О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2069/6.8.2018г.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Шумен

Районен съд – Шумен седми състав

На 06 (шести) август Година 2018

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 854 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 159 от АПК, вр. чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

В жалбата си до съда Д.Д.П., представлявана от Д.Д.П. обжалва частичен мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Шумен да се произнесе по заявление вх. № 41/13.02.2018 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

Съдът счита, че предявената жалба се явява недопустима.

Малолетната жалбоподателка атакува частичен мълчалив отказ на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Шумен за изплащане на сума, явяваща се разликата между платената на П. сума в размер на 501,40 лв. и претендираната 783,38 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на съответната година, като според ал. 4 комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Според нормата на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“ по ал. 4 в 10-годишен срок. В 7-дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“.

Като взе предвид описаната процедура, съдът счита, че в случая, предмет на оспорване е частично бездействие на административен орган, изразяващо се в неплащане на дължими суми, като по този начин се търси защита срещу неоснователно бездействие. В случая, обаче, законът не предвижда задължение на административния орган да се произнесе по заявлението за заплащане на суми по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ, издавайки индивидуален административен акт, с който да нареди плащане на сумите, за да се приеме, че неплащането в срок на дължимите суми представлява мълчалив отказ за издаване на административния акт. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ съдържа задължение на органа да извърши едно фактическо действие – плащане, чрез извършването на което се реализира директно защитимото право на жалбоподателя, без да е необходимо да се издава административен акт. Неизвършването на такова предписано от нормативен акт действие, което органът е задължен да извърши, може да се оспори по реда на чл. 257 АПК. В настоящото производство предмет на оспорване могат да бъдат актове по чл. 145, ал. 2 от АПК. Мълчаливият отказ предполага задължение за органа да издаде предвиден в нормативна разпоредба административен акт с точно определено съдържание, поради което не може да има мълчалив отказ за издаване на непредвиден акт.

Ето защо, съдът констатира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от предявяването ѝ.

При гореизложената констатация, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото съдебно производство – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 5068/26.03.2018 г. на ШРС, ведно с приложенията към нея, подадена от Д.Д.П. с ЕГН **********, действаща чрез своя родител и законен представител Д.Д.П. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** срещу частичен мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Шумен да се произнесе по заявление вх. № 41/13.02.2018 г. по чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 854/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Преписи от настоящото определение да се връчат на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Шумен, на жалбоподателката и на заинтересованите лица.

Определението, на основание чл. 160, ал. 1 от АПК, може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му, пред ШАС.

Районен съдия: