Р Е Ш Е Н И Е
197/2.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На четвърти април две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 857 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател
стопанисва търговски обект Шивашки цех , находящ се в гр. Шумен, местността
„Топхането“ ет.2 и ет.5 от сграда в кв. 574, УПИ 5. През месец ноември 2017г. дружеството
не внесло дължимите от него осигурителни вноски за здравно осигуряване за м.
октомври 2017г. в размер на 3643,08 лева за наетите по трудови договори лица. Впоследствие от Х.И.А. - инспектор по
приходите при ТД на НАП- гр. Варна, офис - Шумен била извършена проверка, при
която изложените обстоятелства били установени, като било констатирано също, че
дружеството не е внесло дължимите вноски за здравно осигуряване не само за
посочения месец, но и за период от около 6-7 месеца. Във връзка с тези
констатации, на 14.02.2018г. проверяващият съставил акт за установяване на
административно нарушение на санкционираното дружество за това, че до 25.11.2017г.,
в качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да
внесе в срока, предвиден в чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, във връзка с чл.7,
ал.1 от КСО, дължимите здравноосигурителни вноски за м. октомври 2017г. за
работниците по трудови правоотношения. Актът бил съставен в присъствието на представляващия
дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 26.02.2017г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ШФ Т.” ЕООД ЕИК: *********, гр. Шумен било наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 4000
лв. за нарушение на 40, ал.1, т.1,
б.”В” от ЗЗО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на
свидетеля Х.И.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Проверяващият лично е констатирал
невнасянето на процесните суми, като е извършил проверка в съответната информационна система, въз основа предоставените от дружеството декларации. Показанията на
свидетеля за фактическите му констатации следва да бъдат кредитирани, тъй като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. При това положение съдът
приема за безспорно установено неизпълнението на процесното административно задължение от страна на
санкционираното лице.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Разпоредбата на 40, ал.1, т.1, б.”В” от ЗЗО
задължава работодателите да внасят здравноосигурителните вноски на осигурените
лица, едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване. В същото време, според разпоредбата на чл.7, ал.1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се
внасят от осигурителите до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. При това положение крайният възможен срок за
внасянето на осигурителните вноски в приход на НЗОК за работниците и служителите
на дружеството за м. октомври 2017г. е било 27 число на месец ноември 2017г. Нарушението
е извършено на 28.11.2017г. тъй като 25.11.2017г. е събота, неработен ден. Предвид
обстоятелството, че дружеството несъмнено не е внесло дължимите
здравноосигурителни вноски за процесния период до посочения краен срок, видно
е, че действително е налице неизпълнение на административно задължение,
установено с разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО, за което същото
правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно
постановление.
Причините за неизпълнение
на вмененото със закона задължение в
случая са ирелевантни за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че
с неплащането в срок на вноските се осъществява състава на вмененото нарушение,
защото срокът е основен елемент от състава му. Обстоятелството, че същите са
били внесени по – късно, както и
размерът на невнесените вноски в срок евентуално биха имали значение при
индивидуализиране на конкретната санкция. В случая обаче е наложена санкция в минимално предвидения размер. Съобразявайки
изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна. Както в
хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в регламентирания срок за посочения период, а и тези за други
периоди от време.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво неизпълнение се твърди, че е извършено. Датата на извършване
на процесното неизпълнение на административно задължение ясно е посочена в
наказателното постановление- 28.11.2017г., като е определена правилно, а именно-на първия работен ден,
следващ датата 25.11.2017г., когато задължението е следвало да бъде изпълнено.
В случая, от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че дружеството, в качеството си на работодател, съответно осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, не е
внесъл в компетентната ТД на НАП осигурителни вноски за здравно осигуряване за
м. октомври 2017г. на работещите в дружеството по трудово правоотношение
работници и служители в законоустановения срок и с бездействие си дружеството
безспорно осъществява от обективна страна на
състава на нарушението по чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО във връзка с
чл.7, ал.3 от КСО.
Предвидената в чл.83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение
към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият
орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност.
По
отношение на констатираното нарушение, административно – наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и правилно е санкционирал съобразно разпоредбата на
чл.104 ал.1 от ЗЗО. Наложеното наказание
е в минимално предвидения размер.
Административнонаказателната отговорност правилно е била насочена към дружеството – жалбоподател доколкото разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗЗО предвижда
наказание и за работодател. В настоящият случай именно дружеството се явява в
това качество, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност в
това му качество, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава наказателно постановление № 321190-F373137/26.02.2018г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП –гр. Варна, с което на дружеството жалбоподател, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.104, ал.1 от ЗЗО, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред ШАС от съобщаването му на страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: