Р Е Ш Е Н И Е
221/17.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №746 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №18-0869-000110/06.02.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на
МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Д.И.Д., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен
представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за
това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Д.И.Д. на 15.01.2018 год. около 08.45
часа управлявала лек автомобил марка Пежо 806, с рег.№ Н7758ВН, собственост на Д.И.С.,
с ЕГН**********, като се движела в гр.Шумен по ул.“Дедеагач“ в посока към
ул.“Индустриална“. Пътната настилка била мокра, заснежена, силно заледена и непочистена. В района на №26, в близост до кръстовището с
ул.“Никола Вапцаров“ и в района на ЕСПУ „Васил Левски“, гр.Шумен водачът се
движел зад товарен микробус марка „Фолксваген транспортер“, който намалил
скоростта на движение, поради обстоятелството, че непосредствено пред него на
същата улица имало ПТП с пострадала пешеходка. Поради заледеният пътен участък
водачът на микробуса се опитал максимално да намали скоростта си на движение и
да отбие встрани, за да предотврати удара. Тъй като жалбоподателката се движела зад него
при възприемане на спиращия микробус тя също задействала спирачната система на
автомобила, но въпреки, че се движела с ниска скорост не успяла да спре и
причинила ПТП като се блъснала във вече спрелия пред нея микробус. Водачът на
пристигналата на место линейка, която трябвало да откара пострадалата пешеходка
в болницата също не успял да спре и се блъснал в спрения автомобил на
жалбоподателката. След което още три движещи се зад нея автомобили последователно по
същия начин се блъснали един в друг и в управлявания от жалбоподателката
автомобил. Местопроизшествието било посетено от свидетелите С.Б.С. и С.К.К.. На
жалбоподателката бил съставен Протокол за ПТП №1666372/15.01.2018 год. и Акт за
установяване на административно нарушение №110 от 15.01.2018 год., с бланкетен
номер 068751. Актосъставителят е
посочил, че с горното деяние от страна на Д. е нарушена разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката, като е изложила под формата на
възражения, че пътят е бил много
заледен, имало е ПТП и реално е нямала къде да спре, като единствената й
възможност е била да се блъсне в хората или в автомобила, спрял пред нея. Впоследствие
не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №18-0869-000110/06.02.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на
МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Д.И.Д., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С. и на свидетеля С.К.К., както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне
опасност за движението водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателката се е движела по ул.“Дедеагач“ в посока ул.“Индустриална“,
като пътната настилка е била силно заледена, непочистена и покрита с прясно
навалял сняг. В подкрепа на този извод са
и показанията на свидетелите С.Б.С. и С.К.К., които са посетили
местопроизшествието непосредствено след него и в съдебно заседание заявяват, че
действително пътят не е бил почистен изобщо, като е бил заледен и че леда върху
платното е бил невидим. В подкрепа на
това обстоятелство е и съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени
данните за атмосферните условия и състоянието на пътя.
В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е
посочено, че нарушението на жалбоподателката се изразява в това, че при
избиране скоростта на движение не се е съобразила със състоянието на пътя
/заледен път, непочистен/ вследствие на което на спускане при опит да спре
причинява ПТП, като се блъска в току що спрелия пред нея товарен автомобил
„Фолксваген транспортер Т4“. Съдът намира, че в настоящия случай от събраните
по делото писмени и гласни доказателства
не се установява, че жалбоподателят виновно е извършил вмененото му административно нарушение. Същото безспорно представлява непредпазливо,
а не умишлено нарушение, поради което следва по безспорен начин да се докаже,
че жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди наличието на
този заледен участък, както и спирането на движещия се пред него автомобил. От
събраните гласни доказателства – показанията на посочените по-горе полицейски
служители посетили мястото на ПТП, от изложеното от страна на жалбоподателката,
както и от събраните в хода на производството
писмени доказателства, се установява, както бе посочено и по-горе, че пътят е бил в лошо
състояние, непочистен, заледен, като върху образувалата се ледена покривка е
имало прясно навалял сняг, който е правел заледяването невъзможно за възприемане.
От разпита на свидетелят С.К. се установява, че жалбоподателката не се е
движела с висока скорост, че удара не е бил силен, като заключението на същия е
че всеки опит за спиране би довел до някакво ПТП. В подкрепа на
обстоятелството, че избраната от жалбоподателката скорост на движение е била
ниска са и незначителните щети, получени при първоначалното блъскане на
автомобила на жалбоподателката в спрелия пред нея товарен автомобил, които
впоследствие са се увеличили поради удара на линейката и останалите три
автомобила в автомобила на жалбоподателката, което е причинило допълнителен
натиск върху последния. За да се приеме, че тази ниска скорост не е била съобразена с наличието на заледен
участък от пътя, е необходимо да са налице доказателства, че това заледяване е
било видимо и предвидимо, т.е. че е могло да бъде забелязано предварително от
водача, който да се съобрази с него. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват
пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни
произшествия, но настъпването на ПТП не води автоматично до извода, че щом е
настъпило, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на закона.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е могъл да избегне произшествието, само
по себе си, не означава, че той не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Няма обективни
данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на правилата за
движение и то е в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.
Доколкото по делото липсват данни за конкретната
скорост на движение на автомобила на жалбоподателката, както и конкретни изводи
относно това каква би трябвало да бъде съобразената скорост на движение при
наличието на непочистен и заледен пътен участък, то очевидно съвсем необосновано е
прието, че станалото ПТП е настъпило поради движението на жалбоподателката в
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2, пр.1 от ЗДвП. С оглед на установеното
по делото, съдът счита, че основаната причина за настъпилото ПТП, се явяват
лошите пътни условия – силно заледена, непочистена и заснежена пътна настилка.
Тази пътна обстановка е станала причина и други автомобили да не могат да спрат
и да предотвратят участието си в посоченото ПТП, което се установява от
доказателствата по делото и най-вече от приложения по делото снимков материал. Водачът
е длъжен да съобразява обективно
предвидимите обстоятелства. В случая обаче, се касае до особена пътна
обстановка, при която освен силно заледяване на пътния участък е било налице и прясно
навалял сняг върху леда, поради който заледяването е било невидимо. Водачът се
е движел с ниска скорост, но въпреки това не е успял да овладее автомобила и да
спре на безопасно разстояние от внезапно спрелия преди него автомобил.
Следователно основната причина за настъпване на ПТП, се явяват пътните условия
в района, а не поведението на водача.
Дори да допуснем, че това е обстоятелство, което
водачът е бил длъжен да предвиди, то не можем да направим извода, че е бил длъжен
и е могъл да го предотврати, имайки в предвид обстоятелството, че този въпрос
не е бил изследван от страна на административно наказващия орган. От изложеното
по-горе можем да направим извода, че водачът вследствие на предприетото от
негова страна внезапно спиране е направил всичко възможно, за да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. Имайки в предвид изложеното и
обстоятелството, че административно – наказващия орган не е представил или
обсъдил никакви доказателства, въз
основа на които е достигнал до извода, че жалбоподателят се е движил с
несъобразена скорост и че именно това е причината за станалото ПТП съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и
недоказано и на това основание следва да бъде отменено.
Отделно от изложеното, имайки предвид, че в
конкретната ситуация водачът е направил
всичко възможно, за да намали скоростта на движение и да спре автомобила, то
настоящия състав намира, че по делото не е безспорно доказано, че настъпилото
ПТП се намира в причинна връзка с поведението на водача и с евентуално
допуснато от негова страна нарушение на правилата за движение по пътищата,
поради което осъщественото от него деяние осъществява признаците на посоченото
в разпоредбата на чл.15 от НК случайно деяние. Имайки предвид, че възможностите
на дееца да предвиди и предотврати настъпването на вредоносния резултат се
преценява не изобщо, по принцип, а конкретно за всеки отделен случай и вземайки
в предвид материалите по делото /разпит на свидетелите С.Б.С. и С.К.К.,
протокол за ПТП и др./ в конкретния случай съдът приема, че липсва виновна причинна връзка между
действията на жалбоподателя и настъпилите последици. Поради което следва да се приеме, че деянието
на Д. следва да се квалифицира като случайно деяние по смисъла на чл.15 от
НК и доколкото същото не е виновно
извършено деяние деецът не следва да отговаря за настъпилите общественоопасни
последици. В този смисъл е и
константната съдебна практика и по-специално Решение от 16.03.2009 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 42/2009 г., Решение №76 от 18.03.1985 год. по н.д.
№42/85 г., ІІІ н.о., Решение №88/26.02.1985 г. по н.д. №58/85 г., ІІІ н.о,
Решение №79/28.02.1990 г. по н.д. №17/1990 г., ІІІ н.о.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че
обжалваното наказателното постановление се явява недоказано, необосновано и
неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0869-000110/06.02.2018
год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с
което на Д.И.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл. първо
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: