Р Е Ш Е Н И Е

201/4.5.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тринадесети април две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 797 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0000427/26.02.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон като излага съображенията си. Счита, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ Не бил изследван и въпросът за вината. В съдебно заседание, редовно призован се явява процесуален представител – адв. И.М. от АК – София.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: По повод депозиран на 10.01.2008г. сигнал в Дирекция „ИТ“ – Шумен от лицата К.Ж.К. и И.Д.А., компетентни длъжностни лица извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен. Същата била извършена на 12.01.2018г. в офиса на дружеството, а на 18.01.2018г. и 26.01.2017г. в Дирекция „ИТ“ по представени документи. Било установено, че дружеството, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че на 11.12.2017г. с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №247 е прекратило трудовото правоотношение с лицето К.Ж.К. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, без да е налице писмено изразено искане или съгласие за това от К.. Предвид направените констатации при проверката св. С.Т. на 26.01.2018г. съставила срещу дружеството АУАН № 27-0000427 за нарушение на чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице П.Х.Т., на която е и връчен. При предявяване на акта Т.отразила, че има възражения без да ги конкретизира. На 02.02.2018г. в Дирекция „ИТ“ – Шумен са постъпили писмени възражения изх. № 472 от 31.01.2018г., изпратени по пощата на 01.02.2018г., в които се сочи, че дружеството няма вина и не следва да носи отговорност. Констатираното нарушение било по вина на работника. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.1 от КТ на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. НП е връчено на упълномощеното лице на 01.03.2018г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства - свид.С.Т. - актосъставител и участник в проверката, свид.П.С. - свидетел при съставяне на акта, както и от приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.и В., тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени доказателства. В хода на съдебното производство въз основа на направено искане от процесуалният представител на жалбоподателя са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Н.Д. и П.Т.. От показанията на тези свидетели се установява, че лицето К.К. е работил в дружеството, както и че в последствие договорът му бил прекратен по взаимно съгласие. Съгласието на К. било изразено устно при проведени разговори по телефона, тъй като в този момент бил командирован в чужбина, с уговорката, че ще го заяви и писмено. След завръщането му в страната К. отказал да подпише необходимите документи, вкл. и акта за прекратяване на трудовото му правоотношение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление също е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, свързани с извършване на нарушението според съда са посочени изключително конкретно и ясно, както в НП , така и в АУАН и не са лишили санкционираното юридическо лице от възможността да разбере какво именно нарушение е извършено и адекватно да реализира защитата си.

Разпоредбата на чл.325 ал.1 от КТ регламентира хипотезите, при които трудовото правоотношение между страните се прекратява без която и да е от тях да дължи предизвестие. Една от тях е по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - т.1 на чл.325 ал.1 от КТ. В конкретният случай трудовият договор между страните е прекратен на това основание. Взаимното съгласие изисква два елемента: волеизявление на работника и волеизявление на работодателя като двете волеизявления трябва да бъдат в смисъл, че се желае трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие, тъй като ако едната страна желае договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, а другата –на друго основание, той не може да се прекрати по взаимно съгласие. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. В депозираното възражение след съставяне на АУАН, както и в хода по същество не се оспорва, че липсва писмено изразено съгласие от страна на К., а се излагат доводи, че трудовото правоотношение с К.К. е било прекратено на това основание, тъй като при проведените телефонни разговори били достигнали до извода, че така е най- добре и за двете страни. Твърди се, че в конкретния случай действията за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие са били инициирани от работника и предложението изхожда именно от него. Сочи се също така, че е налице злоупотреба с права от страна на работника, който въпреки постигнатата устна договорка по телефона, впоследствие отказал да потвърди писмено съгласието си, както и да подпише акта за прекратяване на трудовото му правотношение. Доколкото К. е отказал да подпише и акта за прекратяване и предвид липсата на писмено изразено съгласие, означава, че лицето не е изразило воля и съгласие за прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание-по взаимно съгласие. Когато инициативата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е на работника, писменото му съгласието следва да предхожда издаването на акта за прекратяване. Разпоредба на чл.325 ал.1 т.1 от КТ не изиска писмено изразяване на несъгласие, а точно обратното – писмено изразяване на съгласие.Дори лицето първоначално устно да е изразило съгласие, след като не е обективирало това свое съгласие писмено, съобразно изискванията на чл.325 ал.1 т.1 от КТ, не е следвало трудовото му правотношение да бъде прекратявано на това основание, тъй като е незаконосъобразно. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че установената от законодателя писмена форма за действителност на двете насрещни волеизявление, не е спазена.

Изразените доводи, че не е изследван въпросът за вината, както и твърдението, че дружеството няма вина и не следва да носи отговорност, съдът намира за неоснователни. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. При индивидуализацията на административното наказание наказващия орган го е наложил в размер над минималния като в тази насока. е изложил единствено мотива, че извършеното нарушение било констатирано по отношение на повече от едно лице, което било видно от протокола за извършена проверка. Това обстоятелство по принцип е основание за ангажиране отговорността на дружество за извършване на нарушение на същата разпоредба по отношение на другото лице. От друга страна в това производство не е установяван и доказван факта на извършване на същото нарушение по отношение и на друг работник, поради което настоящият съдебен състав намира, че този факт сам по себе си не би следвало да обоснове по – тежка отговорност. По делото не се ангажираха доказателства дружеството да е извършвало други нарушения по КТ, за които да е било санкционирано, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение.Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено като наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева бъде намалена на 1500 лева.

Административно-наказващият орган в НП правилно е посочил, че липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява правата на работника, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай.Съгласно редакцията на чл.415в ал.1 от КТ към момента на извършване на нарушението и към настоящият момент, същата предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Констатираното нарушение не е отстранено, поради което разпоредбата е неприложима.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000427/26.02.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. като намалява размера на наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: