Р Е Ш Е Н И Е

 

111/14.3.2018г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Д. Георгиева

при секретар: В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 426 по описа на ШРС за 2018г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000292/26.10.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “ХИОСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК 202334520, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** № 44, ет.3, ап.3, представлявано от Т. Ф. Х., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева /две хиляди/ лева за нарушение по чл.415,ал.1 от Кодекса на труда. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател не се явява лично, явява се упълномощен представител – адв. А.а. от ШАК, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН се явява представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло НП.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„ХИОСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК 202334520 е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** № 44 и  се представлява от Т. Ф. Х., ЕГН **********.

При извършена проверка на 08.08.2017г. в офиса и на 17.08.2017г. в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен на „ХИОСИ ГРУП” ЕООД гр. Шумен, било констатирано, че дружеството, в качеството му на работодател не е изплатило командировъчни пари на Б. С. И.. Компетентните длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен по представените им документи и от подадената пред тях, жалба установили, че дружеството не е изплатило командировъчни пари на Б. И., с ЕГН ********** за времето на изпълнение на международен рейс, съгласно ставките, определени в Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, с което е нарушило чл.31 от същата наредба. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка съставен на  21.08.2017г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. В т.4 от същите  било указано работодателят да изплати командировъчни пари на лицето Б. С. И. за времето на изпълнение на международния рейс, съгласно ставките, определени в Приложение №3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. ДВ бр.50/11.06.2004г./ в срок до 21.09.2017г.

На 26.09.2017г.  в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен била извършена нова проверка по изпълнение на дадените задължителни предписания за спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица – свидетелите М.М.М. и С.Г.Т. на „ХИОСИ ГРУП” ЕООД. Свидетелите  констатирали, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило даденото му задължително предписание, обективирано в т.4 на Протокол за извършена проверка от 21.08.2017г., а именно, работодателят, т.е. дружеството жалбоподател „да изплати командировъчни пари на Б. С. И., с ЕГН ********** за времето на изпълнение на международния рейс, съгласно ставките, определени в Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина“, с което е нарушена разпоредбата на чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка от 26.09.2017г. Въз основа на установените факти, на 26.09.2017г., свидетелят М. съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-0000292, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител, лице, което го подписало без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател  не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000292/26.10.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “ХИОСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК 2202334520, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** № 44, ет.3, ап.3, представлявано от Т. Ф. Х., ЕГН ********** била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.М.М. и на свидетелката С.Г.Т., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че след извършена проверка на 08.08.2017г. в офиса и на 17.08.2017г. в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен на “ХИОСИ ГРУП” ЕООД, с Протокол от 21.08.2017г. на дружеството е било дадено задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, обективирано в т. 4 от същия – „Работодателят да изплати командировъчни пари на лицето Б. С. И., ЕГН ********** за времето на изпълнение на международния рейс съгласно ставките, определени в Приложение № 3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, с което е нарушен чл.31 от същата наредба.“ За изпълнение на предписанието е бил даден срок 21.09.2017г. Спори се, че това предписание е било една констатация на административния орган без да приложи каквито и да било доказателства в тази насока. 

Задължителното предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ е връчено на упълномощено от представителя и управителя на дружеството - жалбоподател на 21.08.2017г. в гр. Шумен, като в самото предписание е посочено, че същото на основание чл.81, ал.1 и чл.84, ал.1 от АПК може да бъде оспорено чрез издалия предписанието до ИА „ГИТ“ в 14 дневен срок. Нито жалбоподателя твърди, че е оспорено, нито пък в материалите по делото се намира нещо в тази насока, така, че даденото предписание е станало задължително, за жалбоподателя и той е следвало да го изпълни. Ако не е бил съгласен с него, то той е имал процесуалната възможност да го оспори, но не го е сторил.

В чл.415, ал.1 от КТ, законодателят е предвидил, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнил даденото му с Протокол от 21.08.2017г. в т.4, задължително предписание, чрез бездействието си е осъществило от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, административно нарушение.

Съдът намира за неоснователен довода, изложен в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради неправилно определена дата на извършване на административното нарушение, посочена в атакуваното НП. Действително в АУАН № 0000292 от 26.09.2017г., актосъставителят е посочил като дата на осъществяване на нарушението датата 25.09.2017г., тъй като 22.09.2017г. бил национален празник, а 23 и 24.09.2017г. – почивни дни. Чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на наказващият орган да издаде НП когато е допусната нередовност в акта, стига да е безспорно установено извършването на нарушението и самоличността на нарушителя. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за изчисляване на срокове се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл.183, ал.3 от НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В настоящият случай даденият срок за изпълнение на задължителното предписание е изтекъл в присъствен ден – 21.09.2017г., като е без значение, че следващият и дори следващите три дни са били неприсъствени. Дружеството – жалбоподател е следвало да изпълни даденото му предписание до 21.09.2017г. и след като не е сторил това, на 22.09.2017г. е осъществил административното нарушение, както правилно е посочено в обжалваното НП.

Правилно наказващият орган е определил приложимата санкционна разпоредба, в случая -  чл.415, ал.1 от КТ. Съобразно предписанието на последната, правилно определено по вида си е и наложеното наказание на жалбоподателя, а именно „имуществена санкция“, като тя е индивидуализирана над минималния предвиден размер – 2 000 лева, при визиран в закона минимум – 1 500 лева. Така проведената индивидуализация, според съда не е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни отговорността обстоятелства. Съдът като отчете липсата на доказателства за други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата проверка, влошената икономическа обстановка в страната, както и че това е първо нарушение за жалбоподателя, счита че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева, който се явява съответен на целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН.

 Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдебният състав намира, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното адмнистративно нарушение извършено от дружеството - жалбоподател не указват и на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Съобразявайки охранения обществен интерес, както и останалите признаци от осъществения състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното деяние не съставлява маловажен случай

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл. 

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:  

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-0000292/26.10.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “ХИОСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК 2202334520, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** № 44, ет.3, ап.3, представлявано от Т. Ф. Х., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ като намалява размера от 2 000/две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: