216/14.5.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На трети май две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №795 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №17 – 0869 – 003696/02.02.2018г.
на Д.Д. - ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Р.А.Ц., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени НП, тъй като счита същото за незаконосъобразно. В жалбата излага
доводи, че деянието не е извършено виновно, както и че се касае за маловажен
случай. В съдебно заседание редовно призован явява се лично и с процесуален представител
– адв. Д.Р. от ШАК. В хода по същество се излаган и доводи за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли
съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, като излага подробно доводите си затова.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 10.11.2017г. свидетелите И.Г.И. и А.Н.А.
– мл. автоконрольори в сектор Пътна полиция към ОДМВР - Шумен, работили в екип на път първи клас № I – 7 км.126+899 от републиканската пътна мрежа. Около 11.45
часа спрели за проверка лек автомобил «Пежо 306» с рег. № 2431 АХ, собственост на жалбоподателя Р.Ц. и управляван от него в
посока гр.Велики Преслав. В хода на проверката контролните
органи констатирали, че жалбоподателят управлявал МПС по републикански път без
да е заплатил винетна такса от съответната категория, валидна към момента на
проверката. Св. И.И. съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН №3696/10.11.2017г. за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. В хода на проверката контролните
органи обяснили на Ц., че за да не бъдат приложени предвидените в ЗДвП
принудителни административни мерки - спиране на автомобила от движение, следва
да заплати винетна такса. Жалбоподателят се възползвал от предоставената му
възможност и до приключване на
проверката и съставяне на АУАН заплатил винетна такса, което обстоятелство
актосъставителят отразил в съставения акт.
При предявяване на акта Ц. саморъчно отразил, че няма възражения.
Впоследствие депозирал писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок, в които не оспорва констатираното
нарушение. Излага причините довели до извършването му. Въз основа на съставения
акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. На основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Р.А.Ц.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.Наказателното
постановление му е връчено лично на 01.03.2018г.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства - св.И.И. - актосъставител и участник в проверката, св.А.А.
- свидетел по акта и участник в проверката, както и от приложените в преписката
и приети от съда писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите И. и А. следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Освен това няма данни
по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя
в нарушение, което не е извършил. В
хода на съдебното производство въз основа на направено искане от жалбоподателя са
допуснати и разпитани в качеството на свидетели А.А. и А.А.. Показанията на тези свидетели касаят
единствено твърденията на жалбоподателя, че автомобилът му е бил оставен на
стрелбището, находящо се в района кв.Дивдядово, поради повреда, както и
обстоятелството, че на края на пътя водещ от военния полигон към път първи клас № I – 7 не е имало поставен знак Д 25. Не
касаят установеното от контролните органи нарушение.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни
изводи: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да
повлекат неговата отмяна или такива
довели до накърняване на правото
на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Доводът, че била
нарушена процедурата при съставяне на акта е неоснователен. От показанията на свидетелите И. и А. не се
установява актът да е бил изписан в отсъствие на нарушителя.
По отношение на наложеното наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП съдът намира, че в хода на съдебното
производство се установи по безспорен
начин, че констатираното в акта
нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето посочено като нарушител.
Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя И. и свидетелят А., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в АУАН и в НП
дата е управлявал собствения си автомобил без да е била заплатена винетна
такса, както и че е бил спрян за
проверка в
посочения пътен участък. Пред полицейските служители
жалбоподателят не е възразил относно констатираното нарушение на чл.139 ал.5 от
ЗДвП, което се установява от направеното от Ц. саморъчно отбелязване в бланката. В депозираните
впоследствие възражения е посочил
причините за извършването му. Счита, че е налице виновно поведение. Не са налице доказателства, нито твърдения от страна на жалбоподателят за
заплатена винетна такса за процесния автомобил към момента на проверката.
Такава е била заплатена след констатиране на нарушението. Административно –
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно го е
санционирал съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 т.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП урежда
задължението за движение на ППС по републиканските пътища след заплащането на
винетна такса по Закона за пътищата. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състав на
административно нарушение, което от обективна страна се осъществява с
управление на ППС по републиканските пътища без да е заплатена дължимата
винетна такса, като отговорността на водачите в качеството им на субекти на
нарушението е разграничена в зависимост от вида на ППС (т. 1 до т. 4 на
цитирания текст). Водачите са субекти на
нарушението. Преценката за относимостта на състава на
нарушението към установените в административнонаказателното производство факти
е обусловена от индивидуализиращите ППС признаци, тъй като те определят и
налагането на административно наказание в различен размер. Съобразявайки изложеното
съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна
мрежа е бил длъжен да стори това, след
заплатена винетна такса, поради което съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението от обективна
страна.
За да се ангажира
отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен обективно да е
реализирал деянието, а също така и то да е извършено виновно. Безспорно установено е, че към момента на спирането
жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански път. За
административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са
извършени непредпазливо. Жалбоподателят не само е управлявал автомобила, а е и негов
собственик и като такъв е бил длъжен, преди да поеме управлението да заплати
изискуемата от закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е
осъществено и от субективна страна. В момента на проверката ППС се е движело по път първи клас № I -7км.126+899 от
републиканската пътна мрежа, който е
посочен в Решение № 945 от 01. 12. 2004 година на Министерски съвет за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение
по републиканските пътища. Не се твърдят факти относно обстоятелствата,
въведени в забележката към решението на МС, а именно дали мястото на
нарушението не попада в границите на урбанизираните територии, трайно
обозначени със знаци Д11 и Д12, на обходен или околовръстен път, при които
хипотези винетна такса не се заплаща. От свидетелските показания на свидетелите
- полицейски служители, извършили проверка на наказаното лице, при която е
установено процесното нарушение, става ясно, че наказаното лице е било спряно
за проверка именно на посочения в АУАН и издаденото въз основана него НП пътен
участък. Не се касае за място, попадащо в коментираната по-горе забележка, като
е ирелевантно и от каква посока и по кой път наказаното лице се е включило в
посочения републикански път, след като в момента на проверката се е движел
именно по него.
Доводът за липса на знак Д 25,
чрез който довод наказаното лице цели да обоснове случайно деяние, настоящият
съдебен състав намира за неоснователен. Знак Д 25 спада към групата на пътните
знаци със специални предписания съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2, б. „г“ от Наредба
№ 18 oт 23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Поставянето на този знак действително има указваща функция досежно факта дали
за движение по този път се изисква заплащането на винетна такса, но дори и да
се установи, че такъв знак не е поставен, задължението на гражданите да
заплащат такса е регламентирано от закона и не е обусловено от това дали има
или не поставен знак Д 25. Поставянето или не на
пътен знак "винетка" не изключва виновността на поведението на
жалбоподателя и не го освобождава от отговорност. Никъде в нормативната уредба
не е регламентирано, на всеки път преди
включването му в републикански път, за
който се изисква заплащане на винетна такса, задължително да се поставя пътен знак
"Д25". Доколкото ЗДвП предвижда отговорност за водачите, същите
следва да са наясно, за кои пътища се изисква
заплащане на винетна такса. В конкретния случай се касае и за движение по път
първи клас. За разлика от престъпленията, при които непредпазливите деяния се
наказват само в предвидените случаи, административно – наказателна отговорност
се носи и за нарушения извършени по непредпазливост. Списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура е приет с решение на
Министерски съвет още през
2004г., общодостъпен е, поради което всеки водач би могъл и е длъжен да знае за кои пътища се изисква заплащане на
винетна такса.
Самият жалбоподател в жалбата излага, че е кадрови военен
и често посещава военния полигон във връзка с провеждане на учебни стрелби. В
депозираното възражение посочва, че на 08.11.2017г. по същия повод с личния си автомобил се е
придвижил до полигона и поради възникнала авария се е наложило да остави МПС
там. За да се стигне до военния полигон, след общинският път
излизащ от кв. Дивдявово, водачът се
включва по път първи клас № I -7, от който има отбивка за военния полигон. От изисканата справка от ОПУ – Шумен
е видно, че към процесната дата на път първи клас № I -7 на км.125 + 800,
след пътното кръстовище за кв. Дивдядово и с. Мараш е бил наличен пътен знак Д
25, важащ за движещите се в посока гр.Велики Преслав.Този факт се установява и
от показанията на свидетелите И.И. и А.А., според които пътен знак Д 25 е бил
наличен, преди отбивката за военния полигон. От самите твърдения на
жалбоподателя е видно, че многократно се е движил по път първи клас № I -7 към военния полигон,
от което следва, че и многократно е минавал
и покрай пътен знак Д25, който е позициониран преди отбивката за военния полигон. Видно от показанията на свидетелите А.А. и А.А.,
на 10.11.2017г. те са транспортирали жалбоподателя до военния полигон, за да
вземе автомобила си, придвижвайки се от гр.Шумен през кв. Дивдядово, т.е. минали
са по пътния участък, на който е бил поставен пътен знак Д 25, за да оставят
жалбоподателя. Жалбоподателят е спрян за проверка на км.126+899, т.е. километър след пътен знак Д 25. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на поставен пътен знак Д 25 в
края на пътя водещ от военния полигон, не е създало неяснота
относно режима на пътя, в който се включва и дължимостта на винетни такси, която да е довела до невиновно използване на пътя. Не се касае за липса на вина. Дори в самото възражение
самия жалбоподател посочва, че след включването му в републиканския път е имал намерение да закупи винетен стикер на
първото място, където се продават.
По отношение наличието на маловажен
случай, относно нарушението по чл. 139,
ал.5 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за
прилагане на този правен институт. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс,
чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите
за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в конкретния случай извършеното
нарушение не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните
нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, нито са налице някакви смекчаващи
отговорността обстоятелства. Извършеното нарушение, с оглед характера му и
степента на обществената му опасност, е засяга важни обществени отношения
свързани с поддръжката и ремонта на републиканската мрежа, поради което не може
да се приеме, че неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за
движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към
всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на
административно нарушение. Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Не се установи
жалбоподателят да е имал закупен винетен
стикер, чийто срок на валидност да е бил изтекъл в периода 08.11. –
10.11.2017г., каквито твърдения се навеждат. Дори да е махнал стикера от
стъклото на автомобила, съгласно изискванията на чл.100 ал.2 от ЗДвП, в подкрепа
на това си твърдения жалбоподателят би могъл да представи втората част на
винетката, която съгласно чл.10 ал.5 от
ЗП се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство
за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на
счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен
дефект на винетния стикер и за която част няма твърдения, че е унищожена.
Факта, че Р.Ц. в хода на проверката е заплатил винетна такса, също не
обосновава маловажност на случая. Ц. се е възползвал от предоставената му
възможност от контролните органи да заплати винетна такса, за да не бъдат
приложени и предвидените в ЗДвП принудителни административни мерки - спиране на
автомобила от движение.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е
неоснователна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17 – 0869 – 003696/02.02.2018г. на Д.Д. - ВПД
Началник сектор ПП към ОДМВР -
Шумен, с което на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Р.А.Ц., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: