Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 182/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Т.Г. ***, срещу Наказателно постановление № 17-0869-003117/21.11.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и постановено при недоказаност на нарушението. Привежда доводи за наличие на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но депозира писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 10.11.2017г. около 11,40 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК№ Н 4025 АК по първокласен път І-7 в посока от гр.Велики Преслав към гр.Шумен. На км.126+899 същият бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, при което било установено, че на предното стъкло липсва валиден винетен стикер за платена винетна такса. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява МПС по републиканската пътна мрежа, като не е заплатил винетен стикер от категория К3 за управляваното ППС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че няма знак за винетен стикер от изхода за с.Хан Крум. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 21.11.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300,00 лв. за извършено нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П. и А.Н.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което показанията им следва да бъдат приети за изцяло обективни.

С жалбата е направено доказателствено искане да бъде изискана справка от Областно пътно управление относно обстоятелства, свързани с процесния пътен участък. В съдебно заседание обаче жалбоподателят не поддържа искането, като заявява, че няма доказателствени искания и моли да бъде приключено делото. При това положение е видно, че същият мълчаливо се е отказал от направеното доказателствено искане. Същевременно съдът намери, че за изясняването на делото не е необходимо приобщаването на подобна справка, поради което не изиска такава служебно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Винетната такса по смисъла на последната разпоредба представлява такса за ползване на пътната инфраструктура, като заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища. Заплащането на винетната такса се удостоверява посредством ценна книга, наречена винетка, състояща се от две части, първата от които е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Според чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП предназначението на последната е да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата същият е управлявал лек автомобил по посочения в наказателното постановление път, както и че на предното стъкло на моторното превозно средство не е бил залепен валиден винетен стикер. При това положение съдът приема, че за управлявания от жалбоподателя автомобил действително не е била заплатена винетна такса. В същото време според разпоредбата на чл.10а, ал.6, т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за моторните превозни средства, предназначени за превоз на пътници, които имат най-малко четири колела. Доколкото лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, се включва в посочената категория, е видно, че за движението на същия по пътищата от републиканската пътна мрежа се е дължало заплащането на винетна такса. Съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че санкционираното лице се е движело по път от републиканската пътна мрежа. Видно от показанията на свидетелите, същият се е движел по първокласен път I-7, който е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да заплати винетна такса за управляваното от него МПС, а се е движел по път от републиканската пътна мрежа, съдът намира, че същият виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДП. Нарушението се изразява именно в незаплащане на дължима винетна такса, а не в незалепване на винетен стикер. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят не е разполагал със закупен винетен стикер, както и че е закупил такъв едва след констатирането на нарушението- обстоятелство, което е отразено изрично и в акта. Жалбоподателят също така не е заявил на свидетелите, че е заплатил винетна такса, но не е залепил съответния винетен стикер, а е вписал възражения, че няма поставен знак, указващ, че е необходим такъв. При така установеното съдът приема, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението. Без правно значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е обстоятелството, че в предходен период пътят е бил в процес на ремонт. След като пътят е отворен за ползване /безспорно в случая няма данни за ограничение на движението/ и представлява такъв от републиканската пътна мрежа, за ползването му се дължи съответна винетна такса, като извършването на някакви ремонтни работи по никакъв начин не освобождава от това задължение. Административнонаказателната отговорност за нарушения от вида на процесното не зависи и от наличието или липсата на поставен пътен знак, указващ необходимостта от наличие на винетен стикер. Процесното задължение възниква по силата на закона, а не в резултат от регулирането на определен пътен участък с пътен знак. Решението на Министерския съвет, с което е утвърден списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура също така е публикувано в Държавен вестник и е общодостъпно. Поради това и претендираната липса на съответен пътен знак е правно ирелевантна за отговорността на санкционираното лице за извършеното нарушение. За констатираното нарушение жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който управлява ППС, предназначено превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача превоз на товари по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса, какъвто е и настоящият случай. Наказанието също така е определено законосъобразно, във фиксирания размер, предвиден в санкционната разпоредба, при което липсва възможност за неговото индивидуализиране.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Управляваният от жалбоподателя автомобил е индивидуализиран в напълно достатъчна степен, чрез посочване на неговите марка и модел, както и на регистрационния му номер. Изрично е отразено, че се касае за ППС от категория М1, за което е било дължимо заплащането на винетен стикер от категория К3. Поради това доводите за наличие на нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН се явяват напълно неоснователни. Както беше посочено по-горе, правилно са издирени както нарушената разпоредба, така и относимата санкционна норма. Не е било необходимо провеждането на разследване на спорните обстоятелства, тъй като такива не са установени.

На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, още повече, че липсват данни за наличието на някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на деянието. Съдът намира и че същото е извършено умишлено, а не по непредпазливост. В жалбата е посочен адрес за призоваване в с.Хан Крум, общ.Велики Преслав. След като жалбоподателят трайно е установен в посоченото населено място и сам заявява, че притежава два автомобила, налага се извода, че същият добре познава процесната пътна отсечка, като трудно би могло да се приеме за достоверно твърдението, че не е бил запознат с изискването за заплащане на винетна такса. Поради това и не могат да бъдат отчетени някакви особености на субективната страна на случая, които да обусловят извода за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0869-003117/21.11.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Т.Г. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 179, ал.3, т.4, от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: