Р Е Ш Е Н И Е
135/27.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седми март през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №491 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №И-2850/24.01.2018 год. на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.19,
ал.2 и чл.20, ал.2 от Наредбата за реда и условията за изграждане на временни
открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения /НРУИВООППС/ на ОбС Шумен
на „Зодиак 91” ЕООД, с ЕИК 27620717, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул. ”Р.” № 1А, представлявано от А.А.Н., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение
по чл. 20, ал. 1 от същата наредба. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващият дружеството не
се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на Община – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло,
като в съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „Зодиак 91” ЕООД осъществява
търговска дейност в хранителен магазин, намиращ се на адрес: гр.Шумен,
бул.“Велики Преслав“ №72. На 01.09.2017 год. при извършена проверка от служители
от Дирекция “Устройство на територията” при Община Шумен било констатирано, че търговецът
е разположил на тротоара пред обекта, върху общински терен 3 броя маси,
представляващи нестационарни преместваеми съоръжения /цилиндрични вертикални
маси/, като две от тях били разположени в близост до пътното платно, а една –
до търговския обект. Посочените маси били с диаметър 0.8 м, като заетият
общински терен бил с площ 1.8 кв.метра.
Било констатирано също, че към момента на проверката за заетия общински терен
няма издадено разрешително от Община Шумен и заплатена такса. За констатираното
нарушение на 01.09.2017 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №9821/01.09.2017 год., като е
посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от НРУИВООППС
на ОбС Шумен. Актът е бил връчен на представляващия дружеството-жалбоподател и
подписан от него, като е изложил, че има възражения, които ще представи в
писмен вид. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа
на така съставения акт, съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №И-2850/24.01.2018
год. на Кмета на Община Шумен, с което
на основание чл.19, ал.2 и чл.20, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения
/НРУИВООППС/ на ОбС Шумен на „Зодиак 91” ЕООД, с ЕИК 27620717, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Р.” № 1А, представлявано от А.А.Н.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 400 /четиристотин/
лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от същата наредба.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Р.И.Р. и на свидетелите Д.И.Х. и
Г.П.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.20 ал.1 от НРУИВООППС на ОбС
Шумен Забранява разполагането на преместваеми обекти и съоръжения и
изграждането на временни обекти без разрешение за поставяне и/или строеж,
когато издаването му е необходимо, както и държането им върху съответния имот
след изтичане срока на издадено разрешение. В същото време разпоредбата на чл.1,
ал.2, т.1 от НРУИВООППС на ОбС Шумен съдържа легална дефиниция на понятието “преместваеми
обекти”, като определя, че такива са павилиони, кабини, маси, навеси, стойки и
други подобни съоръжения, предназначени и/или използвани за търговия и други
обслужващи дейности, като от своя страна нормата на чл.2, ал.1 и ал.3 от
посочената наредба допуска поставянето на такива обекти и съоръжения по
чл.1 върху части от тротоари, части от площадни пространства, както и върху
свободни площи и имоти, без това да пречи на основното предназначение на
терените, върху които се поставят, но само с разрешение за поставяне, издадено
от кмета на общината или разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на
Община Шумен.
В настоящия случай от материалите по делото се установява
по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател е било разположило 3 броя нестационарни
обекти – маси с диаметър 0.8 м, върху част от тротоар с площ от общо около 1.8
кв.м., за които е нямало издадено разрешение. В подкрепа на този извод са
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Р.И.Р., Д.И.Х. и Г.П.А., които са присъствали по време на
извършване на проверката и лично са възприели разположените пред обекта маси. Този
факт не се оспорва и от самото дружество-нарушител. В подкрепа на този извод е
и приложения в административно-наказателната преписка снимков материал, на
който ясно се вижда разположението на посочените маси. При преценка на това
доказателство съдът съобрази обстоятелството, че същото следва да се третира
като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 НПК, доколкото има
качеството на предмет, върху които има следи от нарушението. В тази връзка
съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно
която случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК,
могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от
НПК. В този смисъл е и константната
съдебна практика и по-конкретно Решение № 390/02.10.2009 год. по н.д. №
393/2009 год., ІІ н.о. на ВКС.
А доколкото процесните маси несъмнено
представляват „преместваеми обекти“ по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от Наредбата,
като за поставянето им е било необходимо разрешение по силата на чл.2, ал.3 от
същата наредба, но такова не е било издадено, съдът приема, че санкционираното
дружество действително е осъществило състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата и следва да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност за
него.
Съдът не споделя изложените в жалбата твърдения,
че не следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството, поради факта, че
дружеството-жалбоподател е подало няколко заявления за издаване на
разрешително, но такова неоснователно не е било издадено преди датата на
извършване на проверката. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
разпоредбата на чл.20, ал.1 от НРУИВООППС на ОбС Шумен по категоричен начин
забранява поставянето на маси и други преместваеми обекти без съответно
издадено разрешение за това. Не се спори между страните по делото, че към
момента на извършване на проверката такова не е било издадено. В този смисъл е
ирелевантно към настоящия правен спор обстоятелството на какво се дължи
забавянето или липсата на произнасяне от страна на съответните длъжностни лица
от Община Шумен, доколкото процедурата по издаване на посоченото разрешително е
различна от настоящото административно-наказателно производство и действията на
конкретните длъжностни лица по издаване на това разрешително подлежат на
преценка по друг законов ред.
Съдът не споделя и твърдението за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочена дата на нарушението в
акта за установяване на административно нарушение. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление по безспорен начин е
посочено, че нарушението е установено
на 01.09.2017 год., поради което, както актосъставителят, така също и
наказващият орган приемат, че това е и датата на самото нарушение. Не се спори
между страните по делото, че на датата
на извършване на проверката посочените съоръжения са се намирали пред обекта,
върху общински терен, поради което следва да се приеме, че дружеството е било
наясно какво точно нарушение се твърди, че е извършило и кога го е извършило. В
подкрепа на този извод и за липсата на допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство е и факта, че дружеството е
успяло да реализира защитата си по един адекватен начин именно чрез жалбата,
предмет на настоящото производство.
Административно-наказващият орган правилно е
издирил приложимата в случая санкционна разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от НРУИВООППС
на ОбС Шумен, която предвижда административно наказание „имуществена санкция“ в
размер от 100 до 1000 лева за еднолични търговци и юридически лица, извършили нарушение
по чл.20, ал.1 от същата наредба.
При индивидуализация на наказанието наказващият
орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил наказание
в размер около средния, посочен в цитираната разпоредба, излагайки конкретни
мотиви и съображения в тази насока. Настоящият състав споделя напълно
направеният от административно-наказващият орган извод за съответствие на
наложената санкция с обществената опасност на деянието и на нарушителя. В
наказателното постановление изрично е посочено, че това нарушение не е изолиран
случай /макар и да не е извършено в условията на повторност по смисъла на
Наредбата/ и че лицето вече е наказвано двукратно, с влезли в сила наказателни
постановления за същото нарушение. Видно от материалите по делото, дружеството
е санкционирано преди настоящия случай 2 пъти, като всяко едно от нарушенията е
било констатирано с акт за установяване
на административно нарушение. Трите нарушения са извършени в продължение на
една година, поради което деянията на дружеството следва да бъдат квалифицирани
като "Системни" по смисъла на §3 от Допълнителните разпоредби на НРУИВООППС
на ОбС Шумен. Независимо от съставените на дружеството актове за административно
нарушение, същото не е преустановило своята дейност и упорито е продължило да
осъществява състава на това нарушение, от което следва, че съставените му до
този момент актове, за които има издадени наказателни постановления, макар и
след датата на констатиране на настоящото нарушение, не са постигнали целите по
чл.12 от ЗАНН, а именно да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правов ред. С оглед на това, правилно административно-наказващият
орган е преценил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
както и обстоятелството, че наложените досега наказания не са изиграли своята
превъзпитателна и възпираща цел и е определил размера на санкцията в размер около,
но под средния, предвиден в наредбата. Настоящият състав намира, че така
определеният размер на санкцията е съответен както на обществената опасност на
извършеното нарушение, така и на обществената опасност на дружеството като извършител и е съобразен с изискванията на чл.27, ал.2 и
3 от ЗАНН.
Съдът напълно споделя и изложените от наказващият
орган съображения за липсата на маловажността
на извършеното нарушение, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Твърдението за
инцидентност на процесното нарушение, липса на увреждане и факта на
предприемане на последващи установяването на нарушението действия по снабдяване
с разрешение сами по себе си не обуславят маловажност на случая. Правилно наказващият
орган е отчел, че извършеното нарушение
не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, доколкото
в случая се касае за поставяне на три отделни нестационарни обекта, заемащи
значителна тротоарна площ. Независимо от предприетите действия по снабдяване с
разрешение, такова не е представено нито пред наказващият орган, нито пред
настоящата инстанция, поради което не би могло да се счете, че е налице
незабавно отстраняване на нарушението, респ. случая не може да се разглежда
като „маловажен“ по смисъла на чл. 28, б.„а“ от ЗАНН. В подкрепа на този извод
е и константната практика на Административен съд – Шумен и по-конкретно Решение
№275 от 27.10.2017 год. по КАНД №215 по описа за 2017 год. на ШАС, Решение №319
от 18.12.2017 год. по КАНД №283 по описа за 2017 год. на ШАС и др., които са
постановени по идентични дела със същото дружество.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №И-2850/24.01.2018
год. на Кмета на Община Шумен, с което
на основание чл.19, ал.2 и чл.20, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
изграждане на временни открити обекти и поставяне на преместваеми съоръжения
/НРУИВООППС/ на ОбС Шумен на „Зодиак 91” ЕООД, с ЕИК 27620717, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул. ”Р.” № 1А, представлявано от А.А.Н.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 400 /четиристотин/
лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от същата наредба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: