150/12.4.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На тридесети март две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №487 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №17 – 0869 – 003236/04.12.2017г.
на Д.Д. - ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП на Й.В.Й., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като счита същото за неправилно
и незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован не се явява, явява се
процесуален представител – адв. Ю.Р. от ШАК.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли
съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, като излага подробно доводите си затова.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 17.11.2017г. свидетелите Й.Ж. Ж.и И.Г.И.
– мл. автоконрольори в сектор Пътна полиция към ОДМВР - Шумен, работили в екип на път първи клас № I -7км.126+899 от републиканската пътна мрежа. Около 12.55 часа спрели за
проверка товарен автомобил – влекач
«Волво ФН 12 420» с рег. № Н 2521 ВС, собственост на „З.69“ ЕООД, гр.Шумен, управляван от жалбоподателя Й.В.Й. ***. В хода на проверката контралните
органи констатирали, че жалбоподателят управлявал МПС по републикански път без
да е заплатил винетна такса от съответната категория, валидна към момента на
проверката. Св.Ж.съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН №3236/17.11.2017г. като приел, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на
чл.139 ал.5 от ЗДвП. До приключване на проверката и
преди съставяне на АУАН жалбоподателят заплатил дневна винетна такса в размер
на 21 лева. При предявяване на акта Й. саморъчно
отразил, че пътува от с.Осмар към гр.Шумен и нямало откъде да закупи винетен стикер. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения
3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.3
т.1 от ЗДвП на Й.В.Й., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.Наказателното
постановление му е връчено лично на 30.01.2018г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им
са логични и безпротиворечиви.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи: В хода на административно –наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност
и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По отношение на наложеното наказание на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП съдът намира, че в хода на съдебното
производство се установи по безспорен
начин, че констатираното в акта
нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето посочено като нарушител.
Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя Ж.и свидетелят И., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП
дата е управлявал автомобил от категория N3, без да е била заплатена винетна такса, както и че е бил спрян за проверка в посочения пътен участък. Пред полицейските служители жалбоподателят не
е възразил относно констатираното нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, което се установява от направеното от Й.
саморъчно отбелязване в бланката. Посочил е причините за извършването му. Не са налице
доказателства, нито твърдения от страна на жалбоподателят за заплатена винетна
такса за процесния автомобил към момента на проверката. Такава е била заплатена
след констатиране на нарушението. Съдът намира за неоснователен доводът на процесуалният представител на
жалбоподателя, че доколкото от страна на наказващият орган не било доказано, че
жалбоподателят притежава качеството на
собственик или ползвател на автомобила по смисъла на §1 от ДР на НАРЕДБА
за условията и реда за събиране на
таксите за
ползване на
пътната инфраструктура
по Закона за пътищата, не му е вменено като задължение заплащането на винетна такса
за управлявания от него при проверката автомобил, поради което не следва да бъде санкциониран съобразно
чл.179 ал.3 от ЗДвП, тъй като деянието не било съставомерно по чл.139 ал.5 от
ЗДвП. Административно – наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и правилно го е санционирал съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
139, ал. 5 от ЗДвП урежда задължението за движение на ППС по републиканските
пътища след заплащането на винетна такса по Закона за пътищата. Санкционната
норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състав
на административно нарушение, което от обективна страна се осъществява с
управление на ППС по републиканските пътища без да е заплатена дължимата
винетна такса, като отговорността на водачите в качеството им на субекти на
нарушението е разграничена в зависимост от вида на ППС (т. 1 до т. 4 на
цитирания текст). Водачите са субекти на
нарушението. Преценката за относимостта на състава на
нарушението към установените в административнонаказателното производство факти
е обусловена от индивидуализиращите ППС признаци, тъй като те определят и
налагането на административно наказание в различен размер. В конкретният случай се касае за управление на МПС от категория N3, съгласно ЗДвП,съставляващо
ППС от Категория 1, съобразно §1 от ДР на Тарифата за таксите,
които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" и приложимата
санкционна разпоредба е чл. 179, ал. 3 т.1 от ЗДвП . Съгласно чл. 10а ал.4 от Закона за
пътищата винетната такса се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство. Според
§1 т.2 от ДР на Наредбата за
условията и реда за събиране на таксите
за ползване
на пътната
инфраструктура по Закона за пътищата, "ползвател на пътното
превозно средство" е всяко лице, което е различно от собственика и
фактически ползва пътното превозно средство. Процесното МПС «Волво ФН 12 420» с рег. № Н 2521 ВС, е собственост на
„З.69“ ЕООД. От вписванията в Търговският регистър се установява, че управител
на дружеството и едноличен собственик на капитала е жалбоподателя Й.В.Й.. Както бе посочено по
– горе санкционната
норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състав
на административно нарушение единствено за водача на ППС и
когато той е различен от собственика има качеството на ползвател, тъй като в
момента на управлението фактически ползва
ППС.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят,
движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да стори това,
след заплатена винетна такса, поради
което съдът намира, че е осъществен състава
на нарушението от обективна страна.
За да се ангажира
отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен обективно да е
реализирал деянието, а също така и то да е извършено виновно. Безспорно установено е, че към момента на спирането
жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански път. За
административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са
извършени непредпазливо. Жалбоподателят не само е управлявал автомобила, а е и
управител и едноличен собственик на капитала на „З.69“ ЕООД, гр.Шумен и като
такъв е бил длъжен, преди да поеме управлението да заплати изискуемата от
закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е осъществено и от субективна страна.
В момента на проверката ППС се е движело
по път първи клас № I -7км.126+899 от републиканската пътна мрежа, който е посочен в Решение № 945 от 01. 12. 2004 година на Министерски
съвет за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък
на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Не се твърдят факти относно
обстоятелствата, въведени в забележката към решението на МС, а именно дали
мястото на нарушението не попада в границите на урбанизираните територии,
трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, на обходен или околовръстен път, при
които хипотези винетна такса не се заплаща. От свидетелските показания на
свидетелите - полицейски служители, извършили проверка на наказаното лице, при
която е установено процесното нарушение, става ясно, че наказаното лице е било
спряно за проверка именно на посочения в АУАН и издаденото въз основана него НП
пътен участък. Не се касае за място, попадащо в коментираната по-горе
забележка, като е ирелевантно и от каква посока и по кой път наказаното лице се
е включило в посочения републикански път, след като в момента на проверката се е
движел именно по него.
Доводът за липса на знак Д 25,
чрез който довод наказаното лице цели да обоснове случайно деяние, настоящият
съдебен състав намира за неоснователен. Знак Д 25 спада към групата на пътните
знаци със специални предписания съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2, б. „г“ от Наредба
№ 18 oт 23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Поставянето на този знак действително има указваща функция досежно факта дали
за движение по този път се изисква заплащането на винетна такса, но дори и да
се установи, че такъв знак не е поставен, задължението на гражданите да
заплащат такса е регламентирано от закона и не е обусловено от това дали има
или не поставен знак Д 25. Поставянето или не на
пътен знак "винетка" не изключва виновността на поведението на
жалбоподателя и не го освобождава от отговорност. Никъде в нормативната уредба
не е регламентирано, на всеки път преди
включването му в републикански път, за
който се изисква заплащане на винетна такса, задължително да се поставя пътен знак
"Д25". Доколкото ЗДвП предвижда отговорност за водачите, същите
следва да са наясно, за кои пътища се изисква
заплащане на винетна такса. Списъкът на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура е приет с решение на Министерски съвет още през 2004г., общодостъпен е, поради което
всеки водач би могъл и е длъжен да знае за
кои пътища се изисква заплащане на винетна такса. В конкретния случай се касае
и за движение по път първи клас. За разлика от престъпленията, при които
непредпазливите деяния се наказват само в предвидените случаи, административно
– наказателна отговорност се носи и за нарушения извършени по непредпазливост. От друга страна
при съставяне на акта жалпоподателят не е възразил,
че не е знаел, че за движение по конкретният път се изисква заплащане на винетна такса, а че пътува от с.Осмар към гр.Шумен и нямало откъде да закупи винетен стикер, което също води на извода, че
не се касае за липса на вина.
По отношение наличието на маловажен случай, относно нарушението
по чл. 139, ал.5 от ЗДвП, настоящият
съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен
институт. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът
намира, че в конкретния случай извършеното нарушение
не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните нарушение на
чл. 139, ал. 5 ЗДвП, нито са налице някакви смекчаващи отговорността
обстоятелства. Извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му
опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП,
които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че
неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по
пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи
тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е
неоснователна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17 – 0869 – 003236/04.12.2017г. на Д.Д. - ВПД
Началник сектор ПП към ОДМВР -
Шумен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП на Й.В.Й., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: