Р Е Ш Е Н И Е

№ ...44... 24.04.2018г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар С. А.

Прокурор Румен Рачев

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 93 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 12 от 14.2.2018г. по НОХД № 273/2018 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия П.А.П. с EГН ********** за виновен в това, че в периода от 19.10.2017 г. до 02.12.2017 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 245.80 лв., метална основа – стопер на стойност 12 лв., 2 бр. касети – монетници на обща стойност 200 лв., всичко на обща стойност 457.80 лв., собственост на „Комплексен онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр. Шумен, от владението на Е.С.М. от гр. Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 и т. 4 от НК във вр. чл. 194 ал.1 от НКвъв вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК и чл.58а ал. 1 от НК го осъдил на 2 /две/ години “лишаване от свобода”, като на основание чл.57 ал.1 т. 2 б.“б“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието и зачел на основание чл. 59 ал. 1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 12.12.2017г. С присъдата съдът осъдил подсъдимия да заплати на „Комплексен онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр. Шумен, сумата от 457.80лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 02.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.189 ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия П. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 65,00 лева и на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева. На основание чл.301 ал.1 т.9 от НПК във вр. чл.53 ал.1 б.„а“ от НК съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства – 1 бр. отвертка с прозрачна дръжка с надпис „Gadge“ и 1 бр. отвертка с черно жълта дръжка, а на основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК във вр. чл.111 от НПК постановил веществените доказателства – 1 бр. макетен нож с пластмасова дръжка, 1 бр. клещи с червено – сини дръжки, 2 бр. отвертки без дръжки и 1 бр. метална арматура с Г - образна форма да бъдат върнати на подсъдимия и на основание чл.301 ал.1 т.9 от НПК във вр. чл.112 ал.4 от НПК веществените доказателства – 3 броя дискове да бъдат оставени по делото.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от подсъдимия П.П.. Жалбоподателят моли да му бъде приспадната присъдата от две години лишаване от свобода с по-лека. Сочи, че има заболявания, признава се за виновен и моли за последен шанс.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Излага, че при наличие на протест пледоарията му би била доста по-дълга, но при липса на такъв, счита, че при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна или за изменение на присъдата за намаляване на наказанието, а макар и снизходителна присъдата е законосъобразна.

Жалбоподателят поддържа жалбата си в съдебно заседание и няма какво да добави. Защитника поддържа жалбата на подзащитния си и в защитната си реч моли да бъде изменена присъдата в частта относно наказанието. В защитната си реч жалбоподателят се признава за виновен в извършеното престъпление, но сочи че наказанието, което му е издадено от районния съд за него е много голямо и с тези заболявания които има едва ли ще оцелее, затова моли да му бъде намалено наказанието с по-леко. В последната си дума желае от съда, да му се намали наказанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд в съдебно заседание провел предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК и след направено от подсъдимия самопризнание на основание чл.371 т.2 от НПК, с което е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират повече доказателства за тези факти, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от него самопризнание, без да събира повече доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съответно е било проведено съкратено съдебно следствие без разпит на свидетелите и изслушване на вещите лица. Съдът приобщил писмените доказателства на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил внимателно и задълбочено. След обстойния им анализ, като съобразил процесуалната им годност, съдът е приел от фактическа страна, че:

Подсъдимият подсъдимият П.А.П. ***. Подсъдимият бил осъждан с влезли в сила присъди. На 11.05.2015г. П. изтърпял наказание „лишаване от свобода“, наложено му за извършена в гр. Смолян взломна кражба на пари от кафе – машина, а на 13.12.2016 г. изтърпял следващото наказание „лишаване от свобода“, наложено му за идентично деяние, извършено в гр. Ловеч. След като напуснал затворническото заведение, той заживял в гр. Бургас, но в търсене на препитание предприемал пътувания до различни градове на територията на страната.

Поради тази причина през месец октомври 2017 г. подсъдимият пристигнал в гр. Шумен. В ранния следобед на 19.10.2017 г. той посетил сградата, в която се помещава „Комплексен онкологичен център - Шумен“ /“КОЦ – Шумен“/. Тогава подсъдимият забелязал, че във фоайето на сградата е поставена кафе – машина. Тя била собственост на „Комплексен онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр. Шумен, с управител свидетеля С.К.. Подсъдимия П. се уверил, че машината работи и предположил, че в нея има събрани някакви парични средства. Затова той решил да се завърне в сградата в края на работния ден, за да отвори с взлом машината и да отнеме събраните в нея монети. В изпълнение на взетото решение, на 19.10.2017 г. след 18.00 часа подсъдимият отново се придвижил до сградата, където се помещава „КОЦ – Шумен“. Той носел със себе си две отвертки – едната с прозрачна дръжка с надпис „Gadge“, а другата - с черно жълта дръжка. Подсъдимият изчакал всички преминаващи граждани да напуснат фоайето, взел една от отвертките, пъхнал острието й между корпуса на машината и вратата й и започнал да напъва вратата, така, че да се отвори, въпреки, че заключващия механизъм оставал в заключено положение. Подсъдимият няколко пъти прекъсвал действията си, т. к. в сградата влизали граждани. След тяхното отминаване той подновявал усилията си да изкриви заключената врата на кафе – машината, за да я отвори. Докато извършвал тези действия, подсъдимият използвал последователно двете отвертки, които носел със себе си. След като успял да изкриви вратата и тя се отворила, подсъдимият извадил от машината металната основа – стопер и касетката – монетник, в който се намирала сумата от 162 лв. на монети с различен номинал. Подсъдимият поставил в носената от него торба касетката – монетник с всички, намиращи се в нея монети и стопера. След това подсъдимият напуснал сградата, отнасяйки със себе си двете части от машината и паричната сума. След извършване на деянието подсъдимият изхвърлил монетника и стопера и похарчил паричната сума за задоволяване на свои нужди.

На 02.12.2018 г. подсъдимият П.П. отново посетил сградата на „Комплексен онкологичен център - Шумен“ и се уверил, че кафе – машината, разположена във фоайето работи. След това той изчакал момент, когато в близост до кафе – машината нямало граждани, извадил една от отвертките си, пъхнал острието й между корпуса на машината и вратата й и започнал да напъва вратата, за да я отвори, въпреки, че била заключена. Когато успял да отвори вратата на кафе – автомата, подсъдимият извадил касетата – монетник, в която се намирала сумата от 83.80 лв. на монети с различен номинал. П. поставил касетката – монетник заедно със съдържащите се в него парични средства в торбата, която носел със себе си и напуснал сградата на “КОЦ – Шумен“. Като се отдалечил от мястото, подсъдимият изхвърлил монетника, а отнетите парични средства похарчил за свои нужди.

След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 20.10.2017г. подсъдимият П.А.П. предал на полицейските органи различни технически пособия, а именно: 1 бр. макетен нож с пластмасова дръжка, 1 бр. клещи с червено – сини дръжки, 2 бр. отвертки без дръжки и 1 бр. метална арматура с Г - образна форма, 1 бр. отвертка с прозрачна дръжка с надпис „Gadge“ и 1 бр. отвертка с черно жълта дръжка. В обясненията си към протокола за доброволно предаване подсъдимият посочил, че е използвал при извършването на всяко едно от деянията отвертката с прозрачна дръжка с надпис „Gadge“ и отвертката с черно жълта дръжка.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.П. в периода от 19.10.2017г. до 02.12.2017 г. в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 457.80 лв, собственост на „Комплексен онкологичен център - Шумен“ ЕООД гр. Шумен, от владението на Е.С.М. от гр. Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта повредил прегради, здраво направени за защита на имот и използвал техническо средство, с което осъществил състава на престъплението по по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че извършител на горното престъпление е подсъдимият П.. В тази насока e преди всичко самопризнанието на подсъдимия депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК, а в синхрон с него са и събраните в хода на досъдебното производство показания на свидетели и заключения на вещи лица, които са прочетени по на чл.283 от НПК. Подсъдимият и защитата по същество и не оспорват извършването на инкриминираното деяние. Всички доказателства по делото са събрани по надлежния процесуален ред и доказват по безспорен и несъмнен начин, че П. е извършил визираното от страна на обвинението престъпление. При правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи.

ШОС напълно споделя анализа на доказателствата по отношение на обвинението спрямо подсъдимия П. за осъщественото от него деяние. Аналитично и последователно ШРС е обсъдил и събраните в хода на досъдебното производство и пред съда доказателства относно обвинението спрямо подсъдимия за извършена кражба на вещи, собственост на КОЦ - Шумен. Този анализ изцяло се споделя от ШОС, защото почива на вярна преценка на доказателствата и на тяхната достоверност. Деянието е извършено от подсъдимия П. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. Видно от справката за съдимост на П., той е осъждан многократно, включително на ефективни наказания лишаване от свобода повече от една година и последно е бил освободен от затвора на 13.12.2016г. Поради това и ШРП и ШРС правилно са преценили, че по отношение на П. са налице условията на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и настоящото деяние, включено в продължаваното престъпление се явява извършено при условията на опасен рецидив. Деянието според ШОС се отличава с висока обществена опасност, предвид принципната завишена степен на такива престъпления в региона, а е завишена и обществената опасност на подсъдимия.

По отношение на оплакването в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание, въззивният съд намира, че наложеното наказание по отношение на подсъдимия по вид и размер е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Наказанието е определено правилно. Предишните му осъждания, които обуславят рецидива, не следва да се отчитат като отегчаващо вината му обстоятелство, тъй като те обосновават приложението на квалифициран състав на престъплението кражба, но като такова правилно ШРС е приел трайната престъпна нагласа което според ШОС обуславя лоши характеристични данни и именно затова е отегчаващо обстоятелство. Добросъвестното поведение в наказателния процес следва да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство, без да се отчита самопризнанието, защото в настоящия случай то вече се взема предвид от закона на друго основание. Според ШОС правилно първоинстанционният съд е отмерил като наказание три години лишаване от свобода, защото именно в такъв размер то е съответно на извършеното и на извършителя. Същевременно правилно е приложил и разпоредбата на чл.58а от НК, предвид императива на чл.373 ал.2 от НПК и е редуцирал така определеното наказание с една трета, при което положение подсъдимият П. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Наложеното наказание подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим, в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС, както законосъобразно се е произнесъл районният съд. Въззивният съд приема, че правилно наказанието е определено в размер близък до специалния минимум на съответната наказателна разпоредба от особената част на НК при условията на чл.54 от НК. Според настоящата инстанция извода на първоинстанционния съд, че не се констатират многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК, е правилен и законосъобразен. ШОС намира, че наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия е обосновано и законосъобразно както с оглед констатираните обстоятелства, така и с обществената опасност, която разкриват самото деяние и дееца. Правилно ШРС е приложил чл. 59 от НК и е приспаднал времето, през което подс.П. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 12.12.2017г. Доводите на подсъдимия по отношение на несправедливостта на наложеното му наказание изложени пред въззивния съд от него и защитника му не се споделят от ШОС, защото всички обстоятелства имащи значение за смекчаване отговорността на подсъдимия са били взети предвид от първоинстанционния съд. Няма никакви доказателства за наличие на смекчаващи отговорносттта обстоятелства, които да не са обсъдени от районния съд. Не са налице и доказателства за влошено здравословно състояние, но дори и тогава ЗИНЗС и подзаконовите му нормативни актове обезпечават своевременна и качествена медицинска грижа на лицата лишени от свобода, които са с влошено здравословно състояние. Така определено, и по размер, наказанието е справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание, въззивният съд счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Относно предявения граждански иск ШРС е съобразил осъдителната присъда и съдебно-оценителните експертизи и е приел правилно, че гражданският иск, предявен от КОЦ – Шумен ЕООД, е изцяло основателен и доказан. Затова правилно и законосъобразно ШРС е осъдил подсъдимия П.П. да заплати на ощетеното юридическо лице, конституирано като граждански ищец сумата от 457.80 лева, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2017 г. до окончателното плащане.

По отношение на веществените доказателства и разноските по делото ШРС правилно е приложил приложимите разпоредби от закона и присъдата в тази част е правилна и законосъобразна.

Оплакванията в жалбата не почиват на събраните по делото и така обсъдени правни съображения. Също така никоя от страните не сочи конкретни процесуални нарушения и доводи обуславящи причина за отмяна на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на всеки от подсъдимите наказание, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 12 от 14.2.2018г. по НОХД № 273/2018 г. Шуменският районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.