Р Е Ш Е Н И Е

376/30.8.2018г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и девети август през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т. Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 271 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 2/04.12.2017 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на Ж.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, редовно призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните от докладна записка с рег. № РИ 3733р-16934/23.10.2017 г., изготвена от Н.О.Х. – МОД в ОДЧ при ОД на МВР - Шумен се установява, че за времето от 8.30 на 17.10.2017 г. до 8.30 на 18.10.2017 г. застъпил на работа съвместно с инсп. Й. Н.Н. – ОД в ОД на МВР - Шумен. В 23.25 часа полицейските служители получили сигнал от „НСЦ 112“, че лицето Ж.С.А. *** от телефон с номер 054 885 218, за времето от 19.50 часа до 23.35 часа на посочения ден е осъществил около 120 /сто и двадесет/ обаждания на спешния телефон с искания „Да оправи света за 24 часа“. Впоследствие полицейските свидетели предприели действия по установяване самоличността на лицето и се свързали по телефона с негови родственици, с цел преустановяване на обажданията. Във връзка с това установили, че последните не поддържат контакт със нарушителя Ж.С.А., но ще направят всичко възможно за преустановяване на обажданията от негова страна.

За констатираното нарушение на 16.11.2017 г. на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2, като актосъставителят е посочил словестно, че на 17.10.2017 г. в гр. Шумен на ул. “Генерал Тошев” № 1, вх. 5, ап. 109 за периода от 19.50 часа до 23.35 часа е осъществил около 120 /сто и двадесет/ обаждания от телефон с номер 054 885 218 към телефон 112, с което е ползвал не по предназначение ЕЕН 112 и с което е нарушил разпоредбата на чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителят, като същият го е подписал без възражения. Впоследствие А. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № 2/04.12.2017 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на Ж.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й.И.С. и на свидетелите Г. В.Г. и Я.М.Й. - свидетели при съставянето на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на полицейските служители - Й.И.С., Г. В.Г. и Я.М.Й.. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителят, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства е приложен и диск /СD/ с 47 файла с електронни картони и 46 бр. аудиозаписи, отразяващи обаждания от тел. 054/885 218 на жалбоподателя към тел. 112, осъществени на 17.10.2017 г., т. е. отразяващи, че нарушението е извършено от жалбоподателя. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза, която дава заключение, че жалбоподателят Ж.С.А. страда от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, сенилна парафрения и към момента на извършване на деянието описаното психично заболяване създава патологични предпоставки за съществено изкривяване и видоизменяне на постъпващата информация, като разстройва нейната обработка и предаване, което по своята същност представлява продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, тъй като е довело до невъзможност лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Доколкото в ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието вменяемост, следва да бъдат съобразени разпоредбите на НК, към който препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази заключението на вещото лице, изготвило съдебно - психиатричната експертиза по делото, съгласно която лицето страда от органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство, сенилна парафрения с начало в късна възраст и към момента на извършване на деянието описаното психично заболяване създава патологични предпоставки за съществено изкривяване и видоизменяне на постъпващата информация, като разстройва нейната обработка и предаване, представляващ продължително разстройство на съзнанието, което е изключило възможността лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, свързани с действията му, предмет на настоящото дело. Изложеното по смисъла на чл. 33 от НК изключва вменяемостта, поради което настоящия състав намира, че не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното по-горе деяние.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Относно направените по делото разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза по делото, съдът като съобрази разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към чл. 190 от НПК, намира, че същите следва да останат за сметка на държавата. В този смисъл са Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984 г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 2/04.12.2017 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на Ж.С.А., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, като незаконосъобразно.

Направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: