Р Е Ш Е Н И Е

74/16.2.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 23 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 0901090 на ОДМВР - Шумен, с който на И.А.К. ЕГН ********** ***  на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182ал.2 т.3 от ЗДвП е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

 Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени издадения електронен фиш като неправилен, необоснован и издаден при явно противоречие с фактическата обстановка, за което се  излагат доводи. В писмено становище по хода на делото и по същество, моли да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за изтекли давностни срокове.

За въззиваемата страна, редовно призована се явява процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена и електронния фиш потвърден.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 12.12.2014г. в 21.32 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на лек автомобил марка “Пежо 407” с ДК № СА 9566 ХВ, който се движел по главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 89 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 89 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0901090, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят И.А.К., на който било регистрирано горепосоченото моторно превозно средство. Обстоятелство, което се установява от представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, изготвена на 17.02.2015г. от И. П., служител в Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Шумен, където като собственик на посоченото МПС е вписано името на жалбоподателят И.А.К.. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 89 км/ч – превишаване с 29 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 152/12.03.2014г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателят на 20.11.2017г. Същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6 от ЗДвП,, а обжалвал същия в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – гр. Шумен.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал от заснета снимка № 015 със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 12.12.2014г. в 21:32 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на лек автомобил марка “Пежо 407” с ДК № СА 9566 ХВ, със скорост от 89 км/ч – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 29 км/ч.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”, видно от приложения по делото снимков материал.  

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателят И.А.К., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство. Т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.

Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, 00209D32D447, клип № 015, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя, от измерената скорост 92 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 89 км/ч при разрешена 60 км/ч и превишение от 29 км/ч извън населено място, което е точно изписано. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по – благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР – гр. Шумен са представили протокол за последваща проверка на използваната система за видеоконтрол, а  използваното в случая техническо средство за измерване е било годно.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят К. е собственик на процесното МПС и в 14-дневния срок не е посочил друго лице, което да го управлява към момента на засичане /чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.

Съдът счита, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита на жалбоподателя.

Относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекли давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН, то съдът не споделя това становище. Видно от материалите по делото нарушението е констатирано на 12.12.2.2014г. Видно от приложената по делото снимка на стр.8 тя е създадена на 31.01.2015г., с което е установен регистрационния номер на автомобила превишил разрешената скорост. Справката в централна база КАТ, по регистрационен номер, изготвена на 17.02.2015г., установява като собственик на посоченото МПС жалбоподателят И.А.К.. За дата на съставяне на електронния фиш съдът приема датата на откриване на нарушителя – 17.02.2015г. При това положение е видно, че електронния фиш е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението.

В чл. 34 от ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнота се преодолява с приложението на чл. 81 ал.3 от НК във вр. с чл. 80 ал.1 т.5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. При приложението на тази разпоредба, какъвто е и смисъла на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС е видно, че абсолютната тригодишна давност е изтекла на 12.12.2017г.,  с което е погасена възможността компетентния орган да реализира правомощията си по изпълняване на наложената административна санкция.

В този смисъл жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

                                       

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 0901090 на ОДМВР - Шумен, с който на И.А.К. ЕГН ********** ***  на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182ал.2 т.3 от ЗДвП е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто и петдесет / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: