РЕШЕНИЕ

 

163/19.4.2018г.,  гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и девети март 2018 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                             Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:  

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 399/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Д.Г. ***, срещу Наказателно постановление № 17-0869-002851/03.11.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 17.03.2017г. лицето В.И.Д. *** закупило от автокъща в Кралство Холандия лек автомобил „Опел Астра“, от името и за нуждите на Автопарк „Ш. и син“ ЕООД-гр.Нови пазар. На Д. били предоставени транзитни номера за автомобила /XF-VN-60/ и било издадено свидетелство за регистрация, във втората част на което било отразено неговото име. На 20.04.2017г. превозното средство влязло на територията на Република България. На 19.05.2017г. автомобилът бил продаден от „Ш. и син“ ЕООД на жалбоподателя- И.Г., за което бил съставен съответен писмен договор за покупко-продажба и била издадена фактура за заплатената цена в размер на 2250 лева. След закупуването на автомобила обаче жалбоподателят не представил автомобила за извършване на регистрация, а започнал да го управлява с поставените на него транзитни регистрационни табели. На 08.06.2017г. жалбоподателят управлявал автомобила по бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен, където претърпял ПТП с друго МПС, като предизвикал конфликт с водача на последното. Това обстоятелство било забелязано от преминаващи полицейски служители, които спрели и преустановили скандала. На мястото на инцидента пристигнал и екип на сектор „Пътна полиция“ –Шумен, като на жалбоподателя била извършена съответна проверка, в хода на която било установено, че управляваният от него автомобил е с поставени транзитни регистрационни табели, издадени на 17.03.2017г. Установено било също, че автомобилът не е регистриран в Република България по надлежния за това ред. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред в Република България, а е с поставени табели, които са временни за срок от един месец, считано от 17.03.2017г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във връзка със случая била образувана преписка с вх.№1447/17г. по описа на ШРП срещу жалбоподателя за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 24.10.2017г. било отказано образуването на наказателно производство, тъй като било счетено, че деянието на жалбоподателя не представлява престъпление. Поради това, въз основа на съставения акт на 03.11.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.Г. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.Г.М., С.Б.С. и П.Я.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.140, ал.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. От своя страна чл.140, ал.5 от ЗДП установява изискване пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър да се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Срокът за изпълнение на това задължение е посочен в чл.3 от Наредбата, като е възлизал на 14 дни от придобиване на собствеността в редакцията, действала при извършването на нарушението. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че автомобилът не е бил представен за регистрация в посочения срок. При това положение съдът приема, че същият действително се явява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая се касае за автомобил, закупен от Кралство Нидерландия и внесен в страната от „Ш. и син“ ЕООД. От приложеното като писмено доказателство обяснение, изготвено от лицето В.Д. се установява, че автомобилът е бил с поставени в Нидерландия транзитни номера. Според разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от Наредбата транзитни табели с регистрационен номер се издават при износ на превозни средства от страната - след прекратяване на постоянната или временната им регистрация. Наредбата въвежда изисквания на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства /§30 от ДР/, които са транспонирани в националните законодателства на страните-членки от Общността. Поради това и предвид цитираното обяснение за настоящия състав не съществува съмнение, че след като е закупен от чуждестранно лице за износ от страната, процесният автомобил е бил съоръжен именно с транзитни табели, издадени с оглед износа на превозното средство. Както беше посочено, транзитни табели се издават след прекратяване на регистрацията на автомобила в страната, в която е закупен. При това положение доводите, че автомобилът е бил надлежно регистриран в Кралство Нидерландия, очевидно не могат да бъдат споделени, като предвид съответната нормативна уредба и с оглед данните, предоставени от продавача, се налага извода, че регистрацията в посочената страна е била прекратена. Следва да се отбележи обаче, че дори и регистрацията на автомобила в Нидерландия да не е била прекратена, това не би изпълнило нормативните изисквания в Република България. Видно от цитираната норма на чл.140, ал.5 от ЗДвП, пътните превозни средства, движещи се по пътищата в страната, следва да се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства, като с регистрация извън този регистър могат да се движат само за определен кратък период от време. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил с транзитни регистрационни табели. Според разпоредбата на чл.22, т.3 от Наредбата /в сила към момента на извършване на нарушението/ срокът на валидност на транзитната регистрация е до 30 дни. От приложеното по делото копие на свидетелство за регистрация –втора част се установява, че същото е издадено на 17.03.2017г. и следователно срокът на валидност на транзитната регистрация е бил до 17.04.2017г. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, също се установява, че срокът на валидност на посочените табели е изтекъл на 17.04.2017г. Това обстоятелство свидетелите са установили след извършена съответна проверка, като са констатирали също, че към датата на проверката автомобилът не е имал действаща застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, а такъв е бил сключен с едномесечен срок- от 17.03.2017г. до 17.04.2017г. Според чл.489, ал.4, т.1 от Кодекса за застраховането при сключване на застраховката на моторни превозни средства, които имат временна или транзитна регистрация съгласно действащото българско законодателство, срокът на застраховката трябва да съвпада със срока на валидност на регистрацията на моторното превозно средство. При положение, че по силата на цитираната норма застраховката се сключва само за срока на валидност на транзитните табели, а според показанията на свидетелите срокът на застраховката е изтекъл на 17.04.2017г., отново се налага изводът, че срокът на валидност на регистрационните табели на автомобила действително е бил изтекъл към момента на установяване на нарушението.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред-  в случая: по реда на чл.12а от Наредбата. Действително, на лекият автомобил са били поставени транзитни регистрационни табели с временна валидност. Както беше посочено обаче, срокът на валидност на същите е бил изтекъл преди датата на установяване на нарушението. Транзитните номера са временни такива и имат за цел да улеснят придвижването на собствен ход на закупен автомобил. След изтичането на срока на валидност транзитните номера губят правно значение, при което и не е налице регистрация на превозното средство. Съдебната практика приема изрично, че транзитната регистрация има различен правен характер и последици и не може да се отъждествява с постоянната и временната регистрация. Поради това изтеклият срок на валидност на транзитната регистрация означава, че превозното средство не е регистрирано. В този смисъл е например решението по КАНД№84/15г. на АдмС-Добрич.

Нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателят безспорно е бил наясно, че транзитните табели са с изтекла валидност /която настъпва по силата на закона, а е видно и от писмените обяснения на В.Д./, че е длъжен да регистрира автомобила по надлежния ред, както и че извършва административно нарушение, като управлява същия.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е в менено. Не е налице неяснота на кое основание е образувано административнонаказателното производство. Същото е започнало със съставянето на Акт №2851/08.06.17г. и този факт не се променя от образуването на преписка по случая в ШРП, тъй като в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН се образува административнонаказателно производство само при липса на АУАН, а в случая такъв е налице. Поради това и не е допуснато накърняване на правото на защита на жалбоподателя в претендираната насока, тъй като административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, който е изготвен в присъствието на Г. и следователно той е бил наясно, че е образувано такова производство със съответните последици.

На следващо място, съдът констатира, че административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон. Санкцията също е определена правилно и законосъобразно, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП. Посочената норма предвижда специално наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Следва да се отбележи, че регистрацията на автомобил не е формално изискване, а процедура, включваща извършването на редица проверки- за собствеността, техническото състояние, идентификация и т.н., които са от съществено значение за установяване съответствието на превозното средство с нормативните изисквания. Поради това нарушение от вида на процесното би било маловажно само при наличието на някакви изключителни извинителни обстоятелства, а такива в случая не са констатирани. От приложената по делото справка за нарушител е видно също, че жалбоподателят се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите на ЗДП, във връзка с което са му били налагани множество наказания за нарушения на този закон. Това е допълнително основание, налагащо извода за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 17-0869-002851/03.11.2017г. на ВПД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на И.Д.Г. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: