Р Е
Ш Е Н И Е
85/26.2.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание
на пети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Д. Георгиева
при секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 42
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0043663/13.12.2017г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с
ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н
Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Н.И.П. и Н. Г.С. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а,
ал.2 от същия закон. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за липса
на осъществено нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, излагайки доводите си за това
в жалбата. Моли съда да отхвърли изцяло обжалваното НП.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител, който изцяло
поддържа жалбата и депозира писмена защита.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН
в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията
на чл.84 от ЗАНН във връзка чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023 е със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1421, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 и е
представлявано от Н.И.П. и Н. Г.С.. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, гр. София, извършва банкова
дейност, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и
отпускане на кредити. Посочената дейност в гр. Шумен дружеството осъществявало
в офис „ТИ БИ АЙ“, находящ се на бул. “Славянски“ № 5. На 02.11.2017г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен,
по повод постъпила потребителска жалба от Е.Д.Г. с Вх. № В–03-2374 от
27.10.2017г. При проверката било установено, че между посоченото лице и
дружеството-жалбоподател, чрез кредитен посредник „Велмакс Лукс“ ЕООД гр.
Пловдив, бил сключен Договор за потребителски кредит № 400653897 от 19.09.2017г.
с общ размер на кредита 1 900 лева, срок
на договора 3 години, годишен лихвен процент – 20.27 %, ГПР - 32.44 %, обща сума на плащане 2 857.53 лева, която следвало
да бъде изплатена на 36 бр. месечни вноски от по 79.37 лева. Освен това, в
цитирания договор – т.7.1 било посочено, че лицето Г. дължи еднократна такса за
оценка на риска в размер на 228.00 лева. В същата точка било посочено, че
еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора
за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски, съгласно Погасителния план и предвид заявеното му
желание в Искането – декларация, за което потребителя дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К - 2630028/02.11.2017г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 14.11.2017г. за представяне на Становище по потребителската жалба. приключване на проверката. На 14.11.2017г. в КЗП – РД – Варна, звено в гр. Шумен се е явило лицето Т.Я.П., предоставяйки Пълномощно № 0207/4961 от 09.11.2017г. и Становище Изх. № 0200/2596 от 09.11.2017г., което обстоятелство било документирано в Протокол за проверка на документи № К-0107863/14.11.2017г. към Констативен протокол № К-26300128/02.11.2017г., с който свидетеля В.К.Г. дал задължително предписание за явяване на 21.11.2017г. на управителя на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На 21.11.2017г. свидетелят В.Г. съставил против
дружеството – жалбоподател, Акт за
установяване на административно нарушение № К-0043663, в който описал тези свои
констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.10а, ал. 2 от Закона
за потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 19.09.2017г. при сключване на
договор за потребителски кредит № 4000653897 с потребителката Г. изисква от нея
заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
предвид изисканата еднократна такса за оценка на риска в размер на 228 лева –
12% от стойността на кредита. АУАН бил съставен в присъствието на
упълномощеното лице Т.Я.П., връчен и
подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството -
нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които е изложило, че липсва
извършено административно нарушение и следва административно наказателното
производство, които са били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
В-0043663 от 13.12.2017г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК 1311134023,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н Лозенец, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Н.И.П. и Н. Г.С. била наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.К.Г., А.Г.Д. и Н.И.Й. – свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват
съмнения в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно
установено по делото е, че „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се явява кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал.3
на чл.10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, а в ал.4 на цитираната разпоредба е
посочено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
Същевременно
обаче ал.2 на чл.10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, като в конкретната хипотеза от предоставения Договор за
потребителски кредит № 4000653897/19.09.2017г. се установява, че тази еднократна
такса за оценка на риска /в случая 228 лева/ се дължи само при отпускане на
кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит – 12% от размера
на кредита. Наказващият орган е счел, че посочената такса за оценка на риска
представлява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, докато санкционираното лице твърди, че се касае за такса за оценка на
риска и представлява процент от размера на отпуснатия кредит, като включва
както оценката на кредитоспособността на клиента, така и изчисляване на сумата,
която банката следва да задели като провизии /резерви/ за покриване на
потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит. Понятието „управление
на кредита“ действително не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче
съдържанието на понятието „такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи
във връзка с предоставяне на услуга. В случая в т.4.3 на част III
на предоставеният на потребителката Г., стандартен европейски формуляр във връзка
с отпускане на потребителски кредит от 1 900 лева не е посочено, че заплащането на сумата от 228
лева се дължи във връзка с предоставяне на услуга или за администриране на
кредита. Напротив, изрично е отбелязано, че се касае за еднократна такса за оценка
на риска. В договора за потребителски кредит № 4000653897, сключен с
потребителката Е. Г. в т.7 наименована „Общ размер на кредита и условията за
усвояването му“ освен общ размер на кредита – 1 900 лева е вписана
процесната еднократна такса за оценка на риска – 228 лева, която явно е едно от
условията за усвояване на кредита. От
свидетелските показания, както на актосъставителя В.Г. така и на свидетеля Н.Й.,
става ясно, че тази сума е процент от отпуснатия кредит, не се дължи при
неотпускане на кредит, а се дължи само и единствено от потребителя, на който е
отпуснат кредит. Т.е. посочената такса, наименована като такса за оценка на
риска по съществото си представлява прикрита такса за управлението или
усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат
кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит. В съдебно заседание,
свидетелят Н.Й. даде следните показания: „Едно и също се прави за оценка на
риска на всеки клиент. Рискът може да е различен, но процедурата по оценка на
риска е една и съща…Не знам каква оценка на риска се прави, тъй като веднага се
подписва договора. Много е любопитно на място каква оценка на риска се прави и
кой я прави?“.
При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае
за такса, свързана с управление или усвояване на кредита, което обуславя и
законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството –
жалбоподател „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в качеството си на кредитор е осъществило
вмененото му нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК,
за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда
на чл.45, ал.1 от ЗПК.
За
нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 3 000 лева до 8 000 лева. Съдът
намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, като е
наложил минималния предвиден размер.
Съдът
намира за неоснователни доводите изложени в писмената защита за некомпетентност
на актосъставителя и наказващия орган. По делото е приложена Заповед № 370 ЛС/
22.0.2015г., с която свид. В.К.Г. е длъжностното лице, определено да съставя
актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове,
контрола по приложението на които е възложен на КЗП. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗПК Актовете за установяване на нарушенията се
съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за
защита на потребителите, а съгласно ал.2 Наказателните постановления се издават от
председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от
него длъжностни лица, т. е. актосъставителя и АНО са компетентните органи.
Неоснователни
са и изложените доводи за липса на административно нарушение, тъй като
посочената в т.7.1 от договора, еднократна такса за оценка на риска не е
свързана с „усвояването на кредита“ и не е свързана с „управлението на кредита“.
Както бе посочено по-горе тази еднократна такса за оценка на риска се намира в
т.7 от процесния договор, наименована „Общ размер на кредита и условията за
усвояването му“, която формулировка предполага, че тази такса е едно от
условията за усвояването на кредита, т. е. тя се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредит към момента на сключване на договора.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само
допълнителните услуги по договора, но не и такива, които пряко касаят действия
по разглеждане на договора, риск и други и същата безспорно е във връзка с
усвояването и управлението на кредита.
Освен
това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
Закона за потребителския кредит регулира отношенията между кредитор и
потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от
ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление № В-0043663 от 13.12.2017г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК
131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н Лозенец,
ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Н.И.П. и Н. Г.С. е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от
ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: