В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Емилиян Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 569 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-003671/18.01.2018год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП на жалбоподателя Х.Д.М. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 50/петдесет/ лева . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание, се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.П. от ШАК, който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП №17-0869-003671/18.01.2018год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер от 50/петдесет/ лева за това, че „използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без да използва устройство позволяващо свободата на ръцете“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.104а от ЗДП Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 3671/14.12.2017г., в който е отбелязано, че около 13.50 часа на 14.12.2017г. жалбоподателят М. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег № Н 7210 АН, собственост на Р. М.по бул.“Ришки проход“ в посока ул.“Владайско въстание“ в Шумен, като използва мобилен телефон по време на управлението на МПС, без да използва устройство позволяващо свободата на ръцете. Жалбоподателя е подписал АУАН с възражения, с които по същество сочи, че не е управлявала автомобила, докато говорела по телефона. В последствие в изискуемия в чл.44 от ЗАНН срок, жалбоподателя М. е депозирала писмени възражения, в които сочи, че докато зареждала гориво на бензиностанция „Ромпетрол“ в Шумен, забелязала, че полицейски служители са спрели за проверка автомобил с чужда регистрация, което провокирало журналистическия и интерес да направи няколко снимки с телефона си на случващото се, като част от снимките били направени, докато чакала на кръстовището с включен ляв мигач, като впоследствие спряла на пътното платно срещу бензиностанцията, където провела и телефонен разговор с нейна колежка..

В съдебно заседание, актосъставителят П.П., изтъкна, че е бил извикан за съдействие от негови колеги в близост до автомивка „ЕсЕс Експрес“, находяща се на бул.“Ришки проход“ в Шумен, които му обяснили, че жалбоподателя М. е използвала мобилен телефон по време на управление на МПС, поради което и предприел действия по съставяне на АУАН. От своя страна свид.В.С. и В.В./полицейските служители, които са извикали за съдействие актосъставителя/ съвсем категорично заявиха в съдебно заседнаие, че са видели, че жалбоподателя М. е използвала мобилния си телефон, както в момента, когато е предприела маневра ляв завой, за да напусне бензиностанцията, така и в момента, когато автомобила се е движел несвойствено напред –назад, когато се е намирал на бул.“Ришки проход“ , непосредствено срещу бензиностанция „Ромпетрол“, където имали професионални ангажименти. Вярно е, че посочените двама свидетели не можаха да конкретизират, дали М. е снимала с мобилния си телефон или е говорела с него, но изрично заявиха, че мобилния телефон е бил в ръцете и, докато е извършвала описаните по горе маневри. Съдът не споделя лансираната от жалбоподателя М. и от процесуалният и представител теза, че не е ползвала телефона си, докато управлява автомобила, тъй като тя се поддържа единствено от свидетелските показания на В. М., който обаче както се оказа е с лоши впечатления от актосъставителя П., който веднъж го бил „нарисувал“, а и по принцип знаел, че неговите актове са неправомерни.. Съобразявайки се с изложеното, съдът счита за адекватно да кредитира показанията на двама полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения, които неколкократно заявиха, че в ръцете на жалбоподателят М. е имало мобилен телефон и този телефон е бил използван, докато е осъществявала различни маневри с МПС в близост до бензиностанция „Ромпетрол“, а не на свид.М. който освен, че както по горе бе споменато е явно предубеден към актосъставителя, а и познанството му с жалбоподателя/в съдебно заседание я назова с малкото и име/очевидно го прави заинтересован от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят М. е извършила визираното в акта и в НП нарушение , а именно използвала е мобилен телефон по време на управление на МПС, без да използва устройство позволяващо свободата на ръцете, като за съда остава индиферентно обстоятелството в какво точно се е изразявало използването на мобилният телефон/говорене, снимане , изпращане на съобщения или нещо друго/, тъй като ,законодателя е употребил точно този израз, имайки предвид, че не следва при управление на МПС, ръцете на водача да са ангажирани по какъвто и да е начин с мобилен телефон. В конкретна хипотеза по безспорен начин е установено, че жалбоподателя М. е предприел не една и две маневри, използвайки телефон, без да ползва устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете и , което означава, че виновно е нарушил чл.104 а от ЗДП.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна/действително на жалбоподателя М. е предоставено копие от АУАН, което е изключително нечетливо, но този факт ни най малко не и е попречил да участва активно в хода на цялото административнонаказателно производство, както и да си организира адекватна защита/

При индивидуализацията на наказаниета административно-наказващия орган е определил размера на наказанието в в абсолютния предвиден такъв в чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 17-0869-003671/18.01.2018год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: