Р Е Ш Е Н И Е
137/29.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесет и седми март, през две хиляди и осемнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 580 по
описа на ШРС за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0044180/30.01.2018 год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш., е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание
чл.222А от ЗЗП, за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, алтернативно
да намали размера на санкцията, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно
заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД гр.София извършва търговска дейност в обект– магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се
в гр.Шумен, ул.”Велики Преслав” №6.
По повод постъпила
потребителска жалба от М.К.М. с Вх.№ В-03-2641 от 01.12.2017г. относно отказ да
се удовлетвори искане по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, била извършена проверка в
обекта от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен.
Било установено, че
потребителят, подал жалбата, на 01.04.2016г. подписал допълнително споразумение
за сим- карта и подписал договор за лизинг от тази дата, за срок от 24 месеца
за мобилно устройство PHILIPS
S309
със сериен номер № 866636020537704, като апаратът е в срока по чл. 115, ал.1 от
ЗЗП. По отношение на апарата били предявени следните рекламации:
1/ на 25.04.2016г. с
протокол за ремонт № 501778129, приет за ремонт с отразено: “аудио проблем, проблем със звънене, не работят отделни функции“.
Със сервизен протокол № 501778129 е върнат от централен сервиз на 17.05.2016г.,
с отбелязване: „PHILIPS S309 обновен софтуер“, на 19.05.2016г. получен от потребител;
2/на 20.01.2017г.
телефонът е приет за ремонт, като е отразено: “рестартира се„, като със сервизен протокол № 50186552 е върнат от
централен сервиз на 24.01.2017г., с отбелязване „почистване, обновен софтуер“ и е върнат на потребителя с акт за
удовлетворяване на рекламация № 501865521 от 31.01.2017г.
3/на 20.04.2017г., с
протокол №501890933 апаратът е приет, като е отразено: “не звъни, изключва при набиране„, а със сервизен протокол № 501890933 е
върнат от централен сервиз на 25.04.2017г. с отбелязване: “отремонтиран PHILIPS
S309 обновен софтуер“, и е върнат с акт
за рекламация № А501890933/ 26.04.2017г.
На
23.08.2017г. потребителят е депозирал жалба до “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като е изложил,
че телефонът е давал три пъти един и същ дефект, като в момента апаратът имал
същия проблем и моли да се поднови с друг апарат. С писмо от 29.08.2017г.
потребителят бил уведомен, че подаденият сигнал е сведен до знанието им. На
03.10.2017г. потребителят предявил пред “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД искане за
разваляне на договора за покупко-продажба и възстановяване на заплатената сума,
като към жалбата е приложено писмо от оператора изх. № GB-21MXDL6 от 09.10.2017г., в
което няма съгласие за възстановяване на заплатената сума.
4/на 23.10.2017г.,
със сервизен протокол № 501941300, телефонът отново е приет, като е отразен
проблем :“не звъни, забива„ ,като със
сервизен протокол № 501941300 на 17.11.2017г. е върнат от централен сервиз с
отбелязване: “преинсталиран софтуер“
При извършената
проверка на 13.12.2017г., обективирана с КП № К-2631663 е установено, че
телефонът PHILIPS
S309
със сериен номер № 866636020537704 е в обекта, отремонтиран за пореден път, неполучен
от потребителя, тъй като отказал да си го вземе .
Резултатите от
проверката били отразени в Констативен протокол № К-2631663/13.12.2017г., с който
представител на дружеството е бил поканен да се яви на 21.12.2017 год. за
представяне на допълнителни писмени доказателства и становище по жалбата и
искането за възстановяване на заплатената сума.
На 21.12.2017г. в
КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил упълномощен представител на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, като е представил исканите документи и становище, в
което заявяват, че са извършвани само тестове и обновяване на софтуера, което
не представлявало същински ремонт, а „само
актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни,
необходими за работата на устройството и съобразени с неговите технически
параметри, за които производителят гарантира безпроблемна работа на същото“.
На 29.12.2017 год.
за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №К-0044180/29.12.2017 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите.
Като поредност на
извършеното нарушение е посочено: „поредно дванадесето“.
Актът е бил съставен
в присъствие на упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта,
без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало
от законното си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, е издадено наказателно постановление №В-0044180/30.01.2018 год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание
чл.222А от ЗЗП, за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ц.И.Х.
и на свидетеля А.Г.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК,
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е
извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно
нарушение, по следните правни съображения:
Не се спори и безспорно
е установено по делото, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София се явява търговец по
смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.3 от същия закон, е имал задължението да удовлетвори искане за
разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато
след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на
ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е
налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
В настоящия случай,
от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът е
извършил три последователни ремонта на закупения от потребителя мобилен
телефон, като се касае за една и съща повреда – аудио- проблем, проблем със звънене, не работят отделни функции; не
звъни; изключва при набиране, както и че след удовлетворяване на третата
рекламация, телефонът отново е дал същия дефект- не звъни, забива, поради което потребителят е поискал разваляне на
договора. Не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в
срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Следователно потребителят е бил в правото
си да иска разваляне на сключения договор и възстановяване на заплатената от
негова страна сума. Поради изложеното, настоящият състав намира, че
дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало възстановяване на сумата и по
този начин на 19.12.2017г. е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП.
При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган,
мотивирайки се с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било
наказано с дванадасет влезли в сила наказателни постановления за същото
по вид нарушение, е наложил наказание в размер на максималния, предвиден в
разпоредбата на чл.222а от ЗЗП.
Съдът не споделя твърденията
на дружеството-жалбоподател за порок в издаденото наказателно постановление. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на
административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление подробно е описано нарушението, като са посочени
датите на всяка една от направените от потребителя рекламации, датите на
връщане на апарата, извършените действия и обстоятелствата и доказателствата,
въз основа на които наказващият орган е приел, че нарушението е било извършено.
Ето защо съдът
намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на дружеството и да са довели до невъзможност същото, чрез неговите
представляващи, да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога и
къде го е извършило, а от тук и да организира по един адекватен начин защитата
си срещу него.
Съдът не споделя
възраженията, изложени от дружеството-жалбоподател в жалбата относно
неприложимостта на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП, доколкото сключеният
между страните договор е договор за лизинг и същият не може да бъде третиран
като договор за продажба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
Договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и
право да се придобие собствеността върху същото, след изплащане на всички
лизингови вноски, което е дефектирало. В това си качество и по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП лизингополучателят представлява "потребител" с правото
да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в
случаите на неизправност - и правото на рекламация, по отношение което
наличното и неотменимо задължение на търговеца е да приведе стоката в
съответствие със сключения договор, като при невъзможност и след три поредни
рекламации- и да възстанови заплатената сума. При създаването на закона,
законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на
трайна уредба и фактът, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в
договорните отношения, като е създаден
цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място в който
заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща
на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно
възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е
въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. В
контекста на изложеното следва да бъде разглеждан спорът по отношение на
претенцията за разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената
от страна на потребителя сума, каквато искане е било отправено от потребителя
до търговеца.
Само при едно
стеснително тълкуване на законовите разпоредби и без отчитане конкретиката и особеностите
на казуса, без изследване на логическата връзка между тези особености, би могло
да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП, е само
договорът за продажба. Настоящият състав обаче, не споделя подобно тълкуване,
тъй като то не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната
сфера на потребителя. Важно значение в случая има обстоятелството, че
дружеството неколкократно е възприело самото искане за рекламация като
отговарящо на нормативните изисквания, отстранило е три пъти констатирания
дефект, поради което и при проявата на дефекта за четвърти пореден път, в
рамките на срока по чл.115 от ЗЗП, неизбежно е следвало да изпълни задължението
си по чл.114, ал.3 от ЗЗП и да възстанови на потребителя заплатената от негова
страна сума, разваляйки сключения между тях договор. В тази насока е и практиката
на ШАС - по к.а.н.д. №285/2014 год., к. а. н. д. № 280/2013 год., к. а. н. д. №
92/2013 год. и др.
Съдът не споделя и
твърдението на дружеството – жалбоподател, че по време на трите рекламации и
преди връщане на телефона на потребителя, не е бил извършван ремонт на същия, а
само преинсталиране на софтуера, което не можело да се квалифицира като ремонт
по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 от ЗЗП. В този смисъл съдът
съобрази, че в представените като писмени доказателства по делото сервизни
протоколи, по недвусмислен начин е била отразена повредата на телефона по време
на неговото предаване в сервиза и заключение при връщането му на потребителя,
като е посочено, че гаранцията е била призната при всяка от повредите. В същото
време, дори да е било извършено посоченото преинсталиране на софтуера,
доколкото същото представлява намеса в работата на апарата и е извършено във
връзка с направена рекламация за констатирана повреда, доказва, че е била
налице нередовност, която е следвало да бъде отстранена.
С оглед на всичко
гореизложено, съдът намира, че жалбата
със заявеното искане за отмяна на НП и алтернативно искане за намаляване на размера на санкцията следва
да бъде оставена без уважение , а обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№В-0044180/ 30.01.2018год. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш., е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на
чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: