Р Е
Ш Е Н
И Е
935/26.10.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
втори октомври 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 974/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 9 от СК, насрещен такъв със същото основание и молба с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК.
Искова молба от пълномощник на Р.Г.В.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу В.Г.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 59, ал. 9 СК. Излага, че с решение по ГД №
2100/2007г. на ШРС, бил прекратен бракът му с ответницата, като родителските
права над роденото им дете Ж., му били предоставени, а на нея бил определен
режим на лични контакти. С решение по ГД № 126/2009г. на ШРС били изменени
постановените мерки, като родителските права се предоставили на майката.
Считайки, че е настъпила съществена промяна в обстоятелствата – живеене на
детето при него от месец септември 2017г., и пребиваване на ответницата извън
страната, иска изменение на режима на упражняване на родителските права и лични
контакти, постановени с решение № 364/12.06.2009г., по ГД № 126/2009г., по
описа на ШРС, а именно : Предоставяне упражняване родителските права на него;
определяне на режим на лични отношения между детето и майката всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 07,00ч., до 19,00ч, с приспиване и
присъждане издръжка от 130 лева месечно.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск за
изменение режима на лични контакти и местоживеене на детето, постановени с
решение № 364/12.06.2009г., по ГД № 126/2009г., по описа на ШРС и разрешаване
на въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина. Оспорва фактите на които
искът се основава. Твърди, че бащата, никога лично, не е полагал грижи за
детето Ж. и му липсва родителски капацитет. Живее във Франция заедно със
съжителя си, с когото отглежда двете си по малки деца. Иска отхвърляне на
първоначалния иск и уважаване насрещните и, като се определи местоживеене на
детето във Франция, при майката и да се измени режима на лични контакти на
детето с бащата, а именно от 01.07 до 31.08 всяка година, както и да се разреши
пътуване на детето до страните от ЕС до навършване на пълнолетие, като се
постанови предварително изпълнение на решението в тази му част. Евентуално при
отхвърляне на насрещния иск и уважаване на първоначалния, иска разрешаване
пътуване на детето до страните от ЕС, през периода 15.07 – 15.09 всяка година,
до навършване на пълнолетие.
В срока за отговор на насрещния иск,
първоначалният ищец, ответник по него, подава такъв, като иска отхвърлянето му
и изразява съгласие само с евентуалните искания.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, ищецът и лично, поддържат заявеното в
исковите молби и отговори.
Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са
първоначалния основателен, а насрещния неоснователен, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и
представените писмени доказателства установяват, че с Решение от 07.01.2008г.
по ГД № 2100/2007г., по описа на ШРС, бракът между страните е прекратен, като
родителските права над малолетното дете Ж., са предоставени на бащата,
определен е режим на лични контакти на майката с детето и е осъдена да му
заплаща издръжка от 50 лева, съобразно постигнато споразумение по чл. 99, ал. 3
от СК/отм./. С решение № 364/12.06.2009г. по ГД № 126/2009г. по описа на ШРС
били изменени постановените мерки по отношение родителските права, като били
предоставени на майката, на бащата бил определен режим на лични контакти и
осъден да заплаща издръжка от 50 лева, увеличена на 130 лева, с Решение №
872/14.11.2013г. по ГД № 2572/2013г.
От анализа на свидетелските показания,
преценени съобразно чл. 172 от ГПК, предвид явната им заинтересованост в полза
на съответната страна, с която са в роднинска връзка и между груповата им
противоречивост се установи, че независимо кой от двамата родители е титуляр на
родителската отговорност, според изброените съдебни актове, детето Ж. преимуществено
пребивава в с. Радко Димитриево, като непосредствени грижи за него полага баба
му по бащина линия – св. Ж. В., от най-ранната му възраст. Силно
впечатление прави твърдението на свидетелите и детето, че винаги когато е в
недобро здраве, майката го изпраща в дома на бабата и баща му, дори и когато
пребивава в България. Тя, няколко пъти, за различни периоди, заедно със
съжителя си пребивавали във Франция, където той работел, а при единия от
престойте им и тя. За около шест месеца детето Ж. придружавала майка си, с
новото и семейство извън страната. От последното и заминаване през септември
2017г., малолетната живеела при баща си. Поддържала редовно и без ограничения
контакти по телефон с майка си, при завръщането и в страната през настоящата
година и лично, както и с нейните родители.
Освен заинтересованите показания на св.
С. С., няма никакви доказателства за условията в обитаваното от майката жилище
във Франция или за финансовите и възможности. Съвпаденията между показанията и
твърденията се свеждат до това, че се обитава от нея, съжителя и, и двете им
малолетни деца – Н. на 1 г. и А. на 6 г., но не и дали съществуват условия за
отглеждане на още едно непълнолетно дете в специфична възраст и те подходящи ли
са. Няма данни за изградена емоционална връзка между двете деца и детето Ж.,
като тя дори отрича такава, а за отбелязване, в тази връзка, е изтъкнатата с
пра баба и.
Приетия социален доклад сочи, че в жилището
обитавано от детето са налице подходящи за него условия, като бащата подпомаган
от майка си, има желание, условия и възможности да полага грижи за него.
Независимо, че работи далеч от дома, успява, макар и по често, чрез трети лица,
адекватно да задоволява потребностите и в подходяща среда.
При изслушването му детето изразява
категорично и осъзнато желание да живее заедно и при баща си, като вижда майка
си когато е в България, а сестрите си за по 2-3 часа. Не желае да живее със
семейството на майка си във Франция, но е съгласна за месец през летните, без
август, да пътува до там, за да я посети.
Присъдената
издръжка не е заплащана от ищеца за различни периоди, за което е и признат за
виновен, но не му е наложено наказание
на основание чл. 183, ал. 3 от НК.
Така приетата за установена фактическа
обстановка, доведе до следните изводи :
С оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от
СК, настоящият състав счита, че е налице изменение на обстоятелствата след
определяне режима на лични контакти на ищеца с малолетното дете и предоставяне
упражняването на родителските права над него на майката, което налага
изменянето му. Смяната на местоживеене на родителя упражняващ родителските
права извън страната, в конкретният случай, с оглед всички обстоятелства, може
да се прецени, като обстоятелство налагащо промяна на постановените мерки.
Първо, смяната не е продиктувана от неправомерно поведение на ищеца, а е избор
на ответницата, при който даденото от нея преимущество на интересите на новото
и семейство, пред тези на детето Ж., но не само, е довело до положение в което
малолетната не се възприема като част от него. Исканата, в първоначалната молба
промяна, е в интерес на детето по отношение промяна титуляря на родителска
отговорност, но не в частта за искания ограничен режим на лични контакти с
майката. Няма доказателства за родителско отчуждение, преодоляването на което
да обоснове промяна в средата на малолетната, особено във варианта искан по
насрещната молба – местоживеене извън страната. То, и искания изключително
стеснен режим на лични контакти с бащата, обаче могат да се възприемат като
опит за такова. Тук е място отново да се посочи липсата на данни за подходящи
условия и възможности за отглеждане детето в посочената чужда държава и липсата
на емоционална връзка както със съжителя на майката така и с малолетните им
деца. Само изтъкваната с майката, която трудно би се определила за силна, с
оглед данните при изслушване на детето, трудно би компенсирала негативните му
преживявания от престой в описаната домашна среда, без дори да се отчитат тези от
непознатата и нехарактерна външна. Не намира опора в доказателствата ответното
твърдение за липса на родителски капацитет на ищеца, поради това, че не плащал
издръжка. Изплащането на присъдена такава, не е основния елемент на
родителската отговорност, нито определя капацитет за родителстване, особено при
данните в случая, че детето преимуществено живее в дома на дължащия издръжката
родител.
Поради това първоначалната молба следва
да се уважи, като упражняването родителските права се предостави на бащата и се
определи местоживеене при него, а на майката определи режим на лични контакти,
но по широк от искания, съответно всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, месец и половина през лятото, когато
бащата не е в отпуск и половината от всяка ученическа ваканция, когато е
по-дълга от три дни. Майката следва да заплаща издръжка в размер от 130 лева
месечно за малолетна Ж., с падеж 15 число на месеца за който се дължи, от
предявяване на иска, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Посочения
размер е значително под нужните средства дължими от единия родител, за детето,
дори и само предвид възрастта му, но е ограничен от заявеното искане.
Така описаната фактическа обстановка,
посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на
ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родител за пътуване в чужбина, в случая
такова от бащата. От друга страна, осъществяването на пътувания, заедно с
майката, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността
от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес.
Поради това молбата за разрешаване въпросите свързани с пътуване на дете и
нужните документи за самоличност, следва да се уважи, като на детето се издадат
документи за самоличност и му се разреши да пътува до страните членки на ЕС и
обратно до Република България, придружавани от майка си, до навършване на
пълнолетие, за периоди както следва : от
15.06. до 30.07., през съответната година. Така посочения е съобразен с
желанието на детето да прекарва месец август на Българското Черноморие, където
баща му работи в летния сезон.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните
следва да си заплатят по 525 лева разноски
в производството, съобразно отхвърлените и уважени молби.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
първоначалната ответница следва да заплати сумата от 187,20 лева държавна такса
по определения размер на издръжката.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от В.Г.Д., ЕГН : **********, с адрес *** срещу Р.Г.В., ЕГН : **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК/предявен като насрещен/,
за изменение на постановените с решение № 364/12.06.2009г. по ГД № 126/2009г.
по описа на ШРС, мерки за родителските права и лични отношения с детето Ж. Р.
В., ЕГН : **********, поради изменение в обстоятелствата, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ постановените с
решение № 364/12.06.2009г. по ГД № 126/2009г. по описа на ШРС, мерки за
родителските права след развода, по отношение детето Ж. Р. В., ЕГН : **********,
като постановява :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права над детето Ж. Р. В., ЕГН : ********** на бащата Р.Г.В.,
ЕГН : **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене
на детето Ж. Р. В., ЕГН : **********, при бащата Р.Г.В., ЕГН : **********, на
адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на майката В.Г.Д., ЕГН : **********, с детето Ж. Р. В., ЕГН : **********,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота, до 17,00ч. в
неделя, с преспиване и един месец и половина през лятото, когато бащата, не е в
отпуск, както и половината от всяка ученическа ваканция на детето, когато е по-дълга
от три дни.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН : **********,
да заплаща издръжка на малолетното си дете Ж. Р. В., ЕГН : **********, в размер
на 130 (сто и тридесет) лева, считано от 04.04.2018г., с падеж петнадесето
число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва, върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на законните основания за изменение или
прекратяване на същата.
РАЗРЕШАВА
на
Ж. Р. В., ЕГН : **********, действаща, чрез своята майка и законен представител
В.Г.Д., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и Ж. Р. В., ЕГН : **********, придружавана
от В.Г.Д., ЕГН : **********, да пътуват до страните членки на ЕС и обратно до
Република България, до навършване на пълнолетие, за периоди както следва : от 15.06. до 30.07., през съответната година.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН : **********,
да заплати на Р.Г.В., ЕГН : **********, сумата от 525 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА Р.Г.В., ЕГН : **********,
да заплати на В.Г.Д., ЕГН : **********, сумата от 525 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН : **********,
да заплати по сметка на ШРС сумата от 187,20 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: