Р Е Ш Е Н И Е

146/10.4.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тринадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 350 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27- 0000369/19.01.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД с ЕИК 201869242, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно излагайки доводите си за това в жалбата. Счита, че нарушението неправилно е квалифицирано по чл.62 ал.1 от КТ. Оспорва констатираното нарушение по същество. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка с изпълнение на план за контролна дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен на 01.12.2017г. и на 12.12.2017г. извършили документална проверка относно спазване на трудовото законодателство на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД с ЕИК 201869242, гр.Шумен, с предмет на дейност товарен транспорт. Било установено, че дружеството извършва транспортна дейност в логистична база на „Фикосота“ ООД, гр.Шумен. На 19.12.2017г. била извършена проверка и в базата на „Фикосота“ ООД, находяща се в гр.Шумен, бул. „Мадара“ №48, в присъствието на А.Ц. – управител на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД. Бил посетен Терминал 1, където били проверени товарните автомобили, собственост на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД и водачите извършващи превозите. При проверка на т.а. „Рено Магнум АЕ 430“ с рег. № Н 4863 ВА, собственост на дружеството, управляван от лицето Ж.С.Ц., последният представил граждански договор от 13.12.2017г., съгласно който му било възложена да управлява товарен автомобил над 12 тона. Въз основа на представени товарителници и пътен лист било установено, че в деня на проверката - 19.12.2017г., Ц. превозвал хартия като е извършил няколко курса. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Ц. били взети писмени обяснения, в които той саморъчно отразил, че работи в “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД като шофьор на граждански договор, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа. Получава и работно облекло. Въз основа на снетите писмени обяснения и представените документи е установено, че лицето престира работна сила без сключен писмен трудов договор, т.е. касае се за трудови правоотношения, поради което и контролните органи обявили съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405 а ал.1 от КТ. На основание чл..405а ал.4 от КТ на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД било дадено предписание да предложи на Ж.сключване на трудов договор. На 20.12.2017г. бил представен сключен трудов договор с Ж.С.Ц.. За извършените проверки е съставен Протокол №ПР1743450.

Предвид направените констатации при проверката в обекта и на представените документи, св. С.Т. на 20.12.2017г. съставил срещу дружеството АУАН № 27-0000369 за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, в присъствието на управителя А.Ц.. При предявяване на акта не са отразени обяснения или възражения. Такива са били депозирани в законоустановения срок. Сочат, че с лицето има сключени граждански договори, доколкото същото е извършвало услуга, която не е с постоянен характер, поради което не е налице нарушение на трудовото законодателство.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На чл.414 ал.3 от КТ “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД с ЕИК 201869242, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – свид. С.Т. - актосъставител и участник в проверката, свид.П.С. - свидетел по акта и участник в проверката, както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено като показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени доказателства..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушени разпоредби на чл. 62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Тези норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. При тяхното нарушение е определена и административно-наказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, а именно, че при нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с “имуществена санкция” или “глоба” в размер от 1500лв. до 15 000 лева

По делото е безспорно установено, че правоотношенията между дружеството и Ж.С.Ц. са били оформени в писмен договор наименован «граждански». В деня на проверката Ж.С.Ц. е управлявал товарен автомобил собственост на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД като е извършвал превози от името на дружеството. Към този момент е бил представен граждански договор №005 от 13.12.2017г. В него е отразено, че дружеството възлага на лицето да извърши управление на товарен автомобил над 12 тона като възложителя се задължава да подсигури работа на лицето и в срок 30 дни след приемане на извършената работа да изплати 700 лева. Впоследствие от страна на дружеството са били представени Граждански договори за извършена работа №1 от 15.12.2017г., №3 от 18.12.2017г. и №4 от 19.12.2017г. Прави впечатление, че допълнително представените договори са с по – малка номерация и в същото време датата им на издаване е по – късна, поради което съдът намира, че към момента на проверката – 19.12.2017г. Ж.е управлявал автомобила въз основа на представения от него граждански договор №005 от 13.12.2017г. Използваните в представения граждански договор изрази сочат на многократност и повторяемост на задълженията на изпълнителя. Липсва и конкретизиране на работата, чийто резултат следва да се представи на възложителя. Съдът намира, че в конкретния случай е налице престиране на труд, а не уговорена изработка. По делото е безспорно установено, че отношенията между жалбоподателя и Ж.притежават съществените елементи на трудово правоотношение – определено работно време, заплащане, получено работно облекло. Налице е престиране на работна сила многократно срещу заплащане. Доказателство за това са изисканите обяснения от лицето в хода на проверката. Касае се за начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на работодателя и зависим от него. Съдът намира, че в конкретния случай е налице зависимост на Ж.от жалбоподателя като от работодател, а не характерната за гражданските договори стопанска и оперативна самостоятелност на изпълнителя. Същият фактически е бил нает на работа по трудово правоотношение, чийто елементи / трудови задължения, работно време,заплащане/ съдът намира за доказани по делото. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско договорно правоотношение. Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от разпоредбите на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови. Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите в деня на проверката Ж.е престирал труд като е управлявал товарен автомобил собственост на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД и е извършвал превози на готова продукция в складовете на „Фикосота синтез“ ООД от името на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД, с работно време от 08.00 до 17.00 часа Това обстоятелство не се оспорва и от страна на дружеството. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.

Административно-наказващият орган при издаване на НП е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява множество осигурителни права на работника (от момента на регистрация на трудовия договор, започват да текат срокове за различни по вид осигурителни права), което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. Този период от време, въпреки че същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника вредоносни последици.

От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл.415в ал.1 от КТ. Същата предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Към момента на извършване на нарушението е била в сила ал.2 на чл.415в от КТ, която изрично регламентира, че нарушението на чл.62 ал.1 от КТ не е маловажно.

Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция над минималния размер без в НП да са изложени конкретни съображения обосноваващи размера на санкцията. По делото няма доказателства дружеството да е било санкционирано за други нарушения на КТ, поради което съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение ще бъде имуществена санкция в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението, а именно 1500 лева.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на наложената санкция бъде намален на 1 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27- 0000369/19.01.2018 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ЕКСПРЕС ТРАНС 90” ЕООД с ЕИК 201869242, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като намалява размера на наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: