РЕШЕНИЕ
№ 348/27.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На шестнадесети юли 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 807/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д.К.М. ***
срещу Наказателно постановление № 17-0869-003703/12.02.2018г. на ВПД началник
сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие
на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради
което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище,
че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.12.2017г.
около 12,30ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ауди А4 Авант” с рег.№ Н 5887
ВС по ул.”Климент Охридски” в гр.Шумен, в посока бул.”Симеон Велики”, с цел
пресичане на кръстовището между двете улици и продължаване на движението по
ул.“Цар Освободител“. При пристигането си в района на кръстовището М. навлязъл
в него на разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, в края на светлинния
цикъл. Същевременно св.Р.Р. управлявал лек автомобил марка „Хюндай“ с рег.№ Н
2258 ВН по бул.“Симеон Велики“, в посока към кооперативния пазар. При
приближаването на свидетеля към кръстовището на посочения булевард и
ул.“Климент Охридски“ светофарната уредба светела с червен сигнал. В лявата и
средна лента за движение в района на кръстовището имало спрели автомобили,
които изчаквали разрешителния сигнал на светофара, но въпреки това свидетелят
навлязъл в кръстовището. В този момент същият забелязал приближаването на
управлявания от жалбоподателя автомобил и задействал спирачките, но не успял да
предотврати настъпването на удар между двете превозни средства, като ударил с
предната част на автомобила си пресичащия пред него лек автомобил марка „Ауди“.
Пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители, след извършена
проверка, счели, че посоченото ПТП е резултат от виновното поведение на
жалбоподателя. Поради това на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на последния за това, че е навлязъл в кръстовището
при забранен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което е блъснат от
другия участник в произшествието, за когото е счетено, че е навлязъл при
разрешаващ сигнал на светофарната уредба, но не се е убедил, че кръстовището е
свободно, в резултат на което е причинено ПТП по съвина. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени
такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 12.02.2018г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.М. било наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите
И.П.С., П.Г.М., Й.И.Б., Д. И.С., М.Р.С.- М., И.Х.Д. и Р. М.Р., от заключението
на назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С особено съществено значение са
показанията на свидетелите С. и Б.. Двамата са възприели настъпването на
произшествието от непосредствена близост, като същевременно не са свързани по
никакъв начин с участниците в инцидента и са напълно безпристрастни и
непредубедени свидетели. Показанията им са отчетени и при изготвянето на
съдебно-автотехническата експертиза, която е от решаващо значение за
фактическите изводи на съда. Свидетелите С., М. и Д. също са непредубедени и
незаинтересувани от изхода на спора, но тримата не са очевидци на
произшествието и предоставят информация само за предприетите в последствие
действия, която не допринася съществено за изясняването на делото. Показанията
на св.С. - М.следва да бъдат счетени за достоверни, въпреки че като съпруга на
жалбоподателя същата не е безпристрастен свидетел, тъй като твърденията ѝ
кореспондират на показанията на свидетелите С. и Б., за които, както беше
посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани. Показанията на св.Р.
са в противоположна насока, но като участник в настъпилото ПТП същият се явява
в значителна степен заинтересуван и показанията му следва да бъдат кредитирани
само в частите, които се подкрепят от останалите доказателства по делото. Твърденията
на свидетеля, че е преминал на разрешаващ сигнал на светофарната уредба се
опровергават и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието
от съда и неоспорено от страните. След компетентно извършените изследвания
вещото лице е стигнало до категоричния извод, че лекият автомобил „Хюндай“ е
навлязъл при забраняващ сигнал на светофарната уредба, което е и причината за
настъпване на процесното ПТП. Заключението е обосновано, мотивирано и
задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата правилност.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Безспорно е, че на процесната дата е настъпило ПТП с участието на посочените
два автомобила. По изложените съображения обаче съдът приема, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му нарушение, а произшествието е резултат от виновното
поведение на св.Р.Р.. Свидетелят е навлязъл в кръстовището на червен светлинен
сигнал на светофарната уредба, като не е изпълнил задължението си по чл.6, т.1 от
ЗДвП, а именно да съобразява поведението си със светлинните сигнали. По този
начин Р. е станал причина за настъпилото ПТП, което не е било обусловено от
поведението на жалбоподателя. При това положение съдът намира за недоказано
твърдението в наказателното постановление, че жалбоподателят е станал причина
за ПТП поради несъобразяване със светлинните сигнали, тъй като, както беше
посочено, причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на св.Р.. Поради
това жалбата следва да бъде уважена, а наказателното постановление, с което е
санкциониран жалбоподателя, следва да бъде отменено изцяло като необосновано и
недоказано. Предвид липсата на осъществено от жалбоподателя нарушение не следва
да се обсъждат останалите изложени в жалбата доводи за нарушения на материалния
и процесуалния закон.
По отношение
направените в съдебно заседание разноски за назначената съдебно-графична
експертиза и за пътни разноски на свидетел, съдът отчете задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №3/1985г. на ОСНК, според което при
отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на
държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал
причина да се направят разноски.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: