Р Е Ш Е Н И Е

147/10.4.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На десети април две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар:Ц.К.

Прокурор: Е. Янчева

Като разгледа докладваното от районния съдия

Административно наказателно дело №845 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.378 от НПК.

На 19.03.2018г. от Шуменска Районна прокуратура е внесено в РС - гр.Шумен предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на С.Р.Р., ЕГН ********** *** за извършено от него престъпление от общ характер по чл.313 ал.1 от НК.

Обвиняемият редовно призован, не се явява.

Представителят на Шуменска районна прокуратура поддържа предложението. В хода по същество пледира за налагане на административно наказание в минимално предвидения размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От 2012г, обвиняемият с родителите си живеел и работел в Република Австрия, като се завръщал в Република България веднъж годишно, по време на летния си отпуск за три или четири седмици. През 2016г. обвиняемият изгубил личната си карта и свидетелството за управление на МПС. През м. август 2016г. се завърнал в Република България, за да поиска издаването на нови документи за самоличност. На 22.08.2016г. той посетил сектор ПП при ОД на МВР гр. Шумен и поискал от българските власти да му бъде издадено СУМПС - български образец. За това той попълнил и подписал декларация по чл. 151, ал.5 от ЗДП, във вр с чл. 13, т. 6 от Наредбата I - 157/ 2002 на МВР за реда и условията за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през календарната година / не е в друга държава членка на ЕС/, макар че съзнавал, че така декларираното обстоятелство не е вярно, тъй като от 2012г. живеел обичано в Република Австрия. Въз основа на представените документи, вкл. и декларацията по чл. 151, ал.5 от ЗДП на обвиняемия С.Р.Р. било издадено СУМПС № 283039955 от българските власти. На 26.08.2016г. обвиняемият получил издаденото му свидетелство за управление и се завърнал в Р Австрия. Там при извършена проверка , властите узнали, че в Република България е било издадено СУМПС на обвиняемия, макар че той живеел предимно на територията на Австрия и уведомили за това българските власти. По делото е назначена и изготвена съдебно - почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че подписът положен върху декларацията по чл 151, ал.5 от ЗДП, във вр с чл. 13, т. 6 от Наредбата I - 157/ 2002 на МВР принадлежи на обвиняемия.

При разпита в качеството на обвиняем в досъдебното производство С.Р. се признава за виновен и дава обяснения по случая.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че С.Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.

За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба. Обвиняемият, която е пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието няма нанесени съставомерни имуществени вреди, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвидените наказания, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност, признава се за виновен, съжалява за извършеното, добросъвестното му поведение, което следва да бъде отчетено като смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК "глоба" в размер на минималния предвиден от закона - действащ по време на извършване на деянието, а именно - 1000лв.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Приложената по делото Декларацията по чл 151, ал.5 от ЗДП във вр с чл. 13, т. 6 от Наредбата I - 157/ 2002 на МВР, в оригинал следва да се върне на сектор ПП при ОДМВР – Шумен.

На обвиняемия следва да бъдат възложени направените в досъдебното производство разноски за изготвяне на експертиза в размер на 53.66 лева.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА обвиняемия С.Р.Р., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, местоживеене гр.Виена, Австрия, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, основно образование ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 22.08.2016г. в гр. Шумен потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДП, се дава пред орган на властта /сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - за удостоверяване на обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и на основание чл. 78 А ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда / лева.

Приложената по делото Декларация по чл 151, ал.5 от ЗДП във вр с чл. 13, т. 6 от Наредбата I - 157/ 2002 на МВР, в оригинал да се върне на сектор ПП при ОДМВР – Шумен.

ОСЪЖДА С.Р.Р., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР – Шумен направените по делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 53.66 лева.

Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХXI от НПК пред ШОС в 15 - дневен срок от днес.

Районен съдия: