Р Е Ш Е Н И Е

 

86/27.2.2018г.,              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 480 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 303883-F349836/04.12.2017 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 178 от ЗДДС на „Мадара - Интертур” АД, ЕИК 837067524, със седалище и адрес на управление:              гр. Шумен, пл. „Освобождение“ № 1, представлявано от Ц.Д.Й., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява лично и не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която оспорва наказателното постановление и представя допълнително писмени доказателства, като моли изцяло наказателното постановление да бъде отменено.       

            ТД на НАП – гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител. Депозира писмено становище, в което оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.       

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „Мадара - Интертур” АД, представлявано от Ц.Д.Й., ЕГН ********** осъществява търговска дейност и не било регистрирано по ЗДДС лице.

На 19.09.2017 г. в офис Шумен към ТД на НАП – Варна била извършена данъчна  проверка на фирмата за установяване на основание за регистрация по ЗДДС от компетентни длъжностни лица, при която било установено, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок. Това обстоятелство било констатирано от данъчните органи в хода на извършената проверка при която било установено, че през периода 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г. дружеството – жалбоподател е реализирало облагаемият оборот в размер на 323 998.61 лв. от икономическа дейност – хотелиерство и ресторантьорство, отдаване под наем на активи. Тъй като било установено, че в срока до 14.07.2017 г. дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, както и че към момента на приключване на проверката все още не било регистрирано, като с оглед тази констатация до дружеството - нарушител била изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчена на дружеството на 05.10.2017 г. по електронен път. Впоследствие за констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F349836 от 06.10.2017 г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 96,  ал. 1 от ЗДДС. Цитираният акт за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено от дружеството – нарушител лице – В.Е.А., бил връчен и подписан от нея, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в разписка. Впоследствие не се е възползвало и от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 303883-F349836/04.12.2017 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 178 от ЗДДС на „Мадара - Интертур” АД, ЕИК 837067524, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Освобождение“ № 1, представлявано от Ц.Д.Й., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.В., както и от присъединените на основание разпоредбата на       чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.В., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които дори не са познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на дружеството - нарушител да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което то в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, уреждаща предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС –  „Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон“. Цитираният нормативен текст очертава фактическия състав, при проявлението на който възниква задължение за регистрация по ЗДДС: данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и формиран облагаем оборот в размер над 50 000 лв. в период от време - 12 последователни месеца преди текущия месец, през който да е достигнат този оборот. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като съдържанието на понятието „независима икономическа дейност“ е определено в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Съобразно нормата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС – „Облагаемият оборот“ е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.“.

В конкретния случай е констатирано, че към 30.06.2017 г. дружеството, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., в резултат на извършваната от същото дейност – хотелиерство и ресторантьорство и отдаване под наем на активи.

Следователно, дружеството е трябвало в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнал облагаем оборот в размер на 323 998.61 лева за последните 12 последователни месеца преди текущия месец, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, а именно до 14.07.2017 г. След като това не е сторено, законосъобразна се явява преценката на административно-наказващия орган за осъществен от проверяваното дружество състав на административно нарушение по  чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, което е формално нарушение. Със самото неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок е вече осъществен състав на нарушението.

В конкретният случай по делото не се спори досежно факта, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, със срок на подаване най-късно до 14.07.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.  

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно нормата на чл. 178 от ЗДДС. Касателно размера на наложената с атакуваното наказателното постановление „имуществена санкция”, административно-наказващият орган в съответствие с горецитирания законов текст напълно правилно е наложил „имуществена санкция” в минимален размер на 500 лева.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав не споделя застъпената от дружеството - жалбоподател в жалбата теза, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки, указващи маловажност на деянието. За да се прецени, дали едно деяние е маловажно, следва да се преценят в съвкупност обстоятелствата - каква сфера на установения ред на държавното управление нарушава, т. е. степента на обществената му опасност и какво наказание е предвидено за това нарушение. Именно видът и размерът на наказанието са функция на значимостта на нарушението за държавния ред и степента му на обществената опасност. Целта, която се преследва от законодателят е не само към това да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред във фискалната политика, но най-вече към въздействие и предупреждение на други лица да не вършат подобни нарушения, предвид на значимостта на засегнатите обществени отношения. Това, че няма настъпила пряка вреда за държавния бюджет в никакъв случай не е смекчаващо отговорността обстоятелство. То не е част от състава на това нарушение и не влияе върху дължимата за него отговорност. В този смисъл деянието е формално, не е необходимо да е настъпил реален вредоносен резултат за държавния бюджет, за да се счита, че е извършено нарушение. Законодателят е преценил, че самото неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок от лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е вече достатъчно укоримо деяние, нарушаващо фискалната дисциплина и следва да бъде санкционирано. Само за допълване на изложението следва да бъде посочено, че възраженията на дружеството, касаещи дерегистрацията му по ЗДДС, са ирелевантни към спора, както и че случаят не е маловажен. Действително допуснатото нарушение не се отличава по своята обществена опасност по никакъв начин от всички останали случаи на подобни нарушения. Освен това, настоящият състав на съда споделя становището на административно-наказващия орган, че при индивидуализацията на наказанието, наложено на „Мадара - Интертур” АД се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и правилно е наложил „имуществена санкция“ в минималния, предвиден от закона, размер от 500 лв.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 303883-F349836/ 04.12.2017 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 178 от ЗДДС на „Мадара - Интертур” АД, ЕИК 837067524, със седалище и адрес на управление:              гр. Шумен, пл. „Освобождение“ № 1, представлявано от Ц.Д.Й., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: