Р Е Ш Е Н И Е
1005/14.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на двадесет и девети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 976/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Ш.университет „Е. К.П.“ гр. Ш., против А.М.А. ***, в която са предявени в
условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва:
иск, с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, за присъждане в полза на ищеца –
работодател, обезщетение при прекратяване на срочно трудовото правоотношение
поради дисциплинарно уволнение на работника, в размер на 1 660.00 лева, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 04.04.2018 г. до окончателното плащане и иск, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата,
за периода от 28.07.2016 г. до 04.04.2018 г., в размер на 284.61 лв.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че по силата на Трудов договор №
РД-12-086/07.03.2016 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 68,
ал. 3 КТ за срок до 30.10.2016 г., ответникът бил назначен на длъжност „Общ
работник, озеленяване и поддръжка на паркове“, с място на работа
„Административно-стопански комплекс“ и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 420 лв. Със Заповед № РД-12-271/28.07.2016 г. на ответника било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ по чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл.
190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1 и чл. 188, т. 3 КТ и трудовото му
правоотношение било прекратено, поради това, че не се е явил на работа от
04.07.2016 г. до 12.07.2016 г.. Твърди се, че на 29.08.2016 г. ищецът изпратил
до работника Покана за доброволно плащане, изх. № РД-09-800/29.08.2016 г., с
която го уведомил, че дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1 660
лв. за периода от 04.07.2016 г. до 30.10.2016 г.. Ответникът не отговорил. Моли
съдът да постанови решение, с което той да бъде осъден да плати на ищеца обезщетение
по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1 660 лв. и мораторна лихва върху главницата, за
периода от 28.07.2016 г. до 04.04.2018 г., в размер на 284.61 лв., намален по
реда на чл. 214 ГПК до 282.45 лева., както и
присъждане на законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В предоставения
по чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез назначения му особен представител, подава
отговор, като намира обуславящият иск за допустим и частично
основателен - до сумата 1 260 лв., като претенцията в останалата част до пълния
размер счита за неоснователна, обосновано с твърдението, че Заповед
№ РД-12-271/28.07.2016 г., по описа на ответника, е влязла в сила на 01.08.2018
г., от когато е прекратена договорната връзка между страните, поради което
срокът за дължимото обезщетение следва да се изчисли за три месеца, а не както
ищецът претендира за 4 месеца. Счита обусловната искова претенция /мораторна
лихва върху главницата/, за неоснователна с
твърдението, че ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение, тъй
като лицето, на което е връчена не е уточнено в какво качество я е получило.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание, ищецът поддържа молбата. Ответникът, чрез назначения му особен представител,
поддържа отговора. По делото е приета ССчЕ.
Съдът, като взе предвид представените доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че със срочен Трудов договор № РД-12-086/07.03.2016г. /л. 47/ ответникът
е бил назначен при ищеца на длъжността „Общ работник, озеленяване и поддръжка
на паркове“ в „Административно-стопански комплекс“, с код по КИД 8542, за
времето от 07.03.2016 г. до 30.10.2016 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1,
чл. 68, ал. 3, вр. чл. 70, ал. 1 КТ, с 2 - месечен срок на изпитване в полза на
работодателя и срок на предизвестие от 3 месеца, с 8 часа дневно и 40 часа
седмично работно време и основно месечно трудово възнаграждение от 420 лева.
Със
Заповед № РД-12-271/28.07.2016 г. /л. 21/ ищецът е прекратил трудовото
правоотношение с ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 187, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради неявяване на работника на
работа в периода 04.07.2016 г. - 12.07.2016 г. Заповедта е изпратена на
ответника на адрес:
гр. Ш., *** с
обратна разписка /л. 19/ и получена от А. А. /внук/
на 03.08.2016 г.. Не е оспорена и е влязла в законна сила.
С Писмо
изх. № РД-09-734/03.08.2016 г. /л. 12/ ищецът поканил ответника да получи
трудовата си книжка. В Обратна разписка /л. 10/, връчителят е удостоверил, че
на 05.08.2016 г. лицето не живее на адрес: гр. Ш.,
***.
С Писмо
изх. № РД-09-800/29.08.2016 г. /л. 9/, изпратено с куриер, ищецът поканил
ответника да плати доброволно претендираното вземане. В Обратна разписка /л. 6/,
връчителят е удостоверил, че на 02.09.2016 г. е предал пратката на неустановено
по делото лице - „А.“.
От Удостоверение
изх. № РД-18-196/23.10.2018 г. и приложено щатно разписание, /л. 117 – л. 119/ се
установява, че в периода 04.07.2016 г. - 31.10.2016 г. работник/служител на
длъжността „Общ работник, озеленяване и поддръжка на паркове“ с място на работа
„Административно-стопански комплекс“, при работодателя не е назначаван.
От
приетата ССЕ се установява, че през периода, през който работодателят е останал
без работник, от 04.07.2016 г. до 31.10.2016 г. дължимата сума за обезщетение
по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 1 660 лв. Мораторната лихва върху тази сума
за периода от 01.08.2016 г. до 04.04.2018 г. е в размер на 282.45 лв.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:
Разпорадбите на чл.
221, ал. 2 и 4 КТ предвижда, при дисциплинарно уволнение, работникът или
служителят да дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение, а при срочно трудово правоотношение в размер на действителните
вреди. Действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение
на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без
работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на
трудовото правоотношение. По съображения за справедливост и равнопоставеност,
разумът на законодателя е виновната, за прекратяването на трудовото отношение, страна
да понесе отговорност за претърпените от работодателя вреди от това. Трудовият
договор се прекратява без предизвестие, от което възниква задължението за
обезвреда.
Първата предпоставка за основателност на иска е
дисциплинарното уволнение на ищеца да е законно /Р. № 55/5.04.2012 г., по ГД №
1306/2010 г., IV г. о., на ВКС; Р. № 247/23.06.2011 г., ГД № 960/2010 г., III
г. о., на ВКС/. В конкретния случай, по делото липсват доказателства, нещо
повече, липсват и твърдения, че посочената Заповед № РД-12-271/28.07.2016 г за
прекратяване на трудовото правоотношение да е била оспорена по съдебен ред.
Следователно, тя е породила правните последици към които е насочена.
Втората
предпоставка за възникването правото на работодателя да получи процесното
обезщетение се извлича от разпоредбата на чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ - оставането
на работодателя без работник или служител на същата работа. От представеното от
ищеца, неоспорено от процесуалния представител на ответника, Удостоверение изх.
№ РД-18-196/23.10.2018 г., се установява, че в периода 04.07.2016 г. - 31.10.2016
г. работник/служител на длъжността „Общ работник, озеленяване и поддръжка на
паркове“ с място на работа „Административно-стопански комплекс“ при ответника, не
е назначаван, от което следва да се приеме за устонавено по делото, че на
същата работа веднага след дисциплинарното уволнение не е назначен друг
служител, поради което работодателят е правоимащ да получи обезщетението по чл.
221, ал. 1 КТ.
Предвид
срочността на трудовото
правоотношение размерът на дължимото обезщетението се
съизмерва с действителните вреди причинени на
роботодателя, като се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение
на работника/служителя за времето, през което работодателят е останал без
работник/служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на
трудовото правоотношение. В този смисъл възражението,
че срокът за дължимото обезщетение следва да се изчисли за период от
влизане в сила на Заповед № РД-12-271/28.07.2016 г., с която договорната връзка
между страните е прекратена, се явява неоснователно. Съобразно законовото предвиждане и притото и неоспорено
заключение на допуснатата по делото ССчЕ, при брутното трудово възнаграждение в
размер на 420 лева и остатък от срока на трудовото правоотношение от 04.07.2016 г. до 31.10.2016 г. обезщетението възлиза на 1
660 лв., с оглед на което искът следва да бъде уважен в предявения изцяло размер,
като основателен и доказан.
Основателността на обусловната искова претенция за присъждане на
мораторна лихва
върху главницата, за периода от 28.07.2016 г. до 04.04.2018 г., в размер на
282.45 лева, е предпоставена от установяване
момента на изискуемост на главното вземане, от който момент длъжникът е в
забава /съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата/, като следва да се има предвид, че ако главното вземане е с определен
срок /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/ - доказването се осъществява с договора, а ако
вземането става изискуемо след покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ - ищецът доказва
връчването на длъжника на покана за изпълнение. Следователно, задължението за
плащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на
определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е
поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, при неизпълнение
на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е
необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона -
при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Когато кредиторът не е поканил длъжника да
изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има
значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е
установената съдебна практика.
В процесния
случай срокът за изпълнение на задължението не е резултат на договаряне между
страните и не е посочен в закона т. е. длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен да изпълни. От събраните доказателства не се установява ответникът да е
получавал покана с искане да плати обезщетение за претърпените от работодателя
вреди, предвид, че посоченият получател на Писмо изх.
№ РД-09-800/29.08.2016 г. - „А.“, е неустановено по делото лице, поради което не може да се
приеме, че е изпаднал в забава преди подаването на исковата молба в съда. Предвид изложените съображения искът за мораторна
лихва в размер на 282.45 лвева, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да
бъде отхвърлена като неоснователен.
Относно
разноските:
Изходът на
делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 512.52 лв., /66.40 лв. - държавна такса; 366.12 лв. - за особен
представител на ответника; 5 лв. - справка и 75 лв. юриск. възнаграждение/,
съобразно уважената част от предявените искове. Следва да плати по сметка на РС
Шумен и възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза по делото в
размер на 100 лв.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда А.М.А., с
ЕГН ********** ***, да плати на Ш.университет „Е. К.П.“ с ЕИК ***, сумата от 1660.00 лв. (хиляда шестстотин и
шестдесет лева), представляваща обезщетение при прекратяване на срочно
трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение на работника, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 04.04.2018 г. до окончателното плащане, на основание чл. 221,
ал. 2 КТ.
Отхвърля
предявения иск, от Ш.университет „Е. К.П.“, с ЕИК ***,
срещу А.М.А., с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 282.45 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1660.00 лв. (хиляда
шестстотин и шестдесет лева), за периода от 28.07.2016 г. до 04.04.2018 г., с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.
Осъжда А.М.А., с
ЕГН ********** ***, да плати на Ш.университет „Е. К.П.“ с ЕИК ***, сумата от 512.52 лв. (петстотин и дванадесет лева
и петдесет и две стотинки/ представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за държавни такси, възнаграждение за особен представител и
юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда А.М.А., с
ЕГН ********** ***, да плати на в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 100.00 лева (сто
лева) представляваща възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, както и и 5.00 /пет/ лева такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ш.окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: