Р Е Ш Е Н И Е
253/11.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На четиринадесети май 2018
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа докладваното от
съдията ВАНД № 855/18г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от ЕТ „Б.-90- П.
А.” -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 320143/21.02.2018г. на директора
на ТД на НАП-гр.Варна, с което на търговеца била наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че не е налице неизпълнение на
административно задължение, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата.
Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Търговецът-жалбоподател стопанисвал търговски обект- гостилница „Ч.”, намиращ
се на ул.”д-р П. К.” №60 в гр.Шумен. В обекта бил инсталиран и въведен в
експлоатация ЕКАФП- „Елтрейд“ с изградена дистанционна връзка с НАП. На 13.12.2017г.
около 14,40ч. регистрираният оборот в брой за деня бил в размер на 232,60 лева,
като във фискалното устройство били въведени служебно 72,00 лв. В този момент
от В.Д.В. и А.Д.А. - инспектори по
приходите при ТД на НАП-гр.Варна, била извършена проверка за спазване на
данъчното законодателство в обекта. При проверката било установено, че касовата
наличност, съгласно междинния отчет от ФУ, следвало да е в размер на 304,60
лева, докато фактическата наличност в касата възлизала на 244,10 лв. Във връзка
с констатираната разлика в размер на 60,50 лева, на 18.12.2017г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на търговеца- жалбоподател
за това, че не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да
регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването
ѝ с точност до минута чрез операцията „служебно изведени суми“, а именно-
изведени суми в размер на 60,50 лева. Актът бил съставен в отсъствието на
търговеца; впоследствие бил предявен на надлежен представител и бил подписан без
възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
на 21.02.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на ЕТ „Б.-90- П. А.” -гр.Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лв. за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а
именно- от показанията на свидетелите В.Д.В. и А.Д.А., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата
не извличат полза от твърденията си и няма основания да бъдат счетени за
заинтересувани или предубедени. По делото са разпитани като свидетели и лицата Р.М.Ч.
и Р.П.Г., които твърдят, че липсващата в касата сума представлява сметка,
дадена на клиенти, които са решили да продължат да консумират и поради това не
са я заплатили незабавно. Като
лица, работещи
за търговеца обаче, посочените свидетели не могат да
се счетат за напълно независими, поради което по начало възниква съмнение в достоверността на дадените
от тях показания. Същевременно св.В. е категоричен, че в момента на проверката
подобни възражения не са направени, както и че сервитьорът не е могъл да даде
обяснение за липсващата сума. Не са вписани възражения и при съставянето на
акта. По делото също така не е представен касов бон за сметка на процесната
стойност, издаден по времето на проверката. При това положение съдът не намира
достатъчно основания да кредитира показанията на свидетелите Ч. и Г. и приема
за недоказани твърденията им за причината за установената липса.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. От своя страна нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ изисква извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на фискално устройство да се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
санкционираното лице, че фактическата касова наличност в търговския обект,
стопанисван от последното, не е съвпадала с наличността според паметта на
фискалното устройство. Установено е също, че извеждането от касата на сумата от
60,50 лева, представляваща констатираната разлика, не е била регистрирана във фискалното
устройство. По изложените по-горе съображения съдът не приема за достоверни
изложените в жалбата доводи, че констатираната разлика се дължи на извършени
продажби. Предвид установената фактическа обстановка съдът приема,
че търговецът действително е осъществил неизпълнение на административно
задължение, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., тъй като е
налице разлика между фактическата наличност в касата на търговския обект и
тази, разчетена от фискалното устройство, за което правилно и законосъобразно лицето е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на
адмивнистративнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво
неизпълнение му е вменено. Актът е съставен законосъобразно в отсъствието на
търговеца, тъй като след съответна покана същият не се е явил за съставяне на
АУАН. Действително, съдът констатира, че търговецът не е присъствал при
изготвянето на протокола, в който е обективирана поканата, като няма данни
документът да му е бил връчен. На 15.12.2017г. обаче в ТД на НАП-Варна е
постъпило възражение от едноличния търговец, в което същият коментира
съставеният протокол за извършена проверка, като посочва и серийния му номер.
От съдържанието на възражението е видно, че търговецът е получил своевременно
екземпляр от протокола, запознал се е с него и е узнал за отправената му покана
за съставяне на акт. При това положение следва да се счете, че съставянето на
акта в отсъствието на търговеца е законосъобразно, тъй като последният
безспорно е узнал, че е поканен да се яви за съставяне на АУАН на конкретна
дата, но не се е отзовал на поканата. Съдът намира също, че наказващият орган
правилно е издирил приложимия
закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на
чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Посочената норма предвижда специална санкция за лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, а Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена именно във връзка
с прилагането на чл.118 от ЗДДС.
Съдът констатира, че при словесното описание на състава на нарушението е
допусната известна неточност. Както в акта, така и в
издаденото наказателно постановление се посочва,
че промяната на касовата наличност не е
регистрирана в момента на извършването ѝ с точност до минута, а
такова изискване се съдържа във втората алинея на чл.33 от Наредбата. Макар и
да е допуснато смесване на изискванията, установени с двете алинеи на
цитираната норма, съдът намира, че тази непрецизност не е съществена.
Нарушената в случая разпоредба изисква всяка промяна на касовата наличност да
се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми, като съдът намира, че това задължение
следва да се изпълнява в момента на извършването на съответната промяна.
Доколкото в случая това задължение несъмнено не е било изпълнено, неправилното включване на изискванията, въведени в следващата алинея, не е
довело до реално накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Критерият, по който се
разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко
това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице
/Решение от 01.04.2009г. по КАНД№52/09г. на ШАС/, а в случая е видно, че
процесуалните права на дружеството-жалбоподател не са били реално увредени.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са налице и
някакви особени извинителни причини за осъществяването на процесното
неизпълнение, които да обусловят приложението на цитираната норма.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №320143/21.02.2018г. на директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на ЕТ „Б.-90- П. А.” -гр.Шумен, ЕИК: 127021742, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: