Председател:Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 86/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.Е. Ш. *** срещу Наказателно постановление № 1950/20.12.2017г. на началника на РУ –гр.Шумен към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.80, т.5 от ЗБЛД. В жалбата не се оспорват констатациите в акта, но се сочи, че санкционираното лице е психично болно, поради което не е налице виновно поведение от негова страна. Поради това жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.12.2017г. около 22,30ч. жалбоподателят се придвижвал по бул.“Велики Преслав“ в гр.Шумен. В близост до дом №15 същият бил спрян за проверка от служители на РУ-Шумен, които поискали от Ш. да представи документ за самоличност, но същият не носел такъв. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при извършена полицейска проверка не е представил документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 20.12.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Бюлент Ш. била наложена глоба в размер на 50,00 лв за извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите С.К.Й. и М.Й.Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД задължава гражданите, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според чл.3, ал.1, от с.з. самоличността се удостоверява чрез представяне на съответните документи за самоличност по смисъла на ЗБЛД. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че последният не е представил такъв документ след поискване от полицейските служители -обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. По този начин жалбоподателят действително е осъществил от обективна страна нарушение на чл.6 от ЗБЛД, за което е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон, както и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, предвиждащ специална санкция за лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, какъвто е и процесният случай.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се лице, което видно от приложените по делото доказателства, страда от параноидна шизофрения, хронично протичане с прогресиращ дефицит; халюцинаторно-параноиден синдром, като заболяването е довело до 80% трайно намалена работоспособност. В приложеното по делото копие от експертно решение е посочено, че Ш. е с хронично протичаща шизофренна психоза с резистентен на прилаганата терапия халюцинаторно- параноиден синдром, довела и до прогресираща личностова промяна, създаваща значителни затруднения при социалната му адаптация. При това положение, с оглед особеностите на случая и предвид личността на нарушителя, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Очевидно е, че нарушението е обусловено от болестното състояние на лицето, а не от незачитане на правните норми, поради което следва да бъде счетено за маловажно. Изложеното становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№6/18г., постановено по сходен случай, се приема изрично, че здравословното състояние на лицето е обективен факт, който следва да се отчете при преценка тежестта на нарушението. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че при тези данни са налице сериозни съмнения в способността на санкционираното лице да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид обаче наличието на основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради маловажност на случая, съдът намира за излишно изследването на въпроса за вменяемостта на нарушителя.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 1950/20.12.2017г. на началника на РУ –гр.Шумен към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Б.Е. Ш. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: