Р Е Ш Е Н И Е

211/10.5.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На осми май, през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №856 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №321186-F373134/26.02.2018 г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО на “ШФ Темптейшън” ЕООД, с БУЛСТАТ 204763664, с представляващ Р.М.Т., ЕГН **********, в качеството си на осигурител и работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., за нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, за това, че не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, дължимите осигурителни вноски за здравна осигуряване, за положен труд през м.09.2017г., в размер на 1575,03лв., в законово установения срок - т.е. до 25.10.2017г.

Нарушението е извършено на 26.10.2017г. в гр. Шумен, ЗОВ не са внесени към 14.02.2018г.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Същият не се явява лично в съдебно заседание, като депозира молба за даване ход на делото в негово отсъствие и становище по съществото на спора.

Процесуалният представител на ТД на НАП гр.Шумен - административно- наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2018г., служители на НАП извършили проверка на търговски обект - шивашки цех, находящ се в гр. Шумен, м-т „Топхането„ ет. 2, и ет. 5 от сграда в УПИ 5, в кв. 574, стопанисван от “ШФ Темптейшън” ЕООД, с БУЛСТАТ 204763664, с представляващ Р.М.Т., ЕГН **********.

За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0335393 от 08.02.2018г.

Било констатирано, че са начислени здравни осигуровки за месец м.09.2017г., но не са внесени дължимите суми към държавния бюджет.

Предвид установяване на нарушенията, на 14.02.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АN, №F373134 от 14.02.2018г.

В АУАН е посочено, че с нарушение за м.09.2017г. е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО.

Актът е съставен и е подписан от представителя на дружеството, който не е изложил писмени възражения.

Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно - наказващият орган е издал наказателно постановление №321186-F373134/26.02.2018 г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, на “ШФ Темптейшън” ЕООД, с БУЛСТАТ 204763664, представлявано от Р.М.Т., ЕГН ********** в качеството си на осигурител и работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., за нарушение по л.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, за това, че не е внесло по сметка на компетентната ТД на НАП, която за задълженото лице е ТД НАП - Варна, офис Шумен, дължимите осигурителни вноски за м.09.2017г. в законовоустановения срок, съгласно чл. 40, ал.1, т 1 б.В от ЗЗО, до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Вноските за здравно осигуряване за месец 09.2017г. са в размер на 1575,03лв. и не са внесени в законовоустановения срок, т.е. до 25.10.2017г. Нарушението е извършено на 26.10.2017г. в гр. Шумен. ЗОВ не са внесени към 14.02.2018г.

Констатираното нарушение е за първи път.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител и свидетел по акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения: При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е описано достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл.29, ал.3 от посочения закон, се определя върху доход и се внася, за лицата, получаващи доходи от трудови правоотношения от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение 60:40 –като осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Нормата на чл. 7 ал.1 от КСО регламентира, че осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4, ал.1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Съдът намира, че непосочването на чл.7, ал.1 от КСО при квалификацията на нарушението /възражение, наведено в жалбата/, не опорочава наказателното постановление, доколкото вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, която му позволява да разбере в какво точно е обвинен и срещу какво следва да се защитава, т.е. правото на защита на санкционираното лице не е накърнено. Освен горното, предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата, е обективна, безвиновна, поради което АНО, при преценката си, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма, а е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ, а имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Безспорно се установява по делото, че дължимите осигурителни вноски за м. септември, 2017г. не са били внесени в законоустановения срок, както и, че не са били внесени към датата на извършване на проверката и към датата на съставяне на акта, като с това бездействие е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. Налице е неизпълнение на задължението на осигурителя – работодател за внасяне на сумите, дължими и декларирани от него в Декларация обр.6, за осигурителни вноски за ЗО в определени размери. Причините за неизпълнение на вмененото със закона задължение, в случая са ирелевантни за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок на вноските, се осъществява съставът на вмененото нарушение, защото срокът е основен елемент от състава му. Обстоятелството дали същите са били внесени по – късно, както и размерът на невнесените вноски в срок евентуално биха имали значение при индивидуализиране на конкретната санкция, която в конкретния казус е наложена в минимално предвидения размер. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че е осъществен съставът на нарушението от обективна страна. Както в хода на административното производство, така и в съдебното, не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в регламентирания срок.

Съдът не споделя изложеното от представителя на санкционираното дружество в депозираната молба, рег. № 7432 от 08.05.2018г., в която се твърди, че в резултат на извършената проверка, срещу дружеството неправилно били издадени четири наказателни постановления, и наложени четири санкции за невнесени зравноосигурителни вноски за периода от м.септември, 2017г., до м. декември, 2017г., като извършеното административно нарушение имало белезите на продължавано такова. Настоящата инстанция категорично не споделя доводите, че се касае за „продължавано“ нарушение, за което следва да бъде наложена една санкция, като счита, че са неоснователни. С факта на бездействие на задължението лице да изпълни в посочения срок задължението по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО и с факта на изтичане на срока, автоматично се осъществява състав на чл.104, ал.1 от ЗЗО. Нарушението е довършено с изтичане на срока. Визираният от жалбоподателя период обхваща четири отделни нарушения, всяко едно от които е извършено в точно определен момент, в който е изтекъл срокът. ЗАНН не допуска съществуването на “продължавано” административно нарушение по аналогия с продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Действително, в административно- наказателното производство се прилагат и правилата на НК и НПК, но само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН. Освен това има предвиден специален текст по чл. 18 от ЗАНН, съгласно който, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Когато деянието е извършвано при една и съща обстановка многократно и осъществява състава все на едно и също нарушение, то се доближава до т.нар. “продължавано престъпление“ по см. на чл.26 от НК, но разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изключва приложимостта в административно-наказателното право на институтите “множество престъпления” или “продължавано престъпление”. Всяко невнасяне на здравни осигуровки за конкретен месец, е отделно административно нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 77/1984г. на ОСНК на Върховния съд, съобразно което “в административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23-26 от НК”.

Доколкото по делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид, съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и фактът, че осигурителните вноски не са били внесени и след извършване на проверката и съставяне на АУАН. В конкретния случай не става въпрос за забавено изпълнение, а за липса на такова. Плащането в срок на вноските е от съществено значение, доколкото е свързано с дейност по осигуряването на работещите лица, поради което не е налице маловажен случай. Поради изложеното, съдът приема, че в конкретния случай жалбоподателят действително е осъществен състава на визираното в чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 104, ал.1 ЗЗО, предвижда за длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв. При индивидуализацията на административното наказание, административно- наказващият орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена санкция в минималния размер, предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №321186-F373134/26.02.2018 г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.104ь ал.1 от ЗЗО, на “ШФ Темптейшън” ЕООД, с БУЛСТАТ 204763664, с представляващ Р.М.Т., ЕГН **********, в качеството си на осигурител и работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв., за нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: