Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 553/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.М.М. *** срещу Наказателно постановление № 17-0869-003678/23.01.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДП, както и „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДП. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита наказателното постановление за незаконосъобразно, тъй като е наказан повторно за едно и също деяние. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал товарен автомобил марка „ГАЗ 53А“ с рама №64658. Същият бил с прекратена регистрация, считано от 20.07.2016г., като регистрационните му табели били върнати в сектор „Пътна полиция“-Шумен. На 05.11.2017г. М. решил да използва автомобила, за да отиде до нива, намираща се в близост до с.Градище, където живеел. За да придаде вид на автомобила на редовен такъв, той поставил на предната маска на превозното средство регистрационна табела с № Н 0866 АР, която в действителност била издадена за лек автомобил марка „Форд Мондео“ с рама №WF0NXXGBBNTC06165. След като поставил табелата, обвиняемият потеглил с автомобила по улиците на с.Градище, обл.Шумен. На ул.“Георги Димитров“ обаче същият бил забелязан от служители на ОДМВР-Шумен, които спрели автомобила за проверка и установили изложените обстоятелства. Установили още, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация от 20.07.2016г, като използва регистрационна табела, която е издадена за друго МПС, както и за това, че няма ГТП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 23.01.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.М. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДП. Междувременно срещу жалбоподателя било образувано и Бързо производство №1340/2017г. за престъпление по чл.345, ал.1 от НК, което завършило с внасяне на постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Въз основа посоченото постановление било образувано АНД№2716/17г. по описа на ШРС, като на 07.12.2017г. съдът се произнесъл с решение, с което освободил М. от наказателна отговорност за престъплението по чл.345, ал.1 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Х.Д. и Р.Л.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства и основно от показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че на описаните в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация и следователно се е явявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния за това ред- обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. При това положение административнонаказващият орган правилно е констатирал наличието на административно нарушение, за което е санкционирал жалбоподателя по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ специални наказания за водач, управляващ моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не е било отчетено обаче обстоятелството, че към момента на издаване на наказателното постановление е било влязло в сила Решение №618/07.12.2017г. /в сила от 23.12.2017г./, с което жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.345, ал.1 от НК и му е наложено съответно административно наказание. Недопустимо е едно лице да бъде подложено на наказателно преследване за деяние, по отношение което вече е приключила наказателна процедура с влязъл в сила акт. Принципът „non bis in idem“ е един от основните принципи на наказателния процес и е уреден изрично в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, според който никой не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. По силата на чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България, Протоколът е част от вътрешното право на страната и нормите му имат предимство пред тези норми на вътрешното ни законодателство, които им противоречат. Във връзка с приложението на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 е налице утвърдена практика на ЕСПЧ, която изключва двойното наказателно преследване по отношение на едно и също лице по повод на идентични деяния. Тази практика е съобразена при постановяването от ОСНК на ВКС на Република България на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г., в което е възприето, че принципа "non bis in idem" препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение, като без значение е видът на това решение /наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство/ и неговия характер /осъдителен, оправдателен и пр./; както и че от решаващо значение за прилагане на посоченото правило е дублиращите се производства да имат наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ. Принципът „non bis in idem“ се прилага при идентичност на субекта в двата процеса и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни", като се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение и двете производства да представляват такива с наказателен характер. В случая на първо място следва да се извърши проверка дали и двете производства, водени срещу жалбоподателя, имат наказателен характер по смисъла на цитираното тълкувателно решение, като преценката следва да се извърши съобразно т. нар. критерии "Енгел", изведени в практиката на ЕСПЧ. Първият е квалификацията на деянието по националното право, който обаче има формален характер и не е от решаващо значение. Вторият критерии е характерът и естеството на нарушението (изследват се видът на защитените обществени отношения и кръгът от адресати на съответната разпоредба), а третият критерий касае видът и тежестта на предвиденото наказание ("суровост на възможното наказание"). Практиката приема, че за приложимостта на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и на чл. 4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от тези признаци да отговаря на характеристиките на наказателното обвинение. В настоящия случай първото от проведените срещу жалбоподателя производства е безспорно наказателно по характер, тъй като деянието е квалифицирано като престъпление по чл.345, ал.1 от НК. Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран М. с настоящото наказателно постановление е квалифицирано като административно нарушение, но доколкото дефиницията от националното законодателство не е от решаващо значение, преценката за характера на производството следва да се извърши съобразно втория и третия от установените критерии. В тази връзка съдът отчете обстоятелството, че нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е насочена към неограничен кръг от адресати, а всеобхватната насоченост на правната норма е характерна черта на наказателното обвинение /в този смисъл са решенията на ЕСПЧ по делата Z. v. Russia, Ц.Ц. срещу България и други/. Това становище е изразено изрично и в цитираното тълкувателно решение. На следващо място, касае се за нарушение, което засяга същия кръг от обществени отношения, защитен и с нормата на чл.345, ал.1 от НК, а именно- безопасността и сигурността на участниците в движението по пътищата за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища и конкретно- режима на регистрация на моторните превозни средства. Наличието на идентичен обект на защита и в двете производства налага извода за наказателния характер на процесното административнонаказателно производство, който се потвърждава и от строгостта на предвидените санкции- глоба в немалък размер, която не репарира нищо, а е чисто наказателна, както и лишаване от право да се управлява МПС, което се отразява съществено на нормалния живот на засегнатия. Минималният размер на предвидената глоба също така надвишава минимума на наказанието по чл.47, ал.1 от НК. Предвидените санкции разкриват сходство с наказанията за престъпления, а в решението по делото Камбуров срещу България изрично се приема, че за да се приложи чл. 6, § 1 ЕКПЧ, е достатъчно конкретното правонарушението по своя характер да е наказателно или да излага заинтересованото лице на риска да получи наказание, което по своето естество и степен на тежест влиза в полето на наказателната материя. Доколкото предвидените наказания за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП - глоба и лишаване от право за управление на МПС, освен административни наказания, са включени и в системата на наказанията по НК - чл. 37, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК, същите несъмнено показват сходство с наказанията за престъпления. По изложените съображения съдът приема, че процесното административнонаказателно производство в тази му част има характера на наказателно такова по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

На следващо място, съдът приема и че двете производства са образувани по повод едно и също събитие, извършено на едно и също място, по едно и също време, и с едни и същи действия. Според посоченото тълкувателно решение забрана за преследване и наказване за второто деяние е налице, когато и двата процеса имат за предмет същото деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите" – сходни. Подчертава се, че правната квалификация на деянията е без решаваща роля, а е водещо значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Посочено е също, че преценката дали деянието е същото изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. В случая е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, установяващ забрана на водачите да управляват моторни превозни средства, които не са регистрирани и не са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна нормата на чл.345, ал.1 от НК също забранява служенето с табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС или с табела, неиздадена от съответните органи. В случая обвиняемият е управлявал МПС с регистрационна табела, издадена за друг автомобил именно поради факта, че не е била налице надлежна регистрация. При това положение съдът намира, че деянието по наказателното производство е в значителна степен сходно с това, с което е осъществено нарушението по ЗДвП, което е основание и да се приеме, че жалбоподателят е санкциониран повторно за едно и също проявено поведение. Наказателната отговорност поглъща административнонаказателната за извършеното деяние и е недопустимо двойната наказуемост на дееца за едно и също деяние. Законът изисква да бъде ангажирана отговорност или за извършено нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно. Съобразявайки ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС съдът счита, че с издаденото наказателно постановление е нарушен принципа non bis in idem, съответно и чл. 250, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като е налице влязъл в сила първи по време акт в наказателна процедура -решение, с което жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; налице е идентичност на субекта на двата вида юридическа отговорност, като също така двете производства са наказателни по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7; предмет на двете наказателни производство е едно и също деяние, тъй като е налице фактическа идентичност от обективна и субективна страна, преценена с оглед на идентични условия на време, място и обстановка на извършване на деянието. След като жалбоподателят е понесъл по-тежката предвидена в закона отговорност - за извършено от него престъпление, наказващият орган е следвало да не издава обжалваното НП за това нарушение, а да упражни някое от правомощията си по чл. 33 от ЗАНН. Като не е сторил това административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което обуславя неговата отмяна в тази му част. Становището на съда кореспондира и на установената практика на съдилищата, като аналогични изводи са формирани по сходни случаи в Решение № 73 от 3.10.2017 г. на ОС - Търговище по в. а. н. д. № 131/2017 г., Решение № 46 от 8.06.2017 г. на ОС - Враца по в. а. н. д. № 229/2017 г. и др.

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В случая обаче процесният автомобил е бил с прекратена регистрация. При това положение същият не е подлежал на задължителен технически преглед, като за собственика му не е възникнало задължение да го представи за извършване на такъв. Поради това съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, при което атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в тази му част като необосновано и недоказано.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17-0869-003678/23.01.2018г. на ВПД началник сектор към ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на С.М.М. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: