Р Е Ш
Е Н И Е
201/4.5.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На тринадесети април две хиляди и осемнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 797
по
описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 27-0000427/26.02.2018г. на Директора на Дирекция “ИТ” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.1 от КТ
на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. В жалбата си до съда
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушения
на материалния и процесуалния закон като излага съображенията си. Счита, че е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и чл.415в ал.1 от КТ Не бил изследван и
въпросът за вината. В съдебно заседание, редовно призован се явява процесуален
представител – адв. И.М. от АК – София.
В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна: По повод депозиран на
10.01.2008г. сигнал в Дирекция „ИТ“ –
Шумен от лицата К.Ж.К. и И.Д.А.,
компетентни длъжностни лица извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен. Същата била извършена на
12.01.2018г. в офиса на дружеството, а на 18.01.2018г. и 26.01.2017г. в Дирекция
„ИТ“ по представени документи. Било установено, че дружеството, в качеството си
на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че
на 11.12.2017г. с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №247 е прекратило трудовото
правоотношение с лицето К.Ж.К. на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, без да
е налице писмено изразено искане или
съгласие за това от К.. Предвид направените констатации при проверката св. С.Т.
на 26.01.2018г. съставила срещу
дружеството АУАН № 27-0000427 за нарушение на чл.325 ал.1 т.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното
лице П.Х.Т., на която е и връчен. При предявяване на акта Т.отразила, че има
възражения без да ги конкретизира. На 02.02.2018г. в Дирекция „ИТ“ – Шумен са
постъпили писмени възражения изх. № 472 от 31.01.2018г., изпратени по пощата на
01.02.2018г., в които се сочи, че дружеството няма вина и не следва да носи отговорност.
Констатираното нарушение било по вина на работника. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.1 от КТ на “ТВМ” ООД, ЕИК 127628774, гр.Шумен, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. НП е връчено на упълномощеното
лице на 01.03.2018г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства -
свид.С.Т. - актосъставител и участник в проверката, свид.П.С. - свидетел при
съставяне на акта, както и от приетите и приложени по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите М.и В., тъй като същите пресъздават това
което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и
безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени доказателства. В хода на
съдебното производство въз основа на направено искане от процесуалният
представител на жалбоподателя са допуснати и разпитани в качеството на
свидетели лицата Н.Д. и П.Т.. От показанията на тези свидетели се установява,
че лицето К.К. е работил в дружеството, както и че в последствие договорът му бил прекратен по взаимно съгласие. Съгласието
на К. било изразено устно при проведени разговори по телефона, тъй като в този
момент бил командирован в чужбина, с уговорката, че ще го заяви и писмено. След
завръщането му в страната К. отказал да подпише необходимите документи, вкл. и
акта за прекратяване на трудовото му правоотношение.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат неговата
отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи,
посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление също е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от
ЗАНН. Фактическите обстоятелства, свързани
с извършване на нарушението според съда са посочени изключително конкретно и
ясно, както в НП , така и в АУАН и не са лишили санкционираното юридическо лице
от възможността да разбере какво именно нарушение е извършено и адекватно да
реализира защитата си.
Разпоредбата
на чл.325 ал.1 от КТ регламентира хипотезите, при които трудовото
правоотношение между страните се прекратява без която и да е от тях да дължи
предизвестие. Една от тях е по взаимно съгласие на страните, изразено писмено -
т.1 на чл.325 ал.1 от КТ. В конкретният случай трудовият договор между страните е прекратен на това основание.
Взаимното съгласие изисква два елемента: волеизявление на работника и
волеизявление на работодателя като двете волеизявления трябва да бъдат в
смисъл, че се желае трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие, тъй
като ако едната страна желае договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, а
другата –на друго основание, той не може да се прекрати по взаимно съгласие. Волеизявлението
на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. В
депозираното възражение след съставяне на АУАН, както и в хода по същество не
се оспорва, че липсва писмено изразено съгласие от страна на К., а се излагат
доводи, че трудовото правоотношение с К.К.
е било прекратено на това основание, тъй като при проведените телефонни
разговори били достигнали до извода, че така е най- добре и за двете страни. Твърди
се, че в конкретния случай действията за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие са били инициирани от работника и предложението изхожда именно от него. Сочи се
също така, че е налице злоупотреба с права от страна на работника, който
въпреки постигнатата устна договорка по телефона, впоследствие отказал да
потвърди писмено съгласието си, както и да подпише акта за прекратяване на
трудовото му правотношение. Доколкото К. е отказал да подпише и акта за
прекратяване и предвид липсата на писмено изразено съгласие, означава, че лицето не е изразило воля и съгласие за
прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание-по взаимно
съгласие. Когато инициативата за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е на работника, писменото му съгласието
следва да предхожда издаването на акта
за прекратяване. Разпоредба на чл.325 ал.1 т.1 от
КТ не изиска писмено изразяване на несъгласие, а точно
обратното – писмено изразяване на съгласие.Дори лицето първоначално устно да е
изразило съгласие, след като не е обективирало това свое съгласие писмено,
съобразно изискванията на чл.325 ал.1 т.1 от КТ, не е следвало трудовото му
правотношение да бъде прекратявано на това основание, тъй като е
незаконосъобразно. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че установената
от законодателя писмена форма за действителност на двете насрещни
волеизявление, не е спазена.
Изразените доводи, че не е изследван въпросът за
вината, както и твърдението, че дружеството няма
вина и не следва да носи отговорност,
съдът намира за неоснователни. Предвидената в чл.83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическите лица е
обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Административно-наказващия
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
административно-наказателната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. При индивидуализацията на административното наказание наказващия орган го е
наложил в размер над минималния като в
тази насока. е изложил единствено мотива, че извършеното нарушение било констатирано по отношение на повече от едно лице, което
било видно от протокола за извършена проверка. Това обстоятелство по принцип е
основание за ангажиране отговорността на дружество за извършване на нарушение
на същата разпоредба по отношение на другото лице. От друга страна в това
производство не е установяван и доказван факта на извършване на същото
нарушение по отношение и на друг работник, поради което настоящият съдебен
състав намира, че този факт сам по себе си не би следвало да обоснове по –
тежка отговорност. По делото не се ангажираха доказателства дружеството да е
извършвало други нарушения по КТ, за които да е било санкционирано, поради
което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Съдът намира, че
минималния размер на наказанието, би бил
достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение.Ето защо съдът счете
за справедливо наказателното постановление
да бъде изменено като наложената на дружеството имуществена санкция в
размер на 2000 лева бъде намалена на 1500 лева.
Административно-наказващият орган в НП
правилно е посочил, че липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в
ал.1 от КТ. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по
чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с
нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права, а извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява правата
на работника, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен
случай.Съгласно редакцията на чл.415в ал.1 от КТ към момента на извършване на
нарушението и към настоящият момент, същата предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени веднага
след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за
работници и служители. Констатираното нарушение не е отстранено, поради което
разпоредбата е неприложима.
Водим от горното
и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 27-0000427/26.02.2018г. на Директора на
Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с
чл.414 ал.1 от КТ на “ТВМ” ООД, ЕИК
127628774, гр.Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. като намалява размера на
наложената имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: