Р Е Ш Е Н И Е
1126/27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на десети декември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 985/2018г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.М.С., против И.А.С., в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване конститутивен иск, с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между
страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му, ведно с иск по чл. 49, ал. 3 СК за обявяване, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата, както и небрачни
искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи
задължително произнасяне: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123,
ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Е.С.М.; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето Е.С.М.при бащата; 3/иск,
с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на
лични отношения на майката И.А.С. с детето Е.С.М.; 4/иск, с правно основание
чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката И.А.С. да плаща месечна
издръжката на непълнолетното дете Е.С.М., чрез бащата С.М.С., в размер на 150
лв., с падеж първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба –
05.04.2018 г.; 5/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за
осъждане на майката И.А.С. да плати издръжка на непълнолетното дете С.С.М.,
чрез бащата С.М.С., в размер на 150 лв., с падеж първо число на текущия месец,
ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 05.04.2018 г. до навършване на пълнолетие на
детето – 14.05.2018 г.; 6/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 149 СК
за осъждане на майката И.А.С. да плати издръжка на непълнолетното дете Е.С.М.,
чрез бащата С.М.С., за периода от 01.01.2018 г. до 05.04.2018 г., в размер на
150 лв. месечно, общо 450 лв.; 7/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
149 СК, за осъждане на майката И.А.С. да плати издръжка на детето С.С.М., чрез
бащата С.М.С., за периода от 01.01.2018 г. до 05.04.2018 г., в размер на 150
лв. месечно, общо 450 лв.; 8/иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за
предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Ш., ***, на ищеца и
непълнолетното дете Е.С.М.; 9/иск с правно
основание чл. 53 СК за възстановяване предбрачно фамилно име.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответницата са сключили граждански брак през 1998 г., от който имат две
деца С.и Е.. В началото на миналата
година помежду им възникнали редица спорове, кавги и разногласия. Твърди, че
въпреки усилията от негова страна за съхраняване на брака, до разбирателство не
се стигнало и не след дълго съпругата му заявила, че започва нов живот и
напусна семейното жилище. Децата останали при него и той сам продължил да се
грижа за тях. След известно време съпругата му се върнала и му заявила, че
трябва той да се изнесе от семейното жилище, което било в интерес на децата.
Съгласил се с това, мислейки че с течение на времето нещата можело да се
подобрят помежду им и че децата ще се чувстват по-добре с майка си. През този
период продължил да се грижа за децата си, плащайки сметките за жилището,
оставял пари за храна, джобни и др. Не след дълго съпругата му отново напуснала
семейното жилище и децата и заявила, че той трябва да се върна в дома им и да
продължи да се грижи за тях. От тогава до настоящия момент той живеел заедно с
децата и полагал грижи за тях. Съпругата му напуснала семейното жилище и
заживяла с друг мъж в друг град. В последствие от децата разбрал, че съпругата
му от много отдавна е посещавала сайтове за запознанства, канила е чужди мъже в
дома им, а също така и е посягала физически на децата. До настоящия момент не
полагала никакви грижи към децата, както с присъствие, така и финансово. Моли
съдът да постанови решение с което да прекрати бракът им, като дълбоко и
непоправимо разтроен по вина на ответницата. Семейното жилище, находящо се в
гр. Ш., ***
да му бъде предоставено на него и децата. Да бъде възстановено предбрачното
фамилно име на ищцата. Да му бъдат предоставени родителските права върху
непълнолетното дете, както и да бъде определено местоживеенето му при него. Да
бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка за всяко дете, по банкова
сметка *** *** „Централна кооперативна банка“ АД, клон Шумен, с титуляр С.М.С.,
в размер на по 150 лв., като начален момент на издръжката посочва 01.01.2018
г.. Предлага режимът на лични контакти на майката с всяко дете да бъде всяка
първа и трета събота на текущия месец от 8 ч. до 18 ч., както и от 01.08. до
20.08. всяка година до навършване на пълнолетие. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата подава
писмен отговор. Признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, но счита, че това е по вина на ищеца. Не се противопоставя родителските
права върху непълнолетното дете да бъдат предоставени на бащата и да бъде
определено местоживеенето му при него, като режимът на лични контакти бъде
съобразен с предложения в исковата молба. Претендира размерът издръжка на
непълнолетното дете, която тя е съгласна да плаща, да бъде определен в
минимален размер.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответницата се явява лично,
като поддържа отговора. Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 01.03.1998 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ***, от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Ш.. От брака имат
две деца: непълнолетно - Е.С.М., родена на *** г. и вече пълнолетно - С.С.М.,
родена на *** г. От НА *** на РС Шумен
/л. 8/ за продажба се установява, че на 25.04.1995 г. ищецът е закупил имот,
находящ се в гр. Ш., ***. От приетата по делото Справка за осигурителния
доход на страните рег. № 18469/22.11.2018 г., по описа на ШРС, се установява, че в периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2018
г., ищецът е осигуряван върху среден доход от 510 лв., а ответницата няма
осигурителен доход. От приетият по делото Социален доклад на Д”СП” – Шумен, рег. № 19445/07.12.2018 г., по
описа на ШРС, се установява, че децата живеят
с бащата в семейното жилище и учат в редовна форма на обучение. Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са добри. Бащата притежава необходимия родителски капацитет,
за да полага грижи за непълнолетното дете. От приета служебна бележка изх. № УД
122/29.11.2018 г. се установява, че непълнолетното дете Е.е ученичка в 10 клас
през учебната 2018/2019 г. От приета служебна бележка изх. № УД 320/29.11.2018 г.
се установява, че пълнолетното дете С.е ученичка в 12 клас през учебната
2018/2019 г.
От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля Е.С.М.– непълнолетна дъщеря на страните по делото, в присъствието на соц.
раб. М. от Д „СП“ Шумен, кредитирани, при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че на Гергьовден, след скандал между
родителите й, тя заедно с майка си отиват да живеят в наследствено на майката жилище,
а бащата и по-голямата й сестра остават в семейното жилище. След време се
прибират в семейното жилище, а баща й се премества в друго жилище. След това, тя
и сестра й отиват да живеят при баща им. Майка им остава известно време в
апартамента и след това заминава за Провадия с настоящия си приятел, а тя
заедно със сестра й и бащата се преместват в семейното жилище. Заявява, че е
отишла да живее с баща си, защото имала нужда от него, тъй като преди това
докато живеела с майка си често оставала сама в къщи. В периода, в който живеела
с майка си в нейното жилище е идвал и нейния приятел от гр.П.. В момента не получавали детски надбавки, тъй като
майката отказвала да подпише документите. Свидетелят И. Й., без родство
със страните, съученик на голямата дъщеря на страните, твърди, че докато
момичетата живеели с майка си често оставали без средства, майката не полагала
необходимите грижи за тях. Често в домът им оставал приятеля на майка им. Бил е
свидетел в дома им, когато майката и приятелят й отивали в спалнята и от там се
чували звуци да „правят секс“, а той и момичетата били в съседна стая. В
момента ответницата живеела в гр. П. с
приятелят си. След като през 2017 г. ответницата напуснала семейното жилище,
той участвал в почистването на жилището и по земята събирали хартии според него
„със семенни течности“. От показанията свидетелят Р. С., сестра на
ответницата, които съдът кредитира при условията на чл.
172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че бракът между страните не вървял от доста време. Не била пряк свидетел на семейните им отношения,
защото от 20 години живеела в гр. В., но
счите, че ищецът
изневерявал на съпругата си и много пъти изоставял семейството си. Това било достояние на много хора, но лично тя не го е
виждала. Ответницата знаела затова, но приемала всичко заради децата и за да
запази бракът си. Твърди, че ищецът не полагал достатъчно грижи за семейството
и имали финансови проблеми, а по същите причини самата ответница била изключително
неглижирана като жена. Намира, че ответницата била добра майка, грижела се за
децата, организирала празници в къщи, била добра домакиня, амбицирала децата за
изяви и да продължат образованието си. През последната една година сестра й
живеела в гр. П. с приятел, с който се запознала
след раздялата си с ищеца. На Коледа 2016 г. празнували заедно, двете
семейства, но ищецът не бил с тях.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитаните свидетели, а и между
страните няма спор, че от поне една година страните не живеят съвместно, като
след раздялата им жената се е установила да живее първоначално в наследствено
жилище в кв. Дивдядово, а в последствие в гр. П.. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно
основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не
всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално. През този период
съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план
е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този
период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са
прекъснати и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема
за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се
от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено и от
двамата съпрузи, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос. Законовата
уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно
отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите
брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със
съвместното съжителство и грижите за семейството. За отношенията на страните
през последните години, разпитаните по делото свидетели не дават кой знае колко
сведения. Така и не стана ясно какво точно е провокирало неразбирателството
между съпрузите да се изостри то до такава степен, че всеки един от тях е
абдикирал от общата грижа за семейството. Показанията на свидетелят Р. С., сестра на
ответницата, съдът намира за вътрешно противоречиви - твърди, че бракът между страните не
вървял от доста време, но не била пряк
свидетел на семейните отношения, защото от 20 години живеела в гр. В.; счита, че ищецът изневерявал на съпругата си, но лично тя не го е виждала; твърди, че той много пъти изоставял
семейството си, но не сочи кога. От
твърдението, че на Коледа 2016 г. празнували заедно, двете семейства, но ищецът
не бил с тях, не може да се изведе заключение, че ищецът е изоставил семейството
си. Същевременно декларативно пояснява, че в миналото ищецът не полагал достатъчно
грижи и семейството имали финансови проблеми, а по същите причини счита, че самата
ответница била изключително неглижирана като жена, като я намира за добра
майка, грижела се за децата, организирала празници в къщи, била добра домакиня,
амбицирала децата за изяви и да продължат образованието си. В показанията си непълнолетна
дъщеря на страните Е.М.опровергава последното като твърди, че след фактическата
раздяла между страните живяла известно време с майка си, но отишла да живее с
баща си, защото имала нужда от него, тъй като преди това докато живеела с майка
си често оставала сама в къщи, както и че в момента не получавали детски
надбавки, тъй като майката отказвала да подпише документите за това, а свидетелят
Й., чиито показания съдът кредитира изцяло, твърди, че
още преди фактическата им раздяла на страните, докато момичетата живеели с
майка си, често оставали без средства, а майката не полагала необходимите грижи
за тях, както и че след фактическата раздяла често в домът им оставал приятелят
на ответницата от гр. П..
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с
поведението си съпругата е допринесла за разстройството на брачните отношения и
следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. В хода на
производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпруга, с
което последния да е съпричинил дълбокото и непоправимо разстройство на брака и
съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругата.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент децата живеят с бащата, които
полага преките и непосредствени грижи за тях. Междувременно голямото дете е
станало пълнолетно, но продължава да живее при баща си и да учи в средно
училище. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на
невъзможност същия да ги полага и занапред или които да опровергаят
родителските му качества. Видно от Социалния доклад бащата притежава
необходимия родителски капацитет да полага грижи за децата, като майката се е
дезеинтересувала от тях. При разговор със социалния работник, както и в съдебно
заседание непълнолетното дете изрази желание да остане да живее при баща си. С
отговора на исковата молба и в съдебно заседание майката изразява съгласие родителските
права относно непълнолетното дете да бъдат предоставени на бащата. Съобразявайки
горното, както и привързаността на детето с бащата, неговата възраст,
възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като
определя местоживеене на детето при него.
На майката, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на майката следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето – 16 г.,
така и с местоживеенето на майката. Съдът счита, с оглед поведението на ответницата,
следва да й бъде определен следния режим на лични контакти: всяка
първа и трета събота от месеца от 08,00 часа до 18.00 часа в неделя
- с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платено
годишен отпуск.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата
за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия, които да
се спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са разясненията
в ППВС 5/30.XI.1981 г., т. 1.
С Постановление на Министерски съвет № 170/17.08.2018 г. /обн. ДВ
бр.70/24.08.2018 г./ за определяне размера на линията на бедност в страната за
2019 г. е определен праг в размер на 348 лв. месечно. От този размер нагоре
следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие
на детето. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност,
макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства,
нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ответницата не реализира доходи, но
независимо от това е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които
да възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. По данни от Справка
за доходите се установява, че бащата се осигурява върху средно месечно възнаграждение
от 510 лв.
Нуждите на детето Е.М., съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на
нормалните за възрастта разходи. Детето е на 16 г., учи в средно училище. За да
определи размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите
съобразно неговата възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни
пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му
отглеждане и възпитание. Съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато
гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в
случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. При така преценените потребности на детето и възможностите на
страните, съдът определя месечна
издръжка за непълнолетното дете в размер на 350 лв., от който майката следва да
плаща 150 лв., а разликата да се поема от бащата. Началният
момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба – 05.04.2018
г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен.
По гореизложените мотиви се явява и основателен искът за издръжка и за
вече пълнолетното дете С.М., за периода от 05.04.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
14.05.2018 г. /датата на навършване на пълнолетие/. В писмени бележки
представени по реда на чл. 149, чл. 3 ГПК ищецът претендира издръжка и за вече
пълнолетното дете С.М., за периода след навършване на пълнолетие. Иск за издръжка след навършване
на пълнолетие по чл. 144 СК следва да бъде предявен лично от правоспособното
вече лице. В тази връзка исковите претенции за присъждане на издръжка на
навършило пълнолетие лице предявени с настоящата искова молба се явяват
недопустими поради липса на представителна власт на ищеца. В този смисъл са и
указанията на съда по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, обективирани в проектодоклада и
в последствие в доклада по делото.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността
да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка
„за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се
установи ответницата да е осигурявала издръжка на децата през процесния минал
период – 01.01.2018 г. – 05.04.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба).
За установяване на това обстоятелството ответницата дължи пълно и главно
доказване, което тя не е провел в настоящото производство. В хода на
производството се установи, че в този период ответницата не е живял с децата и
не е полагал грижи за тях. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищеца,
че грижите по отглеждането им са били поети от него. При тези доказателства
съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез
фактически действия, от страна на ответницата за целия период – от 01.01.2018
г. до 05.04.2018 г., поради което счита, че исковете за издръжка за минало
време се явяват основателни до претендирания размер от по 150 лв. месечно за
всяко дете.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищеца и доколкото
ответницата не се противопоставя, следва семейното жилище да бъде предоставено
на ищеца и непълнолетното дете. Семейното жилище, предвид че е напуснато от
ответницата доброволно, следва да се предостави на ищеца и непълнолетното дете.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с
което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по
безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела
фамилното име на мъжа, не е поискала възстановяване на предбрачното фамилно име.
По делото се установява по безспорен начин, че при сключване на брака жената е
била тази която е приела фамилното име на другия съпруг, поради което и
единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по
чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да
избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови
предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в
случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи, още, че
единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи
дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо,
следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да продължи да
носи брачното си фамилно име.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в размер на 600 лв.
адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. В процесния случай оценимите
искове са два и при този изход на делото, относно искът, с правно основание чл.
142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 432 лева, а относно исковете,
с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на всеки иск, но не по – малко
от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК или 100.00 лева. Следователно в тежест на ответницата следва
да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
общо сумата 532.00 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответницат, след приспадане
на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между С.М.С., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и И.А.С., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сключен на *** г.
пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Ш., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Обявява, че вина за
разстройството на брачните отношения има жената, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето Е.С.М., с
ЕГН **********, родена на *** г., на бащата С.М.С., с ЕГН **********
***, като
определя местоживеенето на детето при
бащата, на основания чл. 59 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в гр. Ш., *** на ищеца и непълнолетното дете, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Определя режим на лични отношения на майката И.А.С., ЕГН **********, с детето
Е.С.М., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 08,00 часа до 18.00 часа в неделя
- с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платено
годишен отпуск, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда И.А.С., с ЕГН ********** ***, да плаща в полза на детето Е.С.М., с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител – С.М.С., с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 150.00
лева (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2018
г., с падеж първо число на месеца, по банкова сметка ***, клон Шумен (CECBBGSF)
IBAN *** – универсална сметка CCB CLUB с титуляр С.М.С., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи, до настъпването на законово
основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143
СК.
Осъжда И.А.С., с ЕГН ********** ***, да плаща в полза на детето С.С.М., с ЕГН: **********, чрез нейния
баща и законен представител – С.М.С., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева), считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.04.2018 г. до навършване на пълнолетие – 14.05.2018 г., с падеж първо число на месеца, по банкова сметка ***,
клон Шумен (CECBBGSF) IBAN *** – универсална сметка CCB CLUB с титуляр С.М.С.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи, до
настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на основание
чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Осъжда И.А.С., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на детето Е.С.М., с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител – С.М.С., ЕГН
**********, сумата от 450.00 лв. (четиристотин
и петдесет лева), представляваща издръжка за периода от 01.01.2018 г. до 05.04.2018
г., по банкова сметка ***, клон Шумен (CECBBGSF) IBAN *** – универсална сметка
CCB CLUB с титуляр С.М.С., на основание чл. 149 СК.
Осъжда И.А.С., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на детето С.С.М., с ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител –
С.М.С.,
ЕГН **********, сумата от 450.00 лв.
(четиристотин и петдесет лева), представляваща издръжка за периода от
01.01.2018 г. до 05.04.2018 г., по банкова сметка ***, клон Шумен (CECBBGSF)
IBAN *** – универсална сметка CCB CLUB с титуляр С.М.С., на основание чл. 149
СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи брачното си фамилно име „С.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда И.А.С., с
ЕГН ********** ***, да плати в полза на С.М.С., с ЕГН ********** ***, сумата от 600.00 (шестстотин) лева +
25 лв. държавна такса, представляващи разноски в производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Осъжда И.А.С., с
ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 532.00 (петстотин тридесет и два) лева, представляваща
държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК; сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: