Р Е Ш Е Н И Е

124/20.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №450 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №17-0869-003672 от 18.01.2018 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“, Шумен, с което на Р.Р.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание се явява лично, като излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.

За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р.Р.Д. на 27.12.2017 год. управлявал собствения си лек автомобил марка „Пежо 307”, с ДК№ Н 2324 ВМ, като се движил по второкласен път IІ-73, в посока от с.Дибич към гр.Шумен. В близост до автобусната спирка, намираща се на км. 3+771 от посочения второкласен път бил спрян за проверка от служители при РУ - Шумен, при която било установено, че за управляваното от Д. ППС от категория М-1 няма заплатена винетна такса. На същия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3672 от 27.12.2017 год., с бланкетен номер 064852. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Р.Р.Д. е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Актът е бил връчен на нарушителя, като последният е отказал да го подпише. Отказът му е удостоверен с подписа на лицето Л. И. А., който е бил свидетел и при установяване на нарушението. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага, че управлява автомобила само в рамките на с.Дибич и че в деня на проверката е отивал до автобусната спирка, намираща се на главния път Бургас-Шумен и смята, че за тази отсечка не се изисква винетен стикер, тъй като знакът бил разположен след автобусната спирка. След съставяне на акта жалбоподателят е закупил винетен стикер, което обстоятелство било отразено чрез дописване в акта. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №17-0869-003672 от 18.01.2018 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“, Шумен, с което на Р.Р.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Г.М. и на свидетеля Л. И. А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Последната разпоредба въвежда задължение за преминаване на пътните превозни средства по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея по техни участъци, след заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като размерът на винетната такса, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от Закона за пътищата, винетката е ценна книга, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като същата се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, а втората част е във вид на талон и служи за доказателство за платената винетна такса при издаване на безплатен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.2 от Закона за пътищата собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техни участъци с пътното превозно средство само когато са изпълнени комулативно и двете условия: когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория пътно превозно средство и в долния десет ъгъл на предното стъкло на същото е залепен валиден винетен стикер.

От материалите по делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите М.Г.М. и Л. И. А. се установява по безспорен начин, че по време на проверката на предното стъкло на управляваното от страна на жалбоподателя ППС не е имало залепен винетен стикер. Това обстоятелство не е било оспорено и от страна на Д., който в жалбата си и в съдебно заседание оспорва издаденото наказателно постановление на други съображения.

Съдът приема, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят се е движил по второкласен път IІ-73, в посока от с.Дибич към гр.Шумен, като е бил спрян за проверка в района на автобусната спирка, намираща се на км. 3+771 от посочения второкласен път. В тази връзка съдът не споделя твърденията на Д., че същият не се е движел по път от републиканската пътна мрежа, а само е възнамерявал да отиде до автобусната спирка, намираща се на този път. От материалите по делото и от представения и от самия жалбоподател снимков материал се установява по безспорен начин, че самата автобусна спирка, в района на която му е била извършена проверката, се намира на самия главен път IІ-73 и то в района на км. 3+771. От разпита на свидетелите М.Г.М. и Л. И. А. се установява по безспорен начин, че преди да бъде спрян за проверка, жалбоподателят е управлявал посочения по-горе лек автомобил, като е излязъл от разклона за с.Дибич и се насочил по главния път в посока гр.Шумен. Също така от разпита на посочените двама свидетели се установява, че след приключване на проверката, жалбоподателят не е останал в района на автобусната спирка, а е продължил движението си в посока гр.Шумен.

Посоченият в наказателното постановление пътен участък, където е констатирано деянието, се намира на път II-73, който представлява второкласен път, който е включен в списъка, утвърден с Решение №945/01.12.2004 год. на Министерски съвет на РБ, поради което, за да се движи по него, жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си да заплати дължимата винетна такса и да закупи и залепи винетен стикер.

Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, доколкото знак Д 25 ”За използването на пътя се изисква платена винетна такса”, е бил поставен след автобусната спирка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото по изложените по-горе съображения се установи, че пътният участък, по който жалбоподателят се е движил и в района на който му е била извършена проверката, категорично попада в обхвата на път, включен в списъка, одобрен с Решение №945/01.12.2004 год. на Министерски съвет на РБ, липсата на доказателства за поставен пътен знак, сочещ на изискване за заплащане на винетна такса и за точното му местоположение, по никакъв начин не освобождава жалбоподателя от визираното задължение, както и от отговорност за неговото нарушаване. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №170 от 21.06.2017 год. на ШАС по КАНД №140/2017 год. и др.

Съдът не споделя изложените от жалбоподателя твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, доколкото не са визирани конкретни нарушения, които да са довели до ограничаване правото му на жалбоподателя на защита, с изключение на твърдението, че не му е бил предоставен препис от акта и от докладната записка, в която са отразени резултатите от извършената проверка по подаденото от него възражение. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както самият нарушител е посочил във възражението си по акта, копие от последния не му е бил даден, тъй като е отказал да го подпише. В същото време от разпита на свидетеля М. се установява, че Д. е отказал да подпише и разписката за получаване на акта, което по недвусмислен начин показва нежеланието на лицето да получи екземпляр от същото. Независимо от изложеното обаче съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено, доколкото същият е реализирал по един адекватен начин правото си на писмени възражения по акта и на жалба срещу издаденото му впоследствие наказателно постановление. В същото време съдът не споделя и твърдението за допуснато нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че на жалбоподателя не е бил връчен екземпляр от докладната записка, в която са били отразени резултатите от проверката по подаденото от него възражение. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ЗАНН не съдържат задължение за административно-наказващият орган да обективира извършената проверка във връзка с възражението в някакъв нарочен акт, а още повече задължение, в случай, че такъв акт бъде съставен, екземпляр от същия да се връчва на нарушителя. За прецизност следва да бъде отбелязано, че в настоящият случай резултатите от проверката са били обективирани в съставена докладна записка, която е описана в издаденото наказателно постановление, а резултатите от нея са станали достояние на жалбоподателя.

От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявала ППС, без да има залепен на съответното место върху предното стъкло какъвто и да е винетен стикер, поради което съдът намира, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото по-горе административно нарушение на разпоредбата чл.139, ал.5 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за водач, който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобрено. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0869-003672 от 18.01.2018 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“, Шумен, с което на Р.Р.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: