Р Е Ш Е Н И Е

816/21.9.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На единадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 980 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.***, представляван от Б.И.М.и С.Г.С., чрез юрисконсулт Н.П., със съдебен адрес ***, кантора 3, чрез адв. К.С.В.срещу А.М.К. с ЕГН ********** с адрес: ***.

В исковата молба се излага, че на 17.02.2010г. около 10.55 часа в Амстердам, Нидерландия настъпило ПТП, в резултат на което били нанесени имуществени вреди върху л.а. „Ланд Роувър“ с рег. № 04 GN PК, собственост на Ф.К.от Амстердам, които били в размер на 16 215.24 лв. (8 290.72 евро). Виновен за катастрофата бил ответника, който при управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № Н 71 12 АХ спрял до паркирани автомобили, отворил предната лява врата, докато МПС – то на Ф.К.преминавало покрай него и причинил щети в предната дясна част на автомобила. В този момент ответника нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) изплатеното от тях на Националното бюро на Нидерландия сумата представляваща обезщетение по щета ГФ № 120237/27.05.2013г. Ответника бил поканен да възстанови щетите, но лицето към момента не се е свързало с ищцовата страна. Това породило и правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 215.24лв. представляваща регресно вземане на ищеца за изплатеното от НББАЗ застрахователно обезщетение в размер на 16 215.24 лв. (8 290.72 евро), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на НББАЗ по щета ГФ № 120237/27.05.2013г. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в производството.

Исковата молба, ведно с приложените към нея документи били редовно връчени на ответника, като въпреки предоставената му възможност същият не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

За ищеца не се явява представител в съдебното заседание, депозира се становище по хода на делото, с което се аргументира основателността на претенцията.

Ответника се явява в съдебно заседание, като оспорва изцяло иска. Твърди, че изнесеното в исковата молба не отговаря на действителността, тъй като виновен за настъпилото ПТП е водача на другия автомобил. Поради техническа повреда в автомобила му ответника спрял и тогава бил ударен от другия автомобил. Пристигналия на мястото полицай решил, че виновен за катастрофата е ответника, тъй като другия водач си тръгнал, а и К. бил чужденец. Сочи, че досега не е бил търсен от Гаранционния фонд, като към момента са изминали 8 години от катастрофата, а той не работел вече и нямал възможност да изплати такава сума. Излага, че автомобилът притежавал зелена карта, а това означавало, че имал застраховка.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото писмено доказателство – Двустранен констативен протокол за ПТП (стр.13 от делото) се установява, че на 17.02.2010г. в Амстердам, Нидерландия настъпило ПТП с материални щети. В протокола е посочено, че при спиране на автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № Н 71 12 АХ, управляван и собственост на ответника и при отваряне на вратата на водача на преминаващия покрай него л.а. „Ланд Роувър“ с рег. № 04 GN PК, собственост на Ф.К.от Амстердам били нанесени вреди. Протоколът бил подписан от двамата водачи. Щета № GF – 12 – 701 – NL била заведена в Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи, което на 12.04.2012г. изпратило писмо до Националното бюро на българските застрахователи (стр.10), в което отправяли запитване за това кой е компетентния застраховател на автомобила. Видно от справка от база данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, към датата на настъпване на инцидента - 17.02.2010г. автомобилът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователна полица с № 223109179000 била сключена на 17.02.2010г. в 00.00 часа, като действието ѝ било с начало 18.02.2010г. и с край на 17.02.2011г.

От приложената калкулация на щета № 15216329 от 21.01.2013г. разходите за ремонта възлизали на 7 189.32 евро с ДДС. Разходите за обработка били 1 078.40 евро плюс 15 % такса за обработката, като общата сума за заплащане била 8 267.72 евро. На 10.06.2013г. Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи привели на Нидерландското сума в размер на 16 215.24 лв., представляваща равностойността в лева на щетата.

На 19.02.2018г. била получена лично от ответника регресна покана от Гаранционния фонд относно щета № ГФ – 12 – 0237/27.05.2013г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Налице са положителните предпоставки за предявяване на иска, като липсват отрицателни такива, поради което иска е допустим.

По основателността на иска по чл.288а, ал.1, т.1 във връзка чл.288, ал.12 от КЗ (отм.): По силата на чл.288а, ал.1, т. 1 от КЗ (отм.) Гаранционния фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл.288а, ал.1 във връзка с чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение на ответника и до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение, за да възникне валидно задължение длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени вреди.

От приетия по делото като писмено доказателство в легализиран превод от нидерландски на български език Двустранен протокол за настъпило ПТП от 17.02.2010г. се установява, че на същата дата в 10.55 часа е настъпило ПТП с участието на ответника, като водач на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № Н 71 12 АХ и водача на пострадалото МПС марка „Ланд Роувър“ с ДК № 04 GN - PK. Бил описан механизма на извършеното ПТП, вследствие на което на автомобил марка „Ланд Роувър“ с ДК № 04 GN - PК били нанесени материални щети. Протоколът бил подписан от двамата участници в ПТП. Съдът като съобразява обстоятелството, че документът, съдържа признанието на ответника за неизгоден за него факт, то намира, че ответникът е причинил щета, вследствие причинено от него ПТП. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид, че на компенсиране подлежат както изплатената сума, така и възнаграждения на вещи лица и всички разходи направени във връзка с щетата и нейното компенсиране. В конкретния случай след извършване на експертизите, ремонта по възстановяването на вредите и такса обработка общата стойност за заплащане била 8 267.72 евро с ДДС.

По отношение на възражението на ответника, че не той е виновен за причиненото произшествие, а другия водач, съдът е изложил съображения по-горе, а именно, че с подписването на двустранния протокол между водачите, начертаването на схема на произшествието и описването на механизма на същото, то единствения извод, който може да бъде направен е, че настъпилото ПТП е по вина на ответника. Възражението, че ответника не е потърсен повече от осем години и едва сега се ангажира отговорността му, съдът намира за неоснователно. Правото на регресен иск срещу ответника е възникнало за Гаранционния фонд от момента на изплащане на обезщетението - 10.06.2013г., като погасителната давност изтича на 10.06.2018г., а делото е образувано преди изтичане на давността. Дори възраженията за продължителния срок на непредприемане на действия от Гарнционния фонд по същността си да представляват възражение за изтекла погасителна давност за вземането, то съдът не следва да го обсъжда, тъй като се прави извън процесуалните срокове за това, а именно същото е преклудирано с изтичане на срока за писмен отговор.

В конкретния случай е налице фактическия състав на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), а именно пътно-транспортното произшествие е настъпило в Нидерландия – страна-членка на ЕС; виновният водач на МПС е български гражданин, чието превозно средство, обичайно се намира на територията Република България, като липсва валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило Гаранционния фонд да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице на чуждия компенсационен орган; налице е и причинно - следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Така предявения иск в размер на 16215.24 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 04.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 648.61 лв., представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА А.М.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.***, представляван от Б.И.М.и С.Г.С., със съдебен адрес ***, кантора 3, чрез адв. К.В. по банков път по сметка с IBAN ***, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр ищеца, сумата от 16 215.24 лв. (шестнадесет хиляди двеста и петнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща възстановено на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи застрахователно обезщетение, чиято стойност в евро възлиза на 8 290.72 евро, в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 17.02.2010г. в Амстердам, Кралство Холандия и причинено от ответника при управление на л.а. „Фолксваген“ с рег. № Н 71 12 АХ, без последния да е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.М.К. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Гаранционен фонд направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в общ размер на 648.61 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), представляващи заплатена държавна такса за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: