80/22.2.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На девети февруари две хиляди и осемнадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 25 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №17 – 0869 - 003060/20.11.2017г. на Д.Д.
– ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР -
Шумен, в частта с която на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Н.И.М., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение
на чл.150а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени
наказателното постановление в тази част като излага доводите си за това. В
съдебно заседание, редовно призован, не се
явява.
Процесуалния представител
на АНО, моли съда да измени издаденото наказателно постановление като на
жалбоподателя бъде наложено наказание на
основание чл.185 от ЗДвП, предвид последвалата законодателна промяна и
съобразявайки разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 02.11.2017г. около 23.25 часа в гр.Шумен по
ул. «Климент Охридски» жалбоподателят
управлявал л.а. «Опел Вектра» с рег. № В 6755 СК в посока бул. «Симеон
Велики». Бил спрян за проверка от служители на сектор ПП при ОДМВР – Шумен – С.Б.С. и Г.П.М., в хода на която било установено, че
СУМПС издадено на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 18.06.2017г.
Св. С.С. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия Д №65923/02.11.2017г.
за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, в който отразил , че жалбоподателят няма
възражения. Не са депозирани такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното
НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя Н.И.М., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП..
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода
на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между
страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в гр.Шумен по ул.
«Климент Охридски» като към този момент издаденото му СУМПС №209732280 било с
изтекъл срок на валидност на 18.06.2017г. Жалбоподателят не оспорва
установените от контролните органи факти, а квалифицирането на установеното
неправомерно поведение по чл.150а от ЗДвП и санкционирането му на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП. От приложената по делото и приета от съда
справка за нарушител от региона, безспорно се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС от 2007г. Към 02.11.2017г. не е притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС, тъй като срока на валидност на издадено му свидетелство №209732280 е изтекъл на
18.06.2017г. След тази дата е предприел
действия за подновяването му на 03.11.2017г. и му било издадено ново с валидност от 22.11.2017г. Актосъставителят и
наказващият орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение по чл.150а
ал.1 от ЗДвП, тъй като фактът, че към момента на констатиране на нарушението М. не е притежавал валидно свидетелство, поради изтичане на
срока, не води до извода, че същият е загубил придобитата правоспособност,
което би.било нарушение на чл.150 от ЗДвП. Съгласно чл. 50 от ЗБЛД българското свидетелство
за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление, т.е. то единствено удостоверява придобито право и с изтичане срока на валидност
на удостоверителният документ, придобитата правоспособност не се губи. В тези случаи лицето има
правоспособност да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП, но не
притежава валидно СУМПС, чрез което да удостовери по надлежен ред придобитото
право. Съгласно разпоредбите на ЗДвП за да управлява МПС, водачът освен
правоспособност, трябва да притежава и СУМПС, валидно за категорията към която
спада управляваното МПС – чл.150а от ЗДвП. Предвид изложеното съдът намира, че
както актосъставителя, така и наказващият орган правилно са квалифицирани
нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Правилно е била ангажирана и административно – наказателната отговорност
му на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП. Съобразно редакцията й към
момента на извършване на нарушението и
издаване на наказателното постановление, същата е предвиждала глоба от 100 до
300 лева, за лице което управлява МПС,
без да притежава съответно свидетелство за управление. В конкретният случай жалбоподателя не е притежавал съответно СУМПС, поради
факта, че издаденото му е било с изтекъл срок на валидност. Изискването
за "съответно свидетелство за управление на МПС" значи "да е
валидно", както с оглед на срока на неговата "административна валидност", така и за "категорията
МПС", което се управлява от водача.
След издаване на
наказателното постановление е налице законодателна промяна, както в разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, така и в чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП - След изменението на чл. 150а ал.1, в сила от 3.01.2018 г., освен изискването водачът да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, са добавени и изискванията - да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Последвалата законодателна промяна също навежда на извода, че до
измененията управлението на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС, следва да
се квалифицира по чл.150а ал.1 от ЗДвП, а не по чл.150 от ЗДвП.
Към момента на извършване на нарушението
и издаване на наказателното постановление,нормата на чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП е предвиждала
глоба от 100 до 300 лева, за лице което
управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. След измененията термина „съответно“ свидетелство е заменен с конкретно
посочени хипотези. Предвидените наказания се налагат на лице, което управлява моторно превозно средство – 1.
без да е правоспособен водач; 2. без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство; 3.след като
е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4; 4.
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс; 5. или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Не е предвидена хипотезата управление на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност. Посочените в чл.150а ал.1 от
ЗДвП изисквания водачът да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство и това свидетелството
му за управление да е в срок на валидност са две отделни самостоятелни изисквания, съответно липсата им води до
осъществяване на две отделни нарушения -
първото управление със свидетелството, което да е невалидно, но само с оглед категорията МПС, което се управлява, а второто с
оглед на срока, за който е издадено. Доколкото разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, след изменението й /в сила от 3.01.2018г./, не предвижда налагане на наказание за водач, който управлява МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност настоящият съдебен състав намира, че е неприложима към настоящият момент
по отношение на това нарушение. Доколкото обаче е налице нарушение на
регламентираното в чл.150а ал.1 от ЗДвП изисквание към водачите, след
измененията наказуемостта на деяниято не е отпаднала,
но доколкото няма друга специална
санкционна разпоредба, нарушението следва да се санкционира съобразно общата
разпоредба – чл.185 от ЗДвП предвиждаща глоба в размер на 20 лв.
за нарушение, за което не е предвидено друго
наказание. Разпоредбата на чл.185 от ЗДвП предвижда по - малък
размер на наказанието и се явява по – благоприятна за нарушителя, поради което следва да се приложи по-благоприятния законов текст за жалбоподателя. Предвид на изложеното, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено като на
жалбоподателя следва да бъде определено наказание на основание чл.185 от ЗДвП,
а именно глоба в размер на 20 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №17 – 0869 - 003060/20.11.2017г.
на Д.Д. – ВПД Началник сектор ПП към
ОДМВР - Шумен, в частта с която
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя Н.И.М., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева като на
основание чл.185 от ЗДвП определя наказание
"глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл.150а ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: