Р Е Ш Е Н И Е

189/26.4.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Д. Георгиева

при участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 806 по описа на ШРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Н.А.И., с ЕГН ********** ***, твърди, че с Наказателно постановление № 18-0869-000097 от 05.02.2018г. на ВНД Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен му било наложено административно наказание “глоба” в размер 750 лева. Жалбоподателят оспорва констатациите в НП. В жалбата се твърди, че за едно ремарке, което тежи 500 кг., че няма винетен стикер не е съгласен с глоба в размер на 750 лева.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и излага допълнителни доводи. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 05.01.2018г. около 02.40 часа, свидетелите С.К.К. и С.Б.С. – мл. автоконтрольори при сектор «ПП» ОД МВР Шумен били изпратени от дежурния на път I – 2, км. 112+155, което е кръговото след 7-ми километър, край гр. Шумен за настъпило ПТП. При пристигането си на место, двамата свидетели установили, че водачът бил самокатастрофирал, като се е качил на острова на кръговото с бус «Мерцедес Спринтер» с прикачена към него платформа, на която имало качен автомобил «Мерцедес». Нямало друг участник в ПТП. При извършената проверка, свидетелите констатирали, че водач на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Н87 69АХ бил жалбоподателя Н.А.И., който за управлявано по републиканската пътна мрежа, ремарке не е заплатил винетна такса от категория К3. За констатираното нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДв.П, свидетелят К. съставил на жалбоподателя АУАН бланков № 068625 на местопроизшествието. Жалбоподателят подписал акта със следното възражение: „Не знаех, че трябва винетка“ и закупил винетен стикер № 59D44VK483 – отбелязано в акта. В срока по чл.44 от ЗАНН, писмени възражения не били депозирани. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушението на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на жалбоподателят било наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева, на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДв.П, за това, че на 05.01.2018г. по път Първи клас № I – 2, км. 112+155 в посока гр. Шумен е управлявал товарен автомобил «Мерцедес Спринтер 313ЦДИ» с рег. № Н87 69АХ, собственост на Ф.Д.И. с прикачено към него, ремарке тип платформа с рег. № Н60 65ЕЕ, негова собственост, като водачът управлява МПС с прикачено към него ППС от категория 02 по път от републиканската пътна мрежа без да има отделно заплатена такса и закупен винетен стикер за ремаркето.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставител и свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства, на основание чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Съдът намира обаче, че в хода на административно – наказателното произдство са налице нарушения на материалния закон.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗП: "Списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Такъв списък е приет от Министерския съвет с "Решение № 945 от 1 декември 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища" /Обн. ДВ. бр.109 от 14 декември 2004 г./. В това решение е включен първокласен път I – 2, по който е посочено, че се е движел и жалбоподателя при спирането му за проверка.

В настоящият случай не е установено безспорно извършването от жалбоподателя на съставомерно деяние, представляващо основание за ангажирането на административнонаказателната му отговорност по  чл.179, ал.4, т.2 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, на санкция подлежат водачите, които управляват ППС, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 /осем/ места за сядане, без мястото на водача, или на ППС, предназначено за превоз на товари с две оси, както и на ППС по чл.10а, ал.6, т.3, т.4 и т.5 от ЗП с две оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 тона. Видно е, че нормата съдържа множество хипотези, като при издаването на НП не е посочена коректно санкционната норма, определяща състава на претендираното деяние, а материалноправната норма на чл.139, ал. 5 от ЗДвП е обща и посочването й не допринася за изясняване на волята на АНО. Недостатъчно ясно е и цитираното по-горе фактическо описание на нарушението, като при тълкуване на същото съвкупно все пак може да се приеме, че АНО претендира задължение на водача на пътния състав да заплати винетна такса от за ППС от категорията посочена в чл.10а, ал.7, т.2 от ЗП, а не такава за ППС по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП, каквато е заплатил жалбоподателя. Видно от събраните по делото, доказателства обаче, управляваният от жалбоподателя И. състав е бил от един товарен автомобил и едно ремарке с технически допустимата му максимална маса е 2 000 кг /2 тона/. От една страна жалбоподателят И. e управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, който съгласно разпоредбата на чл.149, ал.3, б.“а“ от ЗДв.П е от категория N1 – с предназначение за превоз на товари с технически допустима маса не повече от 3,5 тона.

При това положение съдът намира за неправилно определена от актосъставителя и АНО на приложимата материалноправна норма при определяне на размера на дължимата винетна такса. Безспорно е, че управляваното от жалбоподателя МПС е от категория К-3 по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП, като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗП, когато такова МПС тегли едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса над 3,5 тона на едното, или общо на състава от ремаркета за състава се заплаща винетна такса като за ППС по ал.7, т.2. Нормата е специална, тъй като въпреки използваната от законодателя текстова формулировка, всъщност тя въвежда изключения именно от разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.2 от ЗП, дерогирайки определени нейни хипотези. Тълкуването на специалната норма, чийто смисъл е в случаите, когато МПС е от категория К-3 по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП тегли едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса под 3,5 тона, за този пътен състав се дължи закупуване и поставяне на винетен стикер по чл.10а, ал.7, т.3 от ЗП /т.е. К-3, а не К-2/. Предвид установените факти, процесният случай е именно такъв, а също безспорно е, че водачът е бил закупил и поставил винетен стикер К-3. Предвид така цитираните материалноправни норми, се налага извод, че наказващият орган е ангажирал отговорността на водача за нарушение, чийто фактически състав не се установява от административнонаказателната преписка.

В НП с думи се цитира част от текста на чл.179, ал.2, т.2 от ЗДвП, а именно: „управлява по републиканските пътища ППС по чл.10а, ал.6, т.3, т.4 и т.5 от ЗП...“ . В чл.10а, ал.6 от ЗП са визирани следните ППС: 3. специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите; 4. колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътищата; 5. специализираните пътни превозни средства и строителни машини, които по принцип са предназначени за движение извън републиканските пътища, включително руднични и кариерни превозни средства, за времето, когато ползват републиканските пътища за придвижване на собствен ход, при условие че отговарят на техническите изисквания и на условията за безопасност на движението. В настоящият случай тегленото от жалбоподателя И. като водач на МПС, ремарке не попада във визираните в чл.10а, ал.6, т.3, т.4 или т.5 от ЗП, пътно превозно средство.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че от обективна страна не са налице елементите на изпълнителното деяние, за което е санкционирано соченото за нарушител лице.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0869-000097 от 05.02.2018г. на ВПД Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Н.А.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 750 лева на основание чл.179, ал.4, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: