В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря Ф.А., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 63 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 1712242 за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилна радарна система тип „TFR1-M“, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на В.С.И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалван е електронен фиш К № 1712242, с който е констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 18.08.2017г., в 14.51 часа, на Път I – 4 км.255+512, разклон за с. Градище, при управление на МПС - л.а. „Ауди А4“, с рег. № РВ 0872 РН.

При направената справка било установено, че автомобилът е собственост на В.С.И. , с адрес: ***. На основание чл.189, ал.4, във вр.с чл.182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, на последния е наложена глоба в размер на 300 лева, в качеството му на собственик.

Превишението на скоростта е било установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система тип „TFR1 – М” № 637, което е било монтирано на служебен автомобил на ОДМВР - Шумен и е било обслужвано от свид. Й.Ж.- служител в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен.

Полицейският автомобил, на който било монтирано техническото средство, бил позициониран на път I – 4, км.255+512 р-н Градище, преди разклона за с. Градище, по път Варна -София. Техническото средство било настроено да засича скоростта на движение на приближаващите се към него автомобили.В посоченият пътен участък, към датата на извършване на нарушението, е бил поставен пътен знак В26, ограничаващ максимално допустимата скорост на движение до 60 км/ч, като при максимално допустима скорост за движение в този пътен участък- до 60 км/ч, автоматизираното техническо средство фиксирало скорост на движение 94 км/ч. на л.а. „Ауди А4“, с рег. № РВ 0872 РН . Направен бил и запис на нарушението – видеоклип №3382/18.08.2017г . За заснето с мобилната радарна система нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден процесният електронен фиш, в който, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение от 94 км/ч, при отчитане на допустимата грешка при измерването, съответно превишение от 34 км/ч., както и разрешената скорост за движение.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ правилно, при текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и пътният знак, с който е въведена. Нарушението е фиксирано с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система тип „TFR1 – М” № 637, за която по делото са представени писмени доказателства, установяващи по категоричен начин изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение. Приложеното е удостоверение от БИМ, от което се установява, че системата е одобрен тип средство за измерване. Освен това, по делото е приложен протокол за последваща проверка, от който е видно, че радарната система съответства на одобрения тип. С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на В.С.И.. Нормата на чл. 188, ал1 от ЗДВП регламентира че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Предвид чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят, в качеството му на собственик, се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган лице, на което е предоставено управлението на МПС. В случая настоящият съдебен състав намира, че законовите разпоредби са спазени. В Електронния фиш са посочени трите имена на лицето, както и ЕГН.

Дествително от показанията на свид.Ж. се установява, че не е бил поставен знак, който да обозначава, че в момента, когато е установено описаното по горе нарушение се извършва видеозаснемане, но съдът категорично не приема доводът на жалбоподателя, че това обстоятелство се явява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно, поради следното: Процесното нарушение е установено на 18.08.2017г., а с ДВ бр.54/05.07.2017г. е отменена изцяло разпоредбата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДП, според която службите са били задължени да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Вярно е, че в чл.165 ал.3 от ЗДП е посочено, че условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи/ Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР/ и към 18.08.2017г. все още е бил действащ

чл.7 от споменатата наредба/отменен неизвестно защо едва на 18.01.2018г с ДВ бр.6 от 2018г/, според който местата за контрол   с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.и      пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като и при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. Както по горе бе отбелязано, в конкретната хипотеза въобще не е бил поставен преносим знак Е24, което означава, че не са били спазени изискванията на горецитирания вече отменен чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, но също така е много добре известно, че един подзаконов акт може да се прилага, доколкото не противоречи на закон, а  процесният случай е точно такъв, поради което и съдът приема, че няма нарушения на осъществената процедура по видеозаснимане. Освен това, съдът счита за необходимо да отбележи , че знаци от този тип/ Е 24/ са указателни табели и липсата им не освобождава водачите на превозни средства от задължението им да спазват указанията на пътните знаци, въвеждащи забрана, в която група е и пътен знак В-26, с който е въведено ограничението на скоростта до 60 км/ч.

В конкретния казус не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Фактическите констатации, отразени в електронния фиш, се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства,

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, предвижда административно наказание глоба в размер на 300 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място между 31 до 40 км/ч.

В конкретния случай разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е превишена с 34 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер - глоба в размер на 300 лв., поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш. По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К №1712242, издаден от ОД на МВР - Шумен, с който на В.С.И., на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300лв. /шестстотин/ лева, като правилен и законосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: