от настоящата инстанция, доколкото не е налице хипотезата на чл.83 ал.1 от ГПК и няма искане за освобождаване от държавна такса  по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.

         На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.В.Р., EГН **********, родено на ***г., на майката Б.Ж.Д., с ЕГН ********** и с адрес: ***, на основания чл. 127 ал.2 СК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.В.Р., EГН **********при неговата майка Б.Ж.Д., с ЕГН ********** и с адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Д.Р., с ЕГН *********, с адрес: *** с детето В.В.Р., EГН **********, родено на ***г., както следва:

1.   До 04.08.2019г. /навършване на ТРИ годишна възраст/:

 - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа без преспиване, когато събота и неделя не са официални или религиозни празници;

-     25.12.2018г. от 10:00 часа до 17:00 часа;

-     01.01.2019г. от 10:00 часа до 17:00 часа;

-     28.04.2019г. от 10:00 часа до 17:00 часа;

-     29.04.2019г. от 10:00 часа до 17:00 часа;

-     04.08.2019г. от 10:00 часа до 14:00 часа.

2.   След 04.08.2019г. /навършване на ТРИ годишна възраст/:

 - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, когато събота и неделя не са официални или религиозни празници;

-     всяка четна година, считано от 2020г., от 10:00 часа в петък до 17:00 часа в събота, с преспиване, по време на официалния /религиозния/ празник „Великден“;

-     всяка нечетна година, считано от 2021г., от 10:00 часа в неделя до 17:00 часа в понеделник, с преспиване, по време на официалния /религиозния/ празник „Великден“;

-     всяка нечетна календарна година, считано от 2019г.,  по време на Коледните празници, от 10:00 ч. на 24 декември до 14:00 часа на 25 декември, с преспиване;

-     всяка четна календарна година, считано от 2020г.,  по време на Коледните празници, от 14:00 ч. на 25 декември до 17:00 часа на 26 декември, с преспиване;

-     всяка четна календарна година, считано от 2020г.,  по време на Новогодишните празници, от 10:00 ч. на 31 декември до 17:00 часа на 1 януари, с преспиване;

-     всяка четна календарна година, считано от 2020г.,  на рожденния ден на детето - 04.08.2019г. от 14:00 часа до 18:00 часа;

-     всяка нечетна календарна година, считано от 2021г.,  на рожденния ден на детето - 04.08.2019г. от 10:00 часа до 14:00 часа,

на основание чл. 127, ал.2 от СК. 

3.    30 дни през лятото, по време на ученическата ваканция, когато детето е ученик и майката не ползва платен годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН ********** и с адрес: ***, да заплаща в полза на детето В.В.Р., EГН **********, родено на ***г., чрез неговата майка и законен представител Б.Ж.Д., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.04.2018г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж всяко тридесето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 143 от СК.

ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати в полза на детето В.В.Р., EГН **********, родено на ***г., чрез неговата майка и законен представител Б.Ж.Д., с ЕГН **********, сумата от 1560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ представляваща издръжка за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 03.04.2018 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 149 от СК.

ОТХВЪРЛЯ в останалата им част исковете предявени с исковата молба и с насрещната искова молба.

ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ж.Д., с ЕГН **********, направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 350,00 лв./триста и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 ОСЪЖДА В.Д.Р., с ЕГН ********** и с адрес: ***, да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 249.60 лева (двеста четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдените издръжки и по двата иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 ОСЪЖДА Б.Ж.Д., с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 30,00 (тридесет) лева представляваща държавна такса по чл.3, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК на основание чл.77 от ГПК и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, при необходимост от принудителното им събиране.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му страните.

                                                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: