Р Е Ш Е Н И Е

82/23.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №43 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0043664/13.12.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ БАНК” АД, с ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Н.И.П.и Н. Г.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗПК. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представляващия дружеството и не изпраща представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТИ БИ АЙ БАНК” АД извършва търговско-банкова дейност в обект – Офис “ТИ БИ АЙ“, находящ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №, като предоставя потребителски кредити. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2374/27.10.2017 год. на 02.11.2017 год. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса н адружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, гр.Шумен – свидетелите В.К.Г. и А.Г.Д., представяйки се за потребители, пожелали да получат информация за предоставяне на потребителски кредит в размер от 1000 лева за срок от 1 година. Служителят от офиса предоставил устна информация по условията за получаване на кредита, начина на отпускане на кредита и плащанията по него. Устната информация била подробна, но след проведения разговор, служителят в офиса не предоставил на проверяващите Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно приложение №2 от ЗПК. Такъв не бил предоставен и след приключване на проверката. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2630028/02.11.2017 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 14.11.2017 год. за даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на допълнителни писмени документи. На 21.11.2017 год. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0043664/21.11.2017 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗПК. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, в които излага, че счита, че дружеството не е извършило описаното нарушение, доколкото от материалите по преписката не се установявало проверяващите лица в какво качество са присъствали – дали в качеството на потребители или на длъжностни лица. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0043664/13.12.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ БАНК” АД, с ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Н.И.П.и Н. Г.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетелите – А.Г.Д. и Н.И.Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно е имал задължение, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, да му предостави своевременно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, като съгласно ал.2 на същия законов текст тази информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение №2.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетели В.К.Г. и А.Г.Д. се установява по безспорен начин, че в момента на извършване на проверката вторият свидетел се е представил за потребител, който е пожелал да получи банков кредит в размер на 1000 лева със срок на издължаване на кредита една година. Следователно кредитната инспекторка, обслужваща потребителя е следвало с оглед визираното по-горе задължение, да му предостави стандартен европейски формуляр, съгласно приложение №2 на ЗПК. В същото време обаче последната в устен вид подробно е разяснила на свидетеля условията по кредита, евентуалната погасителна месечна вноска, размерът на лихвата, но не им предоставила посочения стандартен европейски формуляр. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на дружеството-жалбоподател, доколкото в жалбата потвърждават този факт, излагайки други съображения относно нарушението.

Съдът не кредитира изложеното в жалбата твърдение, че доколкото от материалите по делото не се установява в какво точно качество са присъствали свидетелите Г. и Д. – потребители или длъжностни лица, не може да се установи и дали за тях е възникнало задължение да им предоставят стандартен европейски формуляр. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе свидетелите Г. и Д. са се представили пред служителката като лица, желаещи да изтеглят потребителски кредит, като подробно са посочили условията – сума и срок на кредита. Следователно по време на проведения разговор обслужващото ги лице е било с ясното съзнание и убеждение, че срещу нея стои потенциален потребител, на когото е предоставила в устна форма подробна информация за условията по кредита, като е посочила и изписала на лист евентуалната дължима от него месечна погасителна вноска, лихвата върху сумата и др. Следователно с оглед на изложеното се налага извода, че за служителката не е съществувало съмнение относно качеството на лицето, с оглед на което за нея, в качеството й на представител на кредитора е възникнало задължение преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, да му предостави своевременно, именно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация, като целта на същата е потребителят да сравни различните предложения и да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №322 от 19.12.2017 год. по КАНД №297/2017 год, Решение №285 от 14.11.2017 год. по КАНД №246/2017 год., Решение №285 от 14.11.2017 год. на АдмС - Шумен по КАНД №246/2017 год, Решение №322 от 19.12.2017 год. на АдмС - Шумен по КАНД №297/2017 год. и др., които са постановени по идентични казуси.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор не е предоставило на потребителя, преди последния да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, своевременно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2, с което е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗПК.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл.5 от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че в настоящия случай поводът за извършване на проверката е била жалба от потребителка на същия кредитор, която вследствие не некоректно предоставена информация е била въведена в заблуждение относно евентуалните условия, при които може да прекрати вече сключен от нея кредит. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно №В-0043664/13.12.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “ТИ БИ АЙ БАНК” АД, с ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Н.И.П.и Н. Г.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: