Р
Е Ш Е Н И Е
377/30.8.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и девети август през две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 582
по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 87/11.12.2017
г. на Зам. директора на Регионална здравна инспекция – гр. Търговище, с което
на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето на Е.Р.Н., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лв. за
нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушения на процесуалните
правила при неговото постановяване и нарушение на материалният закон.
В проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а изпраща упълномощен
представител – мл. адв. Р.Р. от ТАК, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения. В представената писмена защита излага подробно допълнителни мотиви
за незаконосъобразност и неотговарящо на обективната действителност наказателно
постановление, като моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Процесуалният представител на
административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата. В
представената писмена защита излага подробно съображенията си за
неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е.Р.Н. на 29.11.2017 г. посетил питейно заведение – кафе
- аператив “Енержи”, находящо се в гр. Търговище, бул. „Сюрен“. На 29.11.2017
г. в същото била извършена проверка по спазване на здравното законодателство от
компетентни длъжностни лица към Регионална здравна инспекция - гр. Търговище
съвместно с представители на РУ - Търговище. При проверката, в присъствието на
представител на обекта, било установено, че в търговска зала на търговският
обект – питейно заведение в момента на проверката жалбоподателят Е.Р.Н. извършвал
тютюнопушене на цигара, която не била електронна
и помещението било видимо
задимено. Освен това, заведението било закрито обществено място, с плътни стени
и нямало условия за естествена циркулация на чист въздух. Резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол от 29.11.2017 г. от извършен
контрол на обект с обществено предназначение по спазване изискванията на Закона
за здравето и Закона за храните. Същият е бил връчен на представителя на търговския
обект – П. С. същият ден срещу подпис. За констатираното нарушение на 29.11.2017г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 85 за това, че
при проверката, извършена на 29.11.2017 г. в 9.45 часа в кафе - аператив “Енержи”,
находящо се в гр. Търговище от здравен инспектор Г.Г. било установено, че лицето
Е.Р.Н. пушело цигара, която не е електронна в закрито обществено място с плътни
стени и нямащо условия за циркулация на чист въздух в нарушение на
законоустановената забрана по тютюнопушенето, като актосъставителят е посочил,
че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за
здравето /обн. ДВ бр. 70/2004г./. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителят, предявен и подписан с възражения, сочейки, че пуши, но в случая
цигарата не е негова. Впоследствие, жалбоподателят не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 87/11.12.2017 г. на
Зам. директора на Регионална здравна инспекция – гр. Търговище, с което на
основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето на Е.Р.Н., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лв. за
нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.М.Г., на свидетелите П.С.А. и Ц.П.Н.
- свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите Г.Г., П.А. и Ц.Н. следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, които дори не са познавали и не извличат ползи
от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание, жалбоподателs посредством разпита на свидетелят Ю.В. Р., прави
опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателя
не е пушил цигара процесния ден, а само я държал неговата цигара. Същата обаче
не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на
изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е
противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен
материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на
посоченият свидетел и поради близките приятелски отношения на същият с
жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни
и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които налагат отмяна на последното.
Според разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ се забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места.
Нормата на § 1а, б. “в“ от ДР на Закона за здравето, предвижда, че „обществени места“ по смисъла на чл. 56 от цитирания закон са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, към които се отнася и процесният обект.
От гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетелите по акта, които съдът кредитира като непротиворечащи помежду си и взаимносвързани, се установява безспорно фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, а именно, че на посочената в същите дата и час жалбоподателят Н. е пушил цигара от тютюн в закритата търговска зала на обекта, което поведение е запретено от нормата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
Според настоящия съдебен състав с обжалваното наказателно
постановление е било законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят Н. на основание чл. 56,
ал. 1 от Закона за здравето. Разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето предвижда, че който наруши чл. 54, чл. 56 или чл. 56а, се наказва с „глоба“ от 300 лв. до 500 лв., а при повторно
извършване на същото нарушение - от 500 лв. до 1000 лв. Законодателят е разграничил административно-наказателната
отговорност на физическите лица от тази на юридическо лице или едноличен
търговец, поради което правилно
жалбоподателят е бил
санкциониран от административно-наказващия орган, в качеството му на физическо лице. В конкретния случай административно-наказващия
орган правилно и законосъобразно е вменил административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят Е.Р.Н. в качеството му на физическото лице, като съответно й е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Правилни и законосъобразни са и изводите на административно-наказващия орган относно неприложимостта на института на „маловажен случай“ касателно конкретното нарушение. Квалифицирането на дадено нарушение като „маловажно“ се предпоставя от обективно съществуващи обстоятелства, сочещи по категоричен начин на по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на простъпката, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от тази категория. В конкретния случай такива не са налице, поради което и не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и законосъобразно нарушителят е привлечен към административно - наказателна отговорност за деяние, което е реализирала от обективна и субективна страна. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият орган е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението, направено в жалбата от страна на жалбоподателят, че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в акта за установяване
на административно нарушение не са посочени както собствено, бащино и фамилно
име на свидетелите, така и не са посочени ЕГН на последните съобразно
императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Непосочването на
собствено, бащино и фамилно име и ЕГН на свидетелите по акта не е и не може да
бъде нарушение от категорията на съществените, тъй като не води до накърняване
правата на нарушителя, процедурата по установяването на нарушението и
установяването на обективната истина, понеже са налице достатъчно
индивидуализиращи данни за свидетелите. Следва да се посочи също, че не всяко
нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на акта или
препятства издаването на наказателно постановление, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
конкретния случай това безсъмнено е направено, както в производството пред
административно-наказващия орган, така и в производството пред настоящия
съдебен състав, което в достатъчна степен мотивира извод, че са спазени
императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма допуснато
съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на наказаното лице.
Съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице и допуснато
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на
санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен
факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия
орган приема същите за неоснователни. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на
спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази
необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още
повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на
жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, което е обсъдено и
в издаденото наказателно постановление.
Съдът намира за необходимо да посочи също така, че според Решение № 208/07.07.2016г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на АдмС - Шумен: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, предвиждащ специална санкция за физическо лице при нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, какъвто е и процесният случай.
Неоснователно
е възражението му, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на наказателното
постановление. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно
или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да
мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната
законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също
има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД №
1/2007 г./ и в случая съдът е изпълнил това свое задължение при осъществяване
на съдебния контрол за законосъобразност на наказателното постановление.
Поради изложеното съдът намира, че
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № 87/11.12.2017 г. на Зам. директора на Регионална здравна
инспекция – гр. Търговище, с което на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за
здравето на Е.Р.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Търговище, кв. Запад, бл. 2, вх. Е, ет. 1,
ап. 3 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лв.
за нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: