Р Е Ш Е Н И Е

121/20.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №24 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №17-0869-003214 от 04.12.2017 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“, Шумен, с което на Н.А.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага конкретни мотиви в тази насока.

За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.А.С. на 14.11.2017 год. управлявал собствения си автобус марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ”, с ДК№Н0221ВР, като се движил по първокласен път І-7, в посока от гр.Велики Преслав към гр.Шумен. В близост до км.129+116 от посочения първокласен път бил спрян за проверка от служители при РУ - Шумен, при която било установено, че за управляваното от С. ППС от категория М-2 няма заплатена винетна такса. Залепеният на обзорното стъкло на автобуса винетен стикер е бил едномесечен със срок на валидност от 14.10.2017 год. На същия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3214 от 14.11.2017 год., с бланкетен номер 065958. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Н.А.С. е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същия е посочил, че има възражения по него, без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След съставяне на акта жалбоподателят е закупил винетен стикер, което обстоятелство било отразено чрез дописване в акта. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-0869-003214 от 04.12.2017 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“, Шумен, с което на Н.А.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Г.И. и на свидетеля Я.М.Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Последната разпоредба въвежда задължение за преминаване на пътните превозни средства по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея по техни участъци, след заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като размерът на винетната такса, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от Закона за пътищата, винетката е ценна книга, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като същата се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, а втората част е във вид на талон и служи за доказателство за платената винетна такса при издаване на безплатен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.2 от Закона за пътищата собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техни участъци с пътното превозно средство само когато са изпълнени комулативно и двете условия: когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория пътно превозно средство и в долния десет ъгъл на предното стъкло на същото е залепен валиден винетен стикер. От материалите по делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.Г.И. и Я.М.Й. се установява по безспорен начин, че по време на проверката на предното стъкло на управляваното от страна на жалбоподателя ППС, е имало залепен винетен стикер, който е бил едномесечен, с начална дата на валидност от 14.10.2017 год. Съгласно разпоредбата на Чл.9., ал.2, т.3 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура по Закона за пътищата, месечната винетка е с валидност един календарен месец, считано от датата на валидизирането й. В разпита си в съдебно заседание на 24.01.2018 год. свидетелите И. и Й. заявяват, че залепеният на предното стъкло на автобуса стикер е бил едномесечен и началната дата на същия е съвпадала с датата на проверката, която е 14.11.2017 год. В същата насока са и твърденията на жалбоподателя, който в жалбата си твърди, че действително е закупил едномесечният стикер на 13.10.2017 год., но в същия е била отбелязана начална дата на валидност 14.10.2017 год.

Според чл.84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за изчисляване на сроковете, следва да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. По аргумент на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК срокът, който се изчислява в месеци, изтича в съответния ден на месеца, а ако няма такъв - в последния ден на месеца. В настоящия случай, доколкото валидността на закупеният от жалбоподателя винетен стикер е започнала от 14.10.2017 год. то едномесечния срок е изтекъл на съответното число от следващия месец, което е 14.11.2017 год. Следователно на датата на извършване на проверката – 14.11.2017 год. жалбоподателят все още е имал валиден винетен стикер.

С оглед на изложеното се налага извода, че Н.А.С. не е извършил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение по смисъла на чл.139, ал.5 от ЗДвП. А това от своя страна води до незаконосъобразност, неправилност и недоказаност на обжалваното наказателно постановление, с оглед на което същото следва да бъде отменено изцяло.

С оглед извода за липса на осъществен състав на нарушението не следва да бъдат обсъждани останалите, наведени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0869-003214 от 04.12.2017 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“, Шумен, с което на Н.А.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: