Р Е Ш Е Н И Е

 

153/16.4.2018г.,  гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и шести март 2018 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                            Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.  

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 479/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Мадаратур” ООД– гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 303886-F349004/04.12.2017г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП-гр.Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател не оспорва констатациите в акта, но привежда доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е с предмет на дейност туроператорство,  турагентство, хотелиерство, ресторантьорство и др. под. Същото било регистрирано по ЗДДС на 18.05.2005г., но на 04.12.2015г. било дерегистрирано във връзка с констатирано системно неизпълнение на задълженията си да внася дължимия данък в републиканския бюджет в установените срокове. Впоследствие, тъй като облагаемият оборот на дружеството надхвърлял 50000 лева за дванадесет последователни месеца,  възникнала необходимост от ежемесечно подаване на заявления за регистрация по ЗДДС, по които обаче били постановявани откази, тъй като не били отпаднали основанията за дерегистрация. През периода 01.08.2016г.-31.07.2017г. дружеството отново достигнало облагаем оборот над 50000 лева, а именно- 112081,55 лв. В този случай обаче до 14.08.2017г. същото не подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Варна, офис Шумен. На 19.09.2017г. от св.Д.В.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени.  Във връзка с тези констатации на 05.10.2017г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че като данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот. Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощен представител, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 04.12.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Мадаратур” ООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на административно задължение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на свидетелката Д.И.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /в сила към момента на извършване на нарушението/ задължава всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. По силата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС данъчно задължени лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. Като търговско дружество, развиващо дейност, „Мадаратур“ ООД несъмнено представлява данъчно задължено лице по смисъла на цитираната норма. От приложената справка за облагаемия оборот /л.10 и л.11 от делото/ се установява, че през периода от 01.08.2016г. до 31.07.2017г. облагаемият оборот на дружеството е надхвърлил визирания в чл.96, ал.1 от ЗДДС минимален размер, като е възлизал на общо 112081.55 лева. При това положение за дружеството, като данъчно задължено лице, е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14 дни от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, в случая- до 14.08.2017г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че това задължение не е било изпълнено. При това положение съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на описаното в наказателното постановление неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление.

 При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.178 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание за данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация в установените по този закон срокове, какъвто е и процесният случай. Върху административнонаказателната отговорност на дружеството не рефлектира изменението на чл.96, ал.1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2018г. Редакцията на цитираната норма, действала при извършването на нарушението, се явява по-благоприятна за санкционираното лице, тъй като същата предвижда по-дълъг срок за изпълнение на процесното задължение /14-дневен, докато след измененията се предвижда седемдневен срок/, поради което не са налице основания за приложение на действащата към настоящия момент редакция на чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Не са налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до процесното неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с наличието или липсата на щета за бюджета, поради което доводите в тази насока следва да бъдат счетени за неоснователни. Действително, налице са данни, че към датата на извършване на нарушението не са били отпаднали предпоставките за дерегистрацията на дружеството –от показанията на свидетелката и от приложените копия от откази за регистрация по ЗДДС се установява, че дружеството е следвало всеки месец да подава заявление за регистрация, но е постановяван съответен отказ на посоченото основание. Съдът намира обаче, че тежестта на нарушението не се намалява от обстоятелството, че и при надлежно изпълнение на процесното задължение не би последвала регистрация по ЗДДС. Напротив, дружеството е дерегистрирано поради системно неизпълнение на задълженията по този закон, които са останали неизпълнени през един значителен период от време. При това положение трудно би могло да се счете, че процесното нарушение е инцидентна проява в дейността на санкционираното лице, тъй като същото е проявило трайно незачитане на нормите на ЗДДС, като постановяването на ежемесечни откази за регистрация по ЗДДС се дължи на причини, свързани със самото дружество. При това положение липсват основания да се счете, че случаят е маловажен. Особеностите на случая са били отчетени от наказващия орган при определянето на наказанието, което е било наложено в минималния размер, допустим от закона.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 303886-F349004/04.12.2017г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП-гр.Варна, с което на „Мадаратур“ ООД- гр.Шумен, ЕИК:127589531, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: