Р
Е Ш Е Н И Е
95/2.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 540 по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 27-0000401/05.02.2018 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на “Център за спешна медицинска помощ - Шумен”, с
ЕИК 837077874, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Васил
Априлов” № 63, представлявано от И.В.И., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Лечебното заведение - жалбоподател моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия лечебното заведение – жалбоподател не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Г.Г. от ШАК, който поддържа жалбата, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. В представеното писмено становище излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в
тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Санкционираното лице - “Център
за спешна медицинска помощ - Шумен”, с ЕИК 837077874 към
„Многопрофилна болница за активно лечение - Шумен” АД, е с месторазположение -
гр. Шумен, ул. ”Васил Априлов” № 63, което е регистрирано по Закона за лечебните
заведения и се представлява от И.В.И., ЕГН **********.
“Център за спешна медицинска помощ - Шумен” е с предмет на дейност спешна извънболнична
медицинска помощ.
При извършена проверка на 07.03.2017 г. в лечебното заведение по
спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от страна на “Център за спешна
медицинска помощ - Шумен”, било констатирано, че лечебното заведение в
качеството а работодател чрез Заповед № 2/24.01.2014
г. на Директора на същото е установило сумарно изчисляване на работното време
на лицата, заети в лечебно-диагностичния процес за период от шест месеца, но не
утвърждавало поименните графици за работа за периода в нарушение на разпоредбата
на чл. 9а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, обн. ДВ бр. 6/1987
г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР 1709533 от 07.03.2017 г., с който на лечебното заведение били
дадени конкретни предписания. В т. 6 от същите било указано в срок до 30.03.2017
г. работодателят едновременно с установяването на сумарно изчисляване на
работното време на работниците и служителите, да утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумарното изчисляване на работното
време съобразно разпоредбата на чл. 9а от Наредба за работното време, почивките
и отпуските, обн. ДВ бр. 6/1987 г. Цитирания протокол за извършената на
07.03.2017 г. бил връчен на 16.03.2017 г. на директора на лечебното заведение.
На 29.12.2018 г. в лечебното заведение била извършена нова
проверка по спазване на трудовото законодателство от
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, при която било констатирано, че жалбоподателя “Център
за спешна медицинска помощ - Шумен” не е изпълнило даденото му задължително
предписание, обективирано в т. 6 на Протокол за извършена проверка № ПР 1709533
от 07.03.2017 г., като длъжностното лице – И.В.И., което ръководи
трудовия процес не е утвърждавало поименните графици за работа за периода, за
който е установено сумарното изчисляване на работното време едновременно с
установяването на сумарното изчисляване на работното време на работниците и
служителите в нарушение на разпоредбата на чл. 9а от Наредба за работното
време, почивките и отпуските, обн. ДВ бр. 6/1987 г. В хода на проверката също
така било констатирано, че със Заповед №
2/24.01.2014 г. на Директора на лечебното заведение е установено сумарно
изчисляване на работното време на медицинския персонал и на шофьорите за период
от шест месеца, както следва: от 01 май до 31 октомври и от 01 ноември до 30
април. За текущия шестмесечен период на сумарното изчисляване на работното
време на персонала в “Център за спешна медицинска помощ - Шумен” от 01.11.2017
г. до 30.04.2018 г. били представени утвърдени графици на работодателя само за времето от 01.11.2017
г. до 31.01.2018 г., като за остатъка на регламентирания шестмесечен период /от
01.02.2018 г. до 30.04.2018 г./ били представени само чернови на работни
графици, изготвени от отговорника на филиала, които обаче не били утвърдени. Т.
е. липсва утвърден от работодателя график за период от шест месеца на
установеното сумарно изчисляване на работното време на медицинския перосонал и
шофьорите в „Център за спешна медицинска помощ - Шумен”. Резултатите от
проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР
17466165 от 05.01.2018 г. Въз основа на установените
факти, на 05.01.2018 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 27-0000401, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващият лечебното заведение – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие,
лечебното заведение - жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000401/05.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен,
с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на “Център
за спешна медицинска помощ - Шумен”, с ЕИК 837077874, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. ”Васил Априлов” № 63, представлявано от И.В.И., ЕГН **********
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин
лева/ за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.В.С. и на свидетелите С.Р.К., Р.Ц.Я. и В.С.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите П.С., С.К., Р.Я. и В.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Не се спори между страните по делото, че по време
на извършена проверка на 07.03.2017 г. в лечебното заведение “Център за спешна медицинска
помощ - Шумен” от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен било установено, че лечебното
заведение “Център за спешна медицинска помощ - Шумен” в качеството му на работодател
не е утвърждавало поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумарното изчисляване на работното време, а именно: шестмесечен период съгласно
Заповед № 2/24.01.2014 г., едновременно с установяването на сумарно изчисляване
на работното време на работниците и служителите съобразно разпоредбата на чл.
9а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, обн. ДВ бр. 6/1987 г.
В тази връзка с Протокол № ПР 1709533 от 07.03.2017 г. за извършена проверка на
лечебното заведение било дадено задължително предписание на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, на длъжностното лице, което ръководи трудовия процес – директора
д-р И.В.И., в срок до 30.03.2017 г. едновременно с установяването на сумарно
изчисляване на работното време на работниците и служителите, да утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарното
изчисляване на работното време съобразно разпоредбата на чл. 9а от Наредба за
работното време, почивките и отпуските, обн. ДВ бр. 6/1987 г., а именно за шест
месечен период. Цитирания протокол за извършената на 07.03.2017 г. проверка бил
връчен на 16.03.2017 г. на директора на лечебното заведение.
По време на втората проверка на 29.12.2017 г.,
както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П.С. и на свидетелката С.К. тези предписания не са били
изпълнени. Тази констатация на проверяващите се потвърждава и от писмените
обяснения на специалиста „ТРЗ“ в лечебното заведение – Юлия Георгиева Пейчева, обективирани
в Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от 29.12.2017 г.,
приложена на л. 23 от материалите по делото, от които се установява, че за процесния
шестмесечен период не са утвърдени графици. В тази насока са и обясненията на
Р.Я., обективирани в снетата на
29.12.2017 г. Декларация от 29.12.2017 г.на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от
КТ, приложена на л. 24 от материалите по делото. В процесния случай става
въпрос за бездействие, като това неизпълнено предписание се изразява в
задължението на работодателя да осъществи определени действия, а именно: да
утвърди поименни графици за работа за целия период, за който е установено
сумираното изчисляване на работното време. Ето защо, съдът намира, че от всичко
изложено до тук се доказва по безспорен начин, че лечебното заведение - жалбоподател,
като не е изпълнил даденото му с Протокол № ПР 1709533 от 07.03.2017 г.,
задължително предписание чрез бездействието си е осъществил от обективната
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение.
С
оглед на изложеното съдът намира, че лечебното завездение - жалбоподател
действително е нарушило от обективна страна
състава на разпоредбата
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, като
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
По отношение на субективната страна,
доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата
или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не
следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да
определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само
да се установи задължението на юридическото лице
или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно
поведение на конкретно физическо лице.
Съдът не кредитира възраженията, направени от процесуалния
представител на лечебното заведение – нарушител за
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното
постановление, изразяващо се в обстоятелството, че в същият неправилно е изписан номера на протокола за
извършената провека, съдът счита същото за
неоснователно, поради следното: Действително в атакуваното наказателно
постановление е неправилно изписан
номера на протокола на извършената проверка, но в случая става въпрос за
техническа грешка. Още повече, че словесно в цитирания протокол коректно е
изписано в какво се изразява неизпълнение на задължението. А с оглед на изложеното настоящият
състав намира, че посочената техническа грешка в никакъв случай не е нарушила
правото на защита на лечебното заведение - жалбоподател. От материалите по делото
се налага извода, че последното не само е разбрало какво точно нарушение се
твърди, че е било извършено от лечебното заведение, но е могло и да организира
защитата си по един адекватен начин, подавайки съответната жалба и ангажирайки
процесуален представител – адвокат.
Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин.
В същото време обаче настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ и с неприлагането му административно-наказващия орган е нарушил материалния закон. Констатираното нарушение е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването му. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че впоследствие предписанието е било изпълнено още преди съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение, т.е. то е отстранено по предвидения в КТ начин преди извършване на проверката по процесното дело. На следващо място, не са налице доказателства за служителите и работниците да са произтекли вредни последици от нарушението. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже наличието на вредните последици от административното нарушение. Наличието на вредни последици не може да се основава на предположение, а следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин по предвидения в ЗАНН и НПК ред. А и административно-наказващия орган не твърди за наличие на такива, напротив, изразява становище, че това нарушение не е резултатно и не може да има пострадали лица.
След като е налице нарушение на трудовото законодателство, безспорно установено и доказано, то в задължение на административно-наказващия орган е да прецени дали за това нарушение би могло да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ или не. Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Именно изпълнението на предписанието веднага след констатиране на нарушението и издаване на акт за установяване на административно нарушение е всъщност едно от условията, които поставя законодателят, за да е възможно деянието да се охарактеризира като маловажно. Този елемент не е част от състава на нарушението, разписано в чл. 415, ал. 1 от КТ, но е задължителен такъв, за да намери приложение чл. 415в, ал. 1 от КТ.
В този смисъл съдът счита, че административно –
наказващият орган неправилно е издирил приложимата санкционна разпоредба.
Следвало е преценявайки изложените по-горе обстоятелства и по-специално
обстоятелството, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото
установяване /в тази насока са както свидетелските показания на свидетелите П.С., Р.Я. и В.К.,
така и приложеното по делото писмено доказателство – Анекс от 10.01.2018 г. –
допълнително споразумение към КТД от 17.10.2017 г./, както и липсата на вредни
последици за работодателя, да квалифицира нарушението като маловажен случай и
да приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че
процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, включително
и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за изменение на
наказателното постановление.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени цялостната
дейност на нарушителя, обстоятелството, че извършеното е инцидентна проява в
неговата дейност и до настоящия момент няма данни за налагани наказания по КТ,
поради което в настоящия случай е
следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ. Доколкото към
момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките за приложение на посочената норма и доколкото наказващият орган
не я е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление,
като вместо наложената “имуществена санкция” на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на
основание чл. 415в от КТ на “Център за спешна медицинска помощ - Шумен” следва да се наложи
“имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева. В този смисъл е и практиката на Административен съд – гр.Шумен и
по-специално Решение № 128 от 15.07.2010 г. по КАНД № 135/2010 г. по описа на
ШАС.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000401/05.02.2018 г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал.
5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на “Център за спешна медицинска помощ -
Шумен”, с ЕИК 837077874, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Васил
Априлов” № 63, представлявано от И.В.И., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, като вместо наложената “имуществена санкция” на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 415в от КТ
налага на “Център за спешна медицинска помощ - Шумен”, с ЕИК
837077874 “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: