Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 534/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Й.Г.Щ. ***, срещу Наказателно постановление №46-0000250/09.11.2017г. на и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 2000,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.10.2017г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос 2541” с ДК№ СВ 0112 АК, собственост на „БНН“ ООД, като извършвал превоз на товари от Република България за Испания. Около 15,15 часа, на км 112+737 същият бил спрян за проверка от свидетеля С.Х.С.–инспектор към ОО „Автомобилна администрация”- гр.Шумен. Същият поискал да му бъде представено удостоверение за психологическа годност, но жалбоподателят не разполагал с такова. Въз основа тези констатации на същата дата проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва международен превоз на товари, като не може да представи удостоверение за психологическа годност на водача. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че ще представи удостоверение в тридневен срок. Писмени възражения, озаглавени „обяснение“, били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 09.11.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Й.Щ. била наложена глоба в размер на 2000,00 лв., за извършено нарушение на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите С.Х.С. и И.Д.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2001г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират определени документи, сред които, по силата на т.7 от цитираната норма, е и удостоверението за психологическа годност на водача. Понятието „международен превоз“ е дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗАвП като превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. От приложеното по делото копие от международна товарителница /л.16/ се установява, че жалбоподателят е осъществявал превоз на стоки от Република България за Испания, извършването на който безспорно е било свързано с преминаване през държавни граници. В товарителницата също така изрично е посочено, че този превоз е подчинен на Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари. При това положение не съществува съмнение, че извършваният от жалбоподателят превоз е представлявал международен превоз на товари по смисъла на цитираната допълнителна разпоредба, при което, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11 в автомобила е следвало да се намира удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че такъв документ не е бил наличен към момента на проверката. При така установеното съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил посочената норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Доводите, изложени в жалбата, че жалбоподателят е притежавал съответно удостоверение, но е предал същото в психологическа лаборатория на 12.20.2017г., както и че е уговорил час в такава за издаване на удостоверение на 14.10.2017г., са неоснователни. Разпоредбата на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба №11 изисква при извършването на превоза водачът да разполага с удостоверение за психологическа годност в автомобила, с който се извършва превоза. След като не е притежавал такова, жалбоподателят е следвало да се въздържа от извършване на превоз до снабдяването със съответно удостоверение, като причините за липсата на посочения документ са без значение. Поради това съдът не намери за необходимо да изиска справка за минималния срок за записване на психологическо изследване преди датата и часа на явяване на лицето /каквото искане се съдържа в жалбата/, нито досие на водача и „върнато“ от последния удостоверение за психологическа годност /за което е направено искане в писменото становище на наказващия орган/, тъй като за осъществяването на процесното нарушение е достатъчна липсата на надлежно удостоверение в автомобила, с който се извършва превоза, а както беше посочено по-горе, причините за тази липса са правно ирелевантни. За изчерпателност следва да се отбележи, че в международната товарителница е отразено, че превозът е започнал на 10.10.2017г. и още на тази дата жалбоподателят е следвало да разполага с удостоверение за психологическа годност, при което твърдението му, че е посетил лаборатория за психологически изследвания на 12.10.2017г. не обуславят извод за липса на нарушение, нито за маловажност на случая. Пред свидетелите жалбоподателят е заявил, че е имал удостоверение, което е било иззето от лабораторията, тъй като е било с изтекъл срок на валидност. Следва да се отбележи, че притежаването на удостоверение с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липсата на такова удостоверение, поради което дори и да се кредитират твърденията, че старият документ е бил иззет от лабораторията, това обстоятелство по никакъв начин не би рефлектирало върху административнонаказателната отговорност на лицето. Жалбоподателят в никой момент не е твърдял, че към момента на проверката е притежавал валидно удостоверение, като данни за наличие на такова изобщо липсват. При това положение санкционираното лице не е следвало да извършва международен превоз на товари и като е предприело такъв, е осъществило състава на процесното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Не е допуснато нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и при връчването на съставения акт. Действително, същият е донякъде трудно четлив, но възприемането на отразената в него информация е напълно възможно. В практиката си по подобни случаи също така ШАС приема изрично, че подобни доводи са неоснователни, тъй като при съставяне на АУАН нарушителят се е запознал със съдържанието му, като е отбелязал, че има възражения. В тази връзка е формиран извода, че нарушителят е бил наясно още при съставяне на акта какви нарушения му се вменяват и е бил запознат с установените факти и обстоятелства във връзка с нарушенията. В случай, че копието е било нечетливо, то жалбоподателят е могъл да възрази още в деня на съставянето и връчването на акта / в този смисъл е изрично Решение №277/20.10.2016г., по КАНД№233/16г./.

Правилно е издирена и съответната санкционна разпоредба, като наказанието е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, предвиждащ специална санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на Наредба №11 от 31.10.2001г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари при извършване на международен превоз на товари, която е подзаконов нормативен акт по приложението на ЗАвП и следователно нарушението по чл.19, ал.1, т.7 от Наредбата подлежи на санкциониране по реда на чл.93, ал.1, т.1 от този закон. Действително, в наказателното постановление се приема, че нарушението се изразява в невъзможност да бъде представено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, предвиждащ наказание за водач, който извършва обществен превоз без редовно издаден изискуем документ. В практиката си по сходни случаи обаче ШАС приема трайно, че нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е надлежната санкционна такава, в случаите, когато водачът не е представил изискуем документ, тъй като не е притежавал такъв, което е и причината за непредставяне. В решението по КАНД№ 292/2017г. например се приема изрично, че макар и в НП да е посочено, че нарушителят „не може да представи“ изискуем документ, същият правилно е бил санкциониран за нарушение по чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвтП, тъй като е безспорно установено, че въобще не е притежавал такъв. Касационната инстанция приема, че е налице непрецизно изписване на осъщественото изпълнително деяние, което обаче не е попречило на извършителя да разбере в какво нарушение е обвинен, след като му е било добре известно, че не притежава валиден документ. Потвърждение на този извод е намерено в поведението на нарушителя след съставяне на АУАН, от което се вижда, че същият е разбрал в какво се изразява осъщественото от него деяние, след като непосредствено след извършване на проверката е предприел действия за снабдяването си с необходимия документ. Настоящият състав изцяло се солидаризира с изразеното становище, което е споделено и в решението по КАНД№290/2017г. и др. Предвид изложените съображения съдът не намира основания да се съгласи и с писмено изразеното становище, че нарушението е следвало да се квалифицира по чл.58, ал.1, т.3 от Наредбата. Тази норма посочва изискванията, на които по принцип следва да отговаря водачът на превозно средство, което извършва международни превози на товари, а в случая нарушението се изразява в липса на изискуемо удостоверение при извършване на конкретен международен превоз. С оглед приложимата санкционна разпоредба съдът приема и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя, а не към дружеството-превозвач, тъй като санкцията е предвидена именно за водача, а не за неговия работодател. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е предприел извършването на международен превоз на товари, като е управлявал товарен автомобил без валидно удостоверение за психологическа годност не само на датата на проверката, но и два дни преди това. Не може да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН и обстоятелството, че жалбоподателят се е снабдил с надлежно удостоверение незабавно след проверката. В практиката си ШАС приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство- обстоятелства, които в случая несъмнено не са налице и следователно липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен. Не са констатирани също така и някакви особени извинителни обстоятелства, които да обусловят извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата -да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №46-0000250/09.11.2017г. на и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Шумен, с което на Й.Г.Щ. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: