РЕШЕНИЕ

 

328/20.7.2018г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и осми юни 2018 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                         Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 666/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от „АВС Дивас“ ООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № И-3347/07.02.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 49, ал.3, т.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на  Община Шумен на ОбС-Шумен. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, при липса на твърдяното нарушение и при нарушение на материалния закон. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна  изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- кафе-аперитив „Мултифейс“, намиращо се на бул.“Славянски“ №24 в гр.Шумен. На 27.12.2017г. около 02,30ч. бил подаден сигнал на телефон 112 за силен шум с източник- посоченото заведение. Пристигналите на посоченото място полицейски служители установили, че извън заведението се чувал звук от басовите тонове на музикалната уредба на обекта. Същите предупредили лицето П.Б., работещ като управител на заведението, да намали силата на музиката и същият се съгласил да изпълни тези указания. Въпреки това обаче малко по-късно бил подаден нов сигнал за нарушаване на нощната тишина от заведението. Полицейските служители Х.Х. и И.П. отново посетили обекта и установили, че отвън продължава да се чува шум от музиката в заведението. Същите изготвили доклад за случая, въз основа който на 17.01.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че като търговец, стопанисващ обект- кафе-аперитив „Мултифейс“, нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, живущи в близките сгради, тъй като отвън се чува звук от басовите тонове на уредбата. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след многобройни покани такъв не се явил; впоследствие актът бил предявен и подписан с възражения, че липсват данни за измерване на нивона шума и превишаване на допустимите норми.  Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.02.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „АВС Дивас“ ООД било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.16, ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС- Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите М.И.М., Х.С.Х. и И. И.У., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите М. и Х.. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не са били в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извличат ползи от твърденията си, като не са налице данни за предубеденост или заинтересуваност от изхода на делото. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за достоверни и обективни. Св. Х. е очевидец на нарушението, като непосредствено е възприел обстоятелството, че извън заведението се чува шум с източник от обекта. Св.М. не е присъствал при проверката, но предоставя информация от съществено значение относно обстоятелствата, при които е бил съставен процесния АУАН. Св.У. заявява, че се счита за потърпевш от нарушението, при което същият не би могло да бъде счетен за безпристрастен и незаинтересуван свидетел. Доколкото обаче показанията му кореспондират на тези на св.Х., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани и са от значение за формирането на фактическите изводи на съда. По делото като свидетел е разпитано и лицето П.Б.- управител на заведението, който твърди, че извън заведението не се е чувала музика, както и че проверяващите не са направили коментар в подобен смисъл. Предвид обаче обстоятелството, че свидетелят работи за санкционираното лице и с оглед съществените противоречия на показанията му с тези на свидетелите Х. и У., съдът намира, че твърденията на Б. се явяват недостоверни и неотговарящи на действителността.

От приложените писмени доказателства с особено съществено значение е приложеното копие от докладна записка. Действително, изявленията в същата нямат качеството на свидетелски показания. Ценена в качеството си на писмено доказателство, приобщено по делото по надлежния ред обаче, същата следва да бъде отчетена като индиция за достоверността на показанията на св.Х.. По делото са приложени и копия от сертификати за контрол и протоколи за контрол на шум, от които е видно, че при извършени измервания не е било констатирано превишаване на допустимите норми. Същите обаче касаят дати, различни от датата на констатиране на процесното нарушение, като в протоколите за контрол на шум изрично е посочено, че измерванията се отнасят само за мястото, времето и датата на която са направени. Поради това посочените писмени доказателства не обуславят промяна във фактическите изводи на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.16, ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен забранява нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите в обектите за търговия и услуги, около входовете на обектите или на прилежащите им паркинги и терени от техни служители или клиенти. Посочената норма е приета с Решение №348/22.12.2016г. на ОбС –Шумен. Със същото решение е изменен и чл.3, ал.2 от Наредбата, от който е отпаднала забраната за озвучаването с озвучителни системи и други устройства, свиренето на оркестри и ползването на усилвателни уредби в обществените заведения в определени часове от денонощието. На електронната страница на Община Шумен е публикувана докладна записка от председателя на временната комисия за разработване на предложения за промени в Наредба №1 на ОбС-Шумен, в която като причини за приемане на предложените изменения са посочени множество сигнали до общинската администрация и  комисиите на Общинския съвет за нарушения, предмет на Наредбата. Като цел, която се поставя с измененията, е посочено разработване на нормативен документ, работещ в полза на обществото и защитаващ всички граждани на Община Шумен. С оглед възприетите причини и цели на измененията на Наредба №1 и предвид данните по делото, че във връзка с дейността на заведението до кмета на Общината са подавани сигнали от собствениците на имоти, намиращи се в близост до обекта, се налага извода, че с изменението на чл.3, ал.2 от Наредбата не е отпаднала наказуемостта за озвучаване на обществените заведения през определени часове от денонощието, а напротив- въведена е специалната разпоредба на чл.16, ал.9 от Наредбата с оглед повишена защита на  обществения ред и спокойствието на гражданите при нарушения от подобно естество. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и час извън заведението се е чувал звук от басовите тонове на музикалната уредба в обекта, чиято сила е била оценена от полицейските служители като силна и е било дадено разпореждане силата на музиката да бъде намалена. Разпореждането е било насочено към управителя на заведението, който е поел ангажимент да намали музиката. От това обстоятелство се налага извода, че употребата на музикалната уредба е била под контрола на управителя, който е можел да коригира силата на звука. След като въпреки това същият е допуснал нарушаването на спокойствието на гражданите поради шум от музикалната уредба, разнасящ се извън търговския обект, съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно задължение по чл.16, ал.9 от Наредба №1 на ОбС-Шумен, осъществено от санкционираното дружество, тъй като същото е нарушило обществения ред и спокойствието на гражданите в процесния обект, в резултат от действието на негов служител. За констатираното неизпълнение дружеството правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. В жалбата са изложени доводи, че доколкото нарушението се изразява в наднормен шум, произлизащ от музикалната уредба в заведението, то същото би представлявало нарушение на нормите на Закона за защита от шума в околната среда, а не на Наредба №1, поради което наличието на наднормен шум е следвало да бъде констатирано със съответни технически средства, а не по субективна преценка. Съдът не намира основания да се съгласи с изложеното становище, тъй като процесното нарушение се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Действително, нарушаването на обществения ред и спокойствие е осъществено посредством възпроизвеждането на музика със значителна сила на звука. Аналогична е обаче и обстановката при нарушения на чл.3, ал.2 от Наредбата, изразяващи се в озвучаване с озвучителни системи и други устройства. В практиката си във връзка с нарушения на посочената разпоредба ШАС приема за достатъчно констатирането на наличие на шум от съответните длъжностни лица, извършили проверка, въз основа субективните им впечатления, без да се приема за необходимо констатирането на определено ниво на шум с техническо средство. В Решение №326/09.12.16г., постановено по КАНД№270/16г. изрично се посочва, че за установяването на нарушението са достатъчни показанията на служителите, извършили проверка по подадения сигнал, които са заявили, че от имота се е чувала силна музика – „обстоятелство, за доказването на което не са необходими специални познания или технически средства“. В цитираното решение е подчертано също, че чл.3, ал.2 от Наредба № 1 цели защитата на специфичен кръг от обществени отношения по поддържането и опазването на обществения ред и отдих на гражданите, като настоящият състав намира, че понастоящем тази защита се реализира посредством новата разпоредба на чл.16, ал.9 от Наредба №1, в случаите, когато общественият ред и спокойствие са нарушени от служители на търговски обекти. Изложеното по-горе становище е споделено и в Решение №326/09.12.2016г., постановено по КАНД№130/17г., в което се приема, че с вдигането на силен шум от озвучителната система на заведение е нарушена нощната тишина и спокойствието на гражданите, като отново за установяването на нарушението са счетени за достатъчни показанията на полицейските служители, които са посетили заведението и са установили, че от него се чува силна музика. Предвид установената практика на ШАС по сходни случаи съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че нивото на шум е следвало да бъде установено с техническо средство, а напротив- следва да се приеме, че нарушението е установено по несъмнен начин от показанията на свидетелите, както и че същото е квалифицирано правилно от наказващия орган.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение на административно задължение му е вменено. Действително, в наказателното постановление не е посочена самоличността на служителя, чиито действия са довели до нарушаване на обществения ред. Доколкото обаче дружеството-жалбоподател е назначило управител, който да ръководи управлението на заведението, непосочването изрично на това лице не представлява съществен пропуск, тъй като не е довело до реално накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Законосъобразно актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като въпреки многократното призоваване, представителят на дружеството е отказал да се яви. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от показанията на св.М., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани. Във връзка с доводите на процесуалния представител, че по делото няма доказателства, че представляващият дружеството е бил канен да се яви за съставяне на акт, следва да се отбележи, че според константната съдебна практика фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, които са свързани с обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното изясняване. Нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила /Решение №289/11г. на ВКС, II н.о./. Поради това не е налице забрана фактът на отправяне на поканите за съставяне на акт да бъде установен и посредством гласните доказателства по делото. Доводите, че подаваните сигнали от живущите в близост до заведението, са елемент от политическо противопоставяне, не следва да бъдат коментирани, тъй като се явяват недоказани, а и крайно неуместни в рамките на съдебното производство.

Административнонаказващият орган също така надлежно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.49, ал.3, т.1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен, предвиждащ специално наказание за нарушения на чл.16 от Наредбата, какъвто е и настоящият случай. Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието и е определил същото в минималния размер, предвиден в Наредбата, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, с процесното неизпълнение е била нарушена нощната тишина в сравнително късен час, като са били притеснени живеещите наблизо лица. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № И-3347/07.02.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на „АВС Дивас“ ООД- гр.Шумен, ЕИК:*********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 49, ал.3, т.1 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200,00 лв., като законосъобразно.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: